Личностно развитие на учениците от ромски произход и намаляване на отпадането им от училище чрез неизползвани възможности за общуване и социализация

инж. Цонка Жиговечка, Дияна Янкова, ОУ „П.Волов”, гр. Пловдив

 

Факт е, че в България от дълго време живеят относително постоянен и неголям брой етнически групи. В годините на социализма тези деца са били лишени от възможността да научат нещо за себе си, за етническата група, за историята, културата и приноса и в развитието на страната. В българското училище децата с различен етнически произход не са получавали различно внимание от страна на учителите, на практика са били подложени на културна асимилация. След промяната в политическата обстановка започват да се правят епизодични опити за подкрепа на етническото самоосъзнаване. Работи се по проекти, реализирани от неправителствени организации. Разработват се притурки към учебниците по български език и литература, музика и история. В тях се отразява приносът на отделната етническа и културна група. Обръща се внимание на владеенето на майчиния език и познанията за културата на етноса като основа за етническа идентичност. Познаването им позволява хората да се обединяват и разграничават. Това направи възможна срещата на различни култури и работа в мултикултурна и интеркултурна среда.

Основно училище „Панайот Волов”, гр. Пловдив, за първи път отваря врати на 15 септември през далечната 1969 година. Първоначално училището било основно политехническо училище, като всички завършили ученици получавали професионални свидетелства в областта на редица професии. В наши дни ОУ „Панайот Волов” обучава ученици от подготвителна група – пет и шест годишни, до осми клас. Те са представители на ромския етнос, като по-голямата част от тях се самоопределят като турци, малка част като роми и българи. Изповядват мюсюлманска или християнска религия.

Учениците ни живеят в затворена среда. Те са с по-беден речник и поради различни причини семействата нямат възможност да ги социализират. Училището е средата, в която те общуват, образоват се, възпитават се в чувство на отговорност към себе си и останалите. Това е мястото, където всеки ученик може да прояви своя талант и да се чувства значим сред връстниците си.

За личностното развитие на нашите ученици е важно познаването, владеенето и използването на човешките права и свободи, съобразени със законите на демократичното общество. Това е главна цел на гражданското образование в училище. У нас понятието „гражданско образование” става особено популярно след стартирането на образователната реформа през 1999 година. Наредба № 2 от 18 май 2000 г. за учебното съдържание официално въвежда Държавни образователни изисквания за Обществени науки и гражданско образование за всеки от етапите на обучение в училище. Целта е да се подпомогне развитието и утвърждаването на младия човек като гражданин, който е автономна, свободна личност, способна да поема отговорност за себе си и за другите. То е свързано с идентичностите на човека – групова, етнокултурна, национална, глобална и решава проблемите, породени от различията между тях. В ОУ „Панайот Волов” целта се осъществява в следните форми: учебен час; празници; чествания на бележити дати и извънучилищни дейности. Водеща роля за неговото осъществяване имат предметите от културно – образователната област „Обществени науки и гражданско образование”. Обучението се осъществява чрез провеждане на нестандартни „часове” и работа по групи.

Неизползваните възможности за общуване и социализация откриваме в разработването на „пакет” от теми, които да разнообразят часовете и да задържат вниманието на учениците не само в часовете по задължителна подготовка, но и в свободното време. Това спомогна за по-добра организация на учебно-възпитателния процес, което е предпоставка за добра социална, професионална и личностна реализация на учениците и съдейства за повишаване авторитета на училището. Постигането на високо качество на учебно-възпитателния процес осъществихме при стриктно спазване на утвърденото седмично разписание и осигуряване на заместването на отсъстващи учители. За това спомогна и  стартирането на националната програма на МОМН  „Оптимизация на училищната мрежа”, мярка „без свободен час”. За да не останат без надзор в рамките на учебните часове решихме времето на учениците да бъде запълнено с разглеждане на интересни теми. Разработихме програма, съобразена с учебната програма по гражданско и здравно образование в начален и прогимназиален етап. На нейна база направихме тематичен план, който включва теми, обединени в ядра. Преподавателската дейност се извършва от свободен учител, педагогически съветник, помощник директор или директор. Те разполагат с пакет, съдържащ работен план, нагледни материали, текущи задачи, анкета и други. Той постоянно се допълва и обогатява в зависимост от интереса по дадена тема.

