февруари 7, 2014април 16, 2020

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО РОМСКИ ФОЛКЛОР В ПРЕДМЕТИТЕ ОТ ЗП

Обосновка на потребността от обучения на учители, работещи в етнически смесени класове с акцент върху ромите. Децата от ранна детска възраст трябвада знаят, че се различават по безкрайно много неща и етническият произход е простоедно от тях; че различният произход не пречи на техните игри и на тяхното учене заедно;че всеки от тях може да овладее липсващо му знание/умение, когато положи известноусилие; че основната функция на учителя/учителите е да помагат за овладяването натези знания/умения; че учителят/учителите трябва да направят всичко възможно така да организират своята работа, че от една страна, децата да се чувстват добре, а от друга – да се адаптират към училищната институция.

За съжаление, в училище все още не се отделя нужното внимание и време за усвояване на умения за живот в мултикултурна среда и което е по-важно на учениците не се осигуряват възможности за затвърдяване и практикуване в реални условия на тези умения. В последните години, чрез държавните образователни изисквания в учебното съдържание кристализират теми, които подпомагат учителя/учителите от всички образователни направления да изведат на надпредметно равнище познание, свързано с овладяване на интеркултура.

От 2001 г. насам се извършва реформа в учебното съдържание в българската образователна система, която започна от първи клас и постепенно върви нагоре. Тя е въведена с Наредба № 2 на Министерството на образованието и науката от 18 май 2000 г.[1] Един от нейните елементи бе включването на теми, свързани с малцинствата (култура и традиции), и изграждането на ценности на толерантност. По изискване на Министерството на образованието и науката тези въпроси бяха включени в учебните програми по някои предмети. Именно затова присъствието на такива теми в учебниците, издадени през или след 2001 г., е значително (в сравнение с предишни години). Тъй като промените в учебното съдържание навлизат постепенно от началния към средния курс, въпроси, свързани с малцинствата, понастоящем са засегнати основно в учебниците за началния курс, въпреки че се появяват и в някои учебници за средния курс. Освен в учебниците по история и по литература, теми, свързани с малцинствата, присъстват и в учебниците по музика.

В някои от одобрените от Министерството на образованието и науката учебници за българските училище се говори за някои национални малцинства, включително и за ромското.

В учебниците по литература турски, ромски и арменски приказки са включени в раздел “Приказки на други народи”, заедно с африкански, японски и шотландски приказки. Дори илюстрациите към тях не показват традиционни ромски, турски или арменски носии. Това създава у децата впечатлението, че представителите на малцинствата не са част от българската нация и българската национална култура и всъщност засилва тяхната изолация. Темата за културата на малцинствата е отразена в цялото учебно съдържание само в един учебник за втори клас^[2] и в един за трети клас.^[3] Допълнителна информация за ромската култура е предоставена в помагалото за учителя за втори клас, за да подпомогне разработването на уроците: информация за автора на приказката и за ромските обичаи, примери на ромски песни и поговорки, които биха могли да се ползват за по-добро представяне на ценностите на ромската култура. Въвеждането на идеята, че всички етнически групи в България допринасят за богатството на българската култура и че те също се състоят от български граждани е най-добре илюстрирано в урока за българския химн. На рисунката към текста на песента са изобразени деца с различни традиционни носии: българска, турска, ромска, арменска и еврейска.

В учебниците за четвърти клас вече традиционно присъстват въпроси, свързани с малцинствата. И в двете одобрени читанки са поместени турски и ромски приказки с допълнителна информация и въпроси за дискусия. Обичаи като Гергьовден са представени като общи за българите, турците и ромите, като са дадени допълнителни сведения за това как ромите празнуват Едерлези (Гергьовден). В урока е включена и ромска песен.

За разлика от учебниците по литература за началния курс, в тези за средния курс трудно могат да бъдат открити теми, свързани с малцинствата. Що се отнася до учебниците по история, новата учебна програма за трети и четвърти клас предвижда специални уроци, посветени на етническите и религиозни общности в Османската империя. Макар да са доста прецизни по отношение на останалите общности, тези уроци представят ромите по предубеден и стереотипен начин. Единственото точно представяне на етническите общности в Османската империя се съдържа в учебника по “История и цивилизация” за 11 клас с авторски екип с ръководител В. Гюзелев.^[4] Етническите общности и особено ромите са представени реалистично с редица препратки към документи и исторически източници.

В тази ситуация ключова роля играе квалификацията на учителите. Тя трябва да разреши две взаимносвързани задачи:

Учителят/учителите да осмислят потенциала на предмета, който преподават, във връзка с формиране на интеркултура в класната стая;
да усвоят и прилагат различни методи в класната стая (в случая акцента е поставен на интерактивните) за формиране на практически, ориентирани към ученика модели за живот в мултикултурна среда.

Специален акцент при използването на методите се пада върху интерактивните техники и практики, които в съвременната педагогическа теория се приемат за високоефективна образователна иновация, която е най-адекватна при постигането на целите на модерното образование.

Принципи за планиране от страна на учителя/учителите:

Развитието трябва да се разглежда повече като промяна отдолу – нагоре, отколкото отгоре – надолу.
Програмата от дейности за развитие трябва да цели укрепване на социалността в класа като цяло, като се работи върху индивидуалността. (напр., да се стартира с няколко действия за разрешаване на неотложни групови проблеми, за да се изгради доверие и опит у членовете на класа)
Процесът на развитие да е подкрепен от всички учители, от родители, от училищната институция (много е важно учителят да е сигурен, че процесът е в ръцете на силна училищна институция, която поема всички технически въпроси по отношение осъществяване на планираните дейности).
Процесът на планиране е основан на отворен диалог, където всички партньори (учители, ученици, родители) разпознават различието, уважават различието, а на заинтересованите страни се гледа като на активни обекти в тяхното собствено развитие.
Образователното съдържание се използва за целите на интеркултурния диалог. (Анализът на учебната документация показва, че уменията за живот в мултикултурна среда присъстват като съдържателен елемент във всички учебни предмети в зависимост от тяхната специфика – това е регламентирано от Рамковите изисквания на МОН за разработване на ДОИ за учебно съдържание – 1999 г.).
Подбор на най-подходящите образователни ядра, претворени чрез интерактивни методи за развитие на умения за общуване в мултикултурна среда, ориентирани към ученика. (В учебните програми по отделните предмети са заложени въэможности за успешно включване и развитие на уменията за живот в мултикултурна среда.)
Учителят/учителите да осмислят потенциала на предмета, който преподават, по посока формиране на интеркултура. Това означава учителят/учителите да видят своя предмет в контекста на неговите връзки с останалите учебни предмети – интегрален и интердисциплинарен подход.

Като резултати от обучението участниците в него трябва да:

осмислят целите на интеркултурно образование чрез интерактивни методи, ориентирано към ученика и базираното върху уменията му за живот в мултикултурна среда, както в контекста на преподаваните от тях учебни предмети, така и на интердисциплинарно ниво;
развият компетентности за използване на интерактивни методи в преподаването на познание, свързано с интеркултура и умения за живот в мултикултурна среда;
усвоят компетентности за оценяване на постиженията на учениците, свързани с интеркултурни нагласи и уменията за живот в мултикултурна среда;
придобият компетентности за предаване на собствен опит в преподаването на познание, свързано с интеркултура и умения за живот в мултикултурна среда и неговото разпространение сред учителската колегия, т. е. да бъдат обучители на свои колеги;
в резултат на обучението да се разработят и предадат методически разработки за преподаване на познание, свързано с интеркултура и умения за живот чрез отделни учебни предмети.