Модел на интеркултурна практика за подготовка на бъдещи учители

гл. ас. д-р Виолета Стойчева

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

 

Актуалност на темата за първоначалната подготовка на учителски кадри

Националната политика за първоначална подготовка на учителски кадри в нашата страна се основава на нормативна база от 90-те години на ХХ в.^[1], т.е. тя не отразява настъпилите изменения в национален и глобален план. В Закона за висше образование^[2] няма разпоредба, която да се отнася до придобиването на учителска правоспособност. В „Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006–2015 г.)“^[3] има специален раздел, посветен на повишаване на авторитета и социалния статус на учителя, но вниманието логично е съсредоточено върху квалификацията на учителите, която, като елемент на държавната политика, се управлява от образователното ведомство. На практика в нормативната база се губи взаимовръзката, която би следвало да съществува между потребностите на пазара, изискванията към базисната университетска подготовка на бъдещите педагози итекущата квалификация на учителските кадри. Не случайно едно от най-слабите звена в индикаторите за качество на университетското образование е именно слабата/или липсата на връзка между обучението и бъдещата професионална реализация на студентите.^[4] Посоченото несъответствие се проявява като прогресивно нарастващонесъответствие на подготовката за преход между образованието и пазара на труда. Липсата на подобен „преход“ изправя младите учители пред редица предизвикателства, сред които най-често сочени са прилагането на съвременни ИКТ, интернационализацията, равнопостановеността, мултикултурализма, проблемите на децата със специални образователни потребности (СОП) и пр.

Една от посоките на възможната промянасе отнася до обвързването на процеса на децентрализация с изменение в съотношението между формалното и неформално образование. В случая визираме по-активната намеса на гражданското общество и прехвърлянето на част от образователните услуги, включително и свързаните с текущата квалификация на учителите, от национално на местно ниво, при което се засилва ролята на неправителствените организации (НПО).^[5]Факт е, че след присъединяването на България към Европейския съюз инициативите в тази посока непрекъснато се увеличават.[6]

                 Тематизиране на натрупания практически опит

Промените, свързани с базисната подготовка на учителски кадри в Историческия факултет на Великотърновския университет през последните дванадесет години са насочени както към организацията, така и към статута на дисциплините от т.н. „педагогически блок”. Те варират от установеното още при откриването на специалността задължително придобиване на професионалната квалификация „учител” за всички студенти във факултета, до пълно елиминиране на учителската правоспособност в учебните планове на отделни специалности^[7], както и предоставяне на студентите от специалност „История“ и „Етнология“ на правото да избират „педагогическия блок“ между три различни модула.

Освен новостите в организационно отношение не по-малко значими са осъществените качествени промени в теоретичната и практико-приложната подготовка на студентите. Реализираната промяна е свързана с факта на напускане на традиционния подход на еднопосочното обучение и пасивно усвояване на абстрактна теория за сметка на по-широкото застъпване на алтернативни модели на обучение. В този контекст заслужава внимание изградената традиция за въвличане на студенти в допълнителни педагогически практики, реализирани в условия на проектно-базирано обучение.^[8]

В контекста на стратегията за повишаване ролята на университетите за икономическия напредък на страната не само чрез осигуряване на дипломирани специалисти, но и чрез предлагане на пазара на нови знания, още през 2002 г. е направен опит за сегментиране на Методиката на историята както в базисното, така и в продължаващото образование на учителските кадри. Експерименталната ни работа към Европейския информационен център във Велико Търново позволи от 2003 г. да започнем конструирането на образователен модел, който предоставя на студентите, подготвящи се за учители, възможност за усвояване на инструментариум за работа и едновременното му прилагане в реални ситуации в сътрудничество с учители-новатори и университетски наставници. Конкретната образователна практика обединява съвместните усилия на държавни институции и неправителствени организации с тези на местните и регионални власти. Водещо е партньорството между ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, РИО и Сдружение „Европейски информационен център-В. Търново“ като НПО. Партньорството между различните образователни актьори гарантира както успешен мениджмънт, така и високо ниво на квалифицирани обучители, влизащи в експертния екип на организацията. Водещата идея на подобно кооперативно сътрудничество е да се постигне синхрон в работата между отделните етапи и звена, свързани с базисното и продължаващото обучение на учителските кадри. В този смисъл визираме и практиката на създаване на предпоставки за участие на гражданското общество в местните образователни политики.