Чрез анкетна карта бе проучено мнението на учениците. Анкетната карта съдържа имената на ученика, класа и въпроси свързани с: желанието им да посещават училище; училищен правилник; училищна собственост; мястото на България в съвременния свят, Европейски съюз, етноси. Анкетирани са 87% от учениците от трети до осми клас.

Отговори в проценти

Въпроси

Да

Не

Нямам

Отговор

1. Посещаваш ли училище с желание?

79%

11%

10%

2. Спазваш ли училищния правилник?

65%

20%

15%

3. Мислиш ли, че трябва да опазваш и се грижиш за училищната собственост?

77%

6%

17%

4. Семейството интересували се от твоето образование и възпитание?

69%

18%

13%

5. Знаеш ли колко са всички страни членки на Европейския съюз?

43%

21%

36%

6. Познавате ли историята на вашия етнос?

45%

45%

10%

7. Познавате ли традициите и обичаите на други етноси?(може да посочете повече от един отговор)

  • Турци

56%

21%

23%

  • Роми

48%

30%

22%

  • Българи

50%

10%

40%

  • Евреи

3%

72%

25%

  • Арменци

12%

64%

24%

  • други

2%

91%

7%

След като обобщихме резултатите от анкетата разработихме програма, отговаряща на интереса и потребностите на учениците.

Програма за превенция на отпадането на учениците в задължителна училищна възраст

І. Идентификация на проблема

Отпадането на ученици от училище е не само социален, но и педагогически проблем. Причините за това са комплексни. Корените на това явление трябва да се търсят от една страна в семейната среда, в мотивацията на учениците за учебен труд, в слабия стремеж за личностна реализация в училищната среда, а от друга – и в педагогическата колегия. В последно време се постигнаха добри резултати, като бе намален броя на отпадналите ученици в нашето училище, но се появиха една друга категория ученици, които са застрашени от отпадане. Анализирайки проблема се костатира, че учениците са в училище, но поради липса на интерес или слаби постижения в учебните занятия, допускат неизвинени отсъствия. Имат лоши прояви по отношение на дисциплина и междуличностно общуване в училище, както и голям брой слаби оценки, което неминуемо ги поставя в групата на застрашени от отпадане.

В І-ІV клас този проблем не е толкова изявен поради факта, че малките ученици са обгрижвани от един учител, който в повечето случаи е безспорен авторитет за тях. Там обаче се очертава друг проблем. В условията на обучение в преобладаваща билингвална среда, обучението на писмен и говорим книжовен български език е затруднено и някои ученици трудно или въобще не се поддават на ограмотяване. Това от своя страна се явява в известна степен (но не изцяло) предпоставка за последващо затруднено обучение и развитие в V клас и следващите класове.

Проблемът с отпадащите и застрашените от отпадане ученици е особено силно изразен при учениците  от V до VІІІ клас. Това налага и предприемането на спешни мерки от цялата педагогическа колегия със съдействието на ръководството, за да се намали, а в последствие и да се ликвидира този болен проблем.

ІІ. SWAT анализ на работата по проблема „отпадащи ученици”

Силни страни Възможности
  • Наличието на квалифицирани учители
  • Много добра материално техническа база
  • Осигурено целодневно обучение на учениците от І до III клас
  • Осигурена безплатна закуска на учениците от І до ІV клас
  • Възможност за избор на подходящи форми ЗИП и СИП.
  • Осигуряване на атрактивност на УВП с помощта на външна подкрепяща среда (напр. читалище, библиотека)
  • Интерактивно обучение
  • Осъществяване на гражданско образование
  • Реинтеграция на отпаднали ученици и осигуряване на възможност за обучение в самостоятелна форма при навършване на 16години;
  • Вътрешноучилищна квалификация
  • Работа с родители и деца в риск
Слаби страни Заплахи
  • Липса на заинтересованост от страна на родителите, неупражняване на родителски контрол
  • Наличието на много семейства с нисък социален статус
  • Липса на ученическо самоуправление и ученически съвет
  • Проблем във външната подкрепяща среда
  • Недостиг на финансиране на целодневното обучение;
  • Неизпълнимост на санкциите по отношение на неосъществяване на родителски контрол;
  • Неефективност на наказанията на учениците;

 

ІІІ. Обща цел на програмата

Обхват и задържане на децата в задължителна училищна възраст в училище чрез положителна нагласа към учебния процес.

ІV. Конкретни цели

  1. Намаляване на броя на отпадащите ученици;
  2. Изграждане на външна и вътрешна подкрепяща среда за превенция на отпадането, в това число и подобряване на взаимоотношеиията с институциите и родителите;
  3. Превръщане на училището в място, в което всяко дете има поле за изява чрез:
  • Разширяване и предлагане на разнообразни форми на СИП, клубове и кръжоци, след проучване желанията на учениците;
  • Организиране на различни конкурси и училищни инициативи;
  • Участие в олимпиади и общински състезания и др.;
  • Подобряване системата за провеждане на консултации;
  • Гарантиране на личната свобода и достойнство на децата;
  • Осигуряване на възможност за участие в училищния живот;
  • Осигуряване на възможност за чести срещи с представители на различни институции;
  • Създаване на училищен съвет за изграждане на позитивна учебна среда и превенция на агресията;

V. Мерки за превенция на отпадането на ученици от училище в задължителна училища възраст:

А. Общи мерки:

  1. Вътрешноучилищна квалификация на педагогическите специалисти, обмяна на опит в МО, открити уроци със споделяне на добри практики;
  2. Осигуряване на по-добра МТБ за интерактивност на обучението;
  3. Осигуряване на избор на извъкласни дейности, ориентирани към потребностите на учениците;
  4. Включване на родителите като активни партньори във всички форми на училищния живот;
  5. Осигуряване на безопасна и сигурна училищна среда;
  6. Осигуряване на целодневна организация на учебния ден на учениците от І до ІV клас, обхванати в ПИГ.

Б. Специфични мерки за начален етап:

  1. Идентифициране на деца в риск от отпадане и изготвяне на поименен списък от класните ръководители, в чиито класове има ученици със затруднения в ограмотяването.
  2. Изготвяне на личен профил на тези ученици (по образец).
  3. Изработване на индивидуален тематичен план и календарен график за преодоляване на изоставането.
  4. Определяне на ден от седмицата, в който родителите на тези ученици да бъдат запознавани с постиженията на своите деца, а също така могат да се включват в занятията под формата «Аз уча мама и татко».
  5. Изготвяне на портфолио на тези ученици.
  6. Осигуряване на възможност за индивидуална изява на учениците в риск от отпадане
  7. Интеркултурно обучение – на родители и учители

С. Специфични мерки за прогимназиален етап:

  1. Осъществяване на гражданско образование с приоритет на здравното образование и професионално ориентиране;
  2. Ученическо самоуправление;
  3. Включване на застрашените от отпадане ученици в СИП, клубове и кръжоци;
  4. Индивидуална работа в часовете за консултации;
  5. Изработване на личен профил на застрашените от отпадане ученици от класните ръководители (по образец) на вички класове от V-VIII клас;
  6. Провеждане на анкета с тези ученици за установяване на проблема – педагогически съветник;
  7. Изработване на индивидуален тематичен план за всеки ученик със слаби резултати, за преодоляване на изоставането по предмети (съдействие от ръководството);
  8. Изработване на портфолио на учениците със слаби постижения по предмети от съответния учител, който преподава;
  9. Провеждане на среща с родителите на тези ученици, на която дават писмено съгласие за предприемане на съответните мерки спрямо техните деца. Получават личен график с дните и часовете за консултации;
  10. Да се извършва месечен контрол от класния ръководител за състоянието на учениците и се изготвя отчет в писмена форма (свободен текст);
  11. При положителни резултати, ученикът да бъде поощряван с грамота, която се прилага към личния му профил.

Настоящата програма е приета на заседание на ПС.

 

Сформира се екип от двама учители, помощник директор и педагогически съветник. Екипът разработи тематичен план на учебното съдържание. В него са включени теми, чрез които учениците:

  • да придобият знания;
  • да подобрят общуването и социализацията си;
  • да намалят безпричинните отсъствия и оттам – отпадането им от училище;
  • да обогатят естетическата си култура.