Установеният модел се основава на ефективността на проектния метод като съвременна технология, свързана с активното учене. Предоставяните образователни услуги по три от първоначално реализираните проекти са с фокус към учители от КОО „Обществени науки, гражданско образование и религия”. Впоследствие кръгът е разширен и в образователните дейности са привлечени и учители от началния етап на образование и детските градини.

Освен действащи учители, в проектите и информационните кампании на Европейския център се привличат и студенти, които в повечето случаи са доброволци. Участието се реализира под формата на допълваща педагогическа практика, която не покрива и не подменя предвиденото в учебните планове на университетските специалности практико-приложно обучение. По-голяма част от занятията с учениците се реализират под формата на извънкласни дейности.

Моделът на създадената допълваща практика включва теоретична подготовка и практическа работа с ученици от различни възрастови групи. Участниците във всеки проект преминават 20-часова обучителна програма. В рамките на обучителния модул те получават теоретична информация, покриваща основните проблеми от темата на проекта, която по това време в повечето случаи няма аналог в предлаганите университетски лекционни курсове. Задължителен компонент в програмата са стратегиите за активно учене, екипната работа и груповата динамика. Много важна роля от гледна точка на усвояваните умения за педагогическо общуване и междукултурен диалог имат различните тренинги, които студентите провеждат с децата в часа на класа или в извънучебно време. Смисълът на подобна дейност се допълва от възможността да се влезе в училища в малки селища и да се работи с ученици от различни етнически и религиозни общности, т.е. в реална мултикултурна среда, която в повечето случаи се оказва доста по-различна от тази в базовите учебни заведения в град Велико Търново.

Тъй като в общия план на проектите се залага създаване и апробиране на иновативна педагогическа практика от страна на учителите чрез работа по собствени микропроекти, на студентите-треньори се предоставя възможност да участват в предвидените дейности по класове, като провеждат занятия с учениците по заявени от учителите теми. За целта в края на модулното обучение се сформират екипи, най-често от двама студенти, които се разпределят според предпочитанията си за работа с ученици от различните възрастови групи. Всеки студентски екип разработва минимум три теми за тренинг (мотивационен или обучителен). Както при теоретичната подготовка, така и при реализацията, студентите се подпомагат и консултират от наставници от експертния екип на проекта.

Ретроспекция на добри педагогически практики от работата на студентите

Началото на работата ни по проекти със студенти доброволци датира от учебната 2002–2003 г. То е свързано с кампанията „We can do it”, реализирана от Ресурсен център „Отворена врата” в рамките на тригодишния проект „Обединени срещу насилието”[9], финансиран от Община Лозана – Швейцария. В проекта участват 9 учители от трите степени на средното училище от градовете В. Търново, Златарица, Павликени и Свищов и 5 студенти-доброволци от специалност „Археология“ и „История и география“ на Историческия факултет (по това време – Историко-Юридически), както и представители на Медицинския колеж във Велико Търново. Разнообразието от проблеми, пред които бъдещите педагози са изправени и за които трябва да намерят свои решения за занятията в училище, се илюстрира от представения списък на темите за микропроекти (Фиг. 1.), разработвани от участващите в проекта учители.

теми за микропроекти
начален етап	„Повишаване на знанията за другия и утвърждаване на толерантно поведение в отношенията”
прогимназиален етап	„Училищната среда – домът, който искам да имам” „Медийното насилие” „Насилието в училище”
гимназиален етап	„Насилието в музиката” „Прояви на дискриминация и сексуална експлоатация” „Насилие и дрога”

Фиг. 1.

Крачка напред по отношение финансовата обезпеченост на младежите-треньори е направена в рамките на проект „Европейска образователна инициатива за равни възможности”.[10] Проектът е реализиран през 2003–2004 г. с финансовата помощ на Програма „ЕВРОПА 2002” на Делегацията на Европейската комисия в България. Географията на дейностите обхваща територията на областите В. Търново, Ловеч и Силистра. В проекта участват 45 учители и повече от 1000 ученика. Като изходна база и координационни звена е използвана мрежата от Информационни точки на Европейския център. Чрез нея се осигурява преминаване от регулиране дейностите на територията на област Велико Търново към създаване на условия за съвместни образователни практики с градовете Враца, Лом, Плевен, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград, Варна, Русе и Силистра.