Учителите се запознаха с учебната програма разделена на начален и прогимназиален етап за часовете, които не се водят от учители специалисти, по време на заместване на отсъстващ учител. Описаха основните ядра от програмата – Аз „малкия човек”; Семейство; Моят род; Нашето училище; Хигиена и здраве; Големия свят, и видяха, че темите в тях се надграждат във всеки следващ етап на обучение. В начален етап се включиха теми, които дават общи познания за правата и задълженията на учениците, училищен правилник, семейство и род, етнос и др. Тези знания се доразвиват и усложняват в темите от прогимназиален етап. За да помагат при разработването на план – конспекти по темите от годишния тематичния план привлякохме двадесет и пет преподаватели – петнадесет от прогимназиален етап и девет от начален етап. Разделихме се на пет групи, като всяка от тях разработи по осем теми. С така разработения годишен тематичен план започнахме нашата дейност. В часовете по задължителна подготовка учениците усвояват необходимите навици, умения, творчество и въображение, но това не води до системна и цялостна подготовка. В свободните часове влизат колеги, които не са специалисти и за тяхно улеснение решихме да съберем към всяка тема от плана подходящи материали и нагледни средства. Така в продължение на около седем години темите се обогатяват и актуализират, съобразени с потребностите на нашите ученици. През този период към всеки разработен урок започнахме да прибавяме анкети, схеми, рисунки, изработени от учениците постери, кръстословици, игрословици и други нагледни средства. След като събрахме достатъчно материали по дадена тема от тематичния план се оформиха работни „пакети”. Те събуждат любознателност и интерес у учениците. При представяне на определена тема децата са нетърпеливи да разгледат новите помощни средства, а в процеса на общуване възникват нови идеи и предложения за допълване на „пакета”. Ако дадена тема събуди по-голям интерес тя може да бъде разгледана в няколко поредни учебни часа. Плановете на уроците представляват отделни единици и дейностите, изпълнявани въз основа на тях, могат да се провеждат отделно или да се включат в други учебни програми. Те са разработени така, че да могат да бъдат включени в съществуващата учебна програма по гражданско образование като допълнителен елемент или да бъдат използвани при преподаване на други предмети, в които има включени елементи на гражданско образование. Разглежданите теми в начален етап са разработени така, че да получат надграждане и допълване при учениците от прогимназиален етап. По този начин се цели последователност и системност при усвояване на знанията. Учителите, които ще използват готовите „пакети”, могат да ги ползват в непроменена форма или да ги приспособят и променят съобразно нуждите си и тези на учениците. Всеки план на урок в „пакетите” е по един и същи модел. Той съдържа заглавие на урока, препоръчителна възраст на учениците, времетраене, цели и задачи на урока, необходими пособия, дейност на учителя и ученика. Този модел е отворен и подлежи на промяна и допълнение.

Примерен план – конспект на произволно избран урок:

Тема на урока:

Празникът в семейството и общността

Препоръчителна

възраст на учениците:

11-14 г.

Препоръчително

време:

3 часа х 45 мин.

Цели:

Изясняване на потребността от празници в живота и бита на всеки човек;

Разбиране и разграничаване на видовете празници;

Семейни празници- събиране и пресъздаване;

Стимулиране на творчеството и уменията за работа в екип.

Задачи на урока:

След урока ученикът:

  • Може да разграничава семейните празници от празниците в общността;
  • Разбира тяхната значимост и задължителност за регулиране на човешките взаимоотношения;
  • Прави целенасочени и аргументирани изводи по конкретен проблем.

Необходими пособия:

  • Снимки /рисунки/ на различни празници;
  • Разпечатки на материал, описващ най-важните празници;
  • Цветни листчета хартия.

Увод:

Учителят обяснява, че още от дълбока древност всеки народ е отразявал потребностите си от сигурност, опора, ред в своя живот чрез колективно приети норми и ритуали, в които по своеобразен начин е съчетал морал и изкуство, право на колективно действие, изразяване на радост и скръб на отделния човек. Представя се темата на учениците.

Дейност на учителя:

Задава въпрос към учениците какво е празник /записва отговорите на дъската/

Отговорите на учениците се обсъждат, за да бъде посочено най- точното определение.

Приканва учениците да посочат празници и да определят какви са.

Разделя учениците на групи.

Дава задача на групите:

– всеки отбор тегли цветно листче, на което е написан важен празник за семейството или общността

– отборите получават работен лист, описващ празника и снимка /рисунка/ към него;

– отборът измисля кратка сценка /15 мин. за подготовка/ и след това я представя пред класа;

– останалите ученици трябва да познаят кой е празникът.

Дейност на ученика:

  • Учениците споделят какво знаят за празниците.
  • Всеки ученик дава пример за празник и посочва какъв е /официален-неофициален, семеен, религиозен, професионален/.
  • Отборите теглят листче с празник, който да се представи с кратка сценка.
  • По отбори учениците подготвят сценките.
  • Отборите изиграват сценките си пред класа, като отборите „зрители“трябва да познаят представеният празник по сценката.

Заключение: учителят записва на дъската определение за празник.

Ден от годината, в които по историческа традиция е прието да се прекарва радостно, като обикновено всеки празник си има своя специфична церемония.

Ново понятие: професионален празник

Професионален празник се празнува от хора с определена професия, както и от хора с близки професии.

Към този урок има богато онагледен материал за различните празници, работни листове, рисунки на ученици, събирани с годините и занимателни игри като кръстословици и игрословици. За неговото обогатяване много ни помогнаха и родителите, които ни предоставиха снимков материал и своите разкази за провеждане на по-важните празници от техния етнос. Провеждането на уроците по този начин първо притесни учениците, тъй като е свързан с лична изява на всеки от тях. Традиционният начин на преподаване беше разчупен с нов по-занимателен вариант. Учениците събраха смелост, започнаха да вземат по-активно участие при решаване на различни казуси и показаха творческо мислене.

Работата с „пакетите” улеснява преподавателя, дава му възможност да проведе без предварителна подготовка занимателно и интересно обучение. Резултатите, които постигнахме с тяхното разработване, са следните:

  • Подобрихме учебно възпитателния процес чрез въвеждане на нестандартни форми на обучение;
  • Подобрихме реда и дисциплината и намалихме броя на конфликтните ситуации, застрашаващи живота и здравето на учениците;
  • Засили се чувството на принадлежност на учениците към етноса;
  • Възпитахме у децата хуманно отношение към другите, познание за Европейския съюз и хората, животните и природата;
  • Спомогнахме процеса на самостоятелно вземане на решения и поемане на отговорности на над 240 ученици;
  • Повишихме мотивацията на 25 учители за подобряване и разнообразяване на педагогическата им дейност.

Използването на различни подходи при работа будят любопитството и интереса на учениците. Включването на теми, свързани с живота и бита им, дава възможност да работят свободно, дискутират, играят и учат. Още една причина, която ни показа, че неизползваните възможности за общуване трябва да са насочени към промяна в темите. Съвременният динамичен свят налага бърза адаптация, затова актуализираме годишния тематичен план, като не променяме утвърдените ядра. Липсата на оценка освобождава учениците от притеснения и подпомага активността им. Работата с различен преподавател също е важен фактор за социализацията им – особено в начален етап . При срещата и общуването с други хора децата осъзнават своята принадлежност, откриват приликите и различията между хората и се научават на уважение. Дейността се оказа ползотворна както за учениците, така и за учителите. Осмислено бе свободното време на учениците с близки до интересите им занимания, дадохме им възможност да развият своето творческо мислене и личностни изяви, като обогатихме и допълнихме редовните часове. Ползата от тези часове откриха и учителите, имали възможност да работят с „пакетите”, защото могат да прилагат опита си в часовете по задължителна подготовка. С времето събрахме голям обем информация, което ни накара да помислим за нейното бъдещо архивиране. „Пакетите” се съхраняват в библиотеката на училището. Предстои качването и на електронен носител, с което ще се заемат група ученици.  Така осъществено, обучението стимулира интереса на учениците да вземат самостоятелни решения, да поемат отговорност и да развиват своите социални умения. Чрез различните форми на общуване се засилва интереса към учебния процес. Това е основна задача, която си поставят учителите от ОУ „Панайот Волов”, за да постигнат по-високи резултати в УВП, личностно развитие и адаптация на учениците и включването им в изграждане на развито гражданско общество в България.

Библиография:

  1. Наредба № 2 от 18 май 2000 г. за учебното съдържание, Държавни образователни изисквания за учебното съдържание по гражданско образование;
  2. Насърчаване на гражданската компетентност сред учениците – Наръчник за учители: Мариана Панова, Превод на български език.
  3. Актуализирана Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, С., 2010, http://coiduem.mon.bg/?m=4
  4. Закон за народната просвета, С., 1991,
  5. Изменения от 1998 г. в приетия през 1991 г. нов Закон за народната просвета
  6. Нунев, Й. Мениджмънт на етнокултурното разнообразие в образованието. С., 2009
  7. Проект на Закон за училищното образование, С., 2010, http://www.minedu.government.bg/news-home/2009/10-04-28_proekt.html
  8. Речник на чуждите думи в българския език. С., 1978
  9. Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, С., 2004, www.minedu.government.bg
  10. Етимологията на понятието „интеграция” откриваме в латинското „integration”, което се свързва с процес на обединяване в едно цяло на определени части или елементи. (Речник, 1978, 293)

Статията е поместена в сборник “Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище”, Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014