В проекта са включени 7 студенти от различни специалности. Спецификата на джендър проблематиката, твърде провокативна по това време за повечето учители, обусловя участието на младите хора като ко-треньори в по-голяма част от дейностите в училище (фиг. 2.). За занятията в гимназиалната образователна степен са създадени смесени екипи от студенти и ученици, което позволява да се приложи принципа „връстници обучават връстници”.

Фиг. 2. Дидактическа игра „Семейна мрежа”

(СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Златарица)

В периода 2003–2005 г. студентите, участвали в допълнителна педагогическа практика, основана на проектно-базирано обучение в рамките на неформално образование, получават възможност да надградят знанията си по теми от следните области:

n    Дискриминация и права на човека;

n    Образование за демократично гражданство;

n    Решаване на конфликти;

n    Образование за ненасилие;

n    Джендър образование.

От 2005 г. проектната работа в Европейския център все по-определено се насочва към дейности в сферата на интеркултурното образование и спецификата на обучение на деца и ученици от етническите малцинства. С финансовата подкрепа на Демократическата комисия на САЩ (Програма „Малки проекти”) е реализиран проект „Обединени за толерантност”. Географията на проекта включва населени места със смесено в етническо отношение население на територията на 4 области – Велико Търново (Горна Оряховица, Павликени, Велико Търново), Разград (Кубрат, Лозница, Цар Калоян, с. Самуил), Силистра (Айдемир, Калипетрово, Силистра) и Лом. В проекта участват 15 учители, а основни тематични области на техните микропроекти са: „Дискриминация и права на човека/на детето”; „Толерантността – начин на употреба”; „Насилието – можем ли да му се противопоставим”; „Споделени ценности”; „Междукултурни влияния и традиции”.

През 2007–2008 г., в рамките на стартирането на информационната мрежа на ЕС „Европа Директно”, студенти от специалност „Български език и История“, „История“, „История и География“ и „Етнология“ са включени работата по кампаниите „Европа в моето училище и детската градина” и „Да обединим многообразието”. Студентската група е допълнена с представители от Педагогическия факултет, които поемат детските градини и учениците от 1–4 клас. Предварителната организация и съзнателно търсеният ефект за съответствие с университетския профил на специалността позволява да се експериментира възможността за интегриране на гражданско и на интеркултурно образование към преддипломната педагогическа практика на студентите.

Разширяване полето на ангажираност на бъдещите педагози е постигнато чрез включването им в обучителни  модули – теоретичен и практико-приложен, организирани на основата на неформално образование от страна на НПО, които имат като резултат серия от „европейски уроци“ (фиг.3 и фиг.4) в базови училища и детски градини на Университета.

 

 

Фиг. 3. „Европейски уроци“                                            Фиг. 4. „Европейски уроци“

(ОУ „Бачо Киро“, В. Търново)                                                          (ЕИЦ-В. Търново)

Натрупаният няколкогодишен теоретичен и практически опит показва, че създаденият теоретичен модел за продължаващо образование на учители и допълнително практико-приложно обучение на студенти в реална учебна среда се основават на работещ механизъм, който може да бъде прилаган в различни тематични области. Постигнатите резултати дават основание за по-нататъшно осмисляне, прецизиране и приложение на идеите за проектно-базирана текуща квалификация на педагогически кадри. През 2008–2009 г. екипът на Европейски информационен център – Велико Търново в партньорство с Община Златарица е бенефициент по проект „Учители в мултикултурна среда“, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси“. Екипът на проекта си поставя като основна цел овладяване на интеркултурна компетентност от страна на педагогическите кадри от учебните заведения на територията на Община Златарица. Амбициозната задача на екипа е да повиши интереса и мотивацията на целевата група за преподаване в мултикултурна среда чрез усвояване на ключови техники и стратегии за разбиране и приемане на детските потребности, да обогати професионалните компетенции на преподавателите чрез формиране на отношения на чувствителост към „другия”. Идеята е да бъдат стимулирани учителите за авторски иновативни практики, които да се превърнат в основа за започване или продължаване получаването на по-висока професионално-квалификационна степен (ПКС). Разработените от експертите на проекта обучителни материали имат като перспектива създаване на система за дистанционно обучение и текуща квалификация на педагогически кадри към ЕИЦ-В. Търново. Заложено е апробиране на 2 от създадените 6 учебни модули с учители от Община Павликени. Като част от друга идея – за бъдеща магистърска програма, е реализиран и модул за допълнителна стажантска практика на студенти-педагози по история и по психология.

В текущата квалификация по проекта са включени всичките 58 учители от учебните заведения на територията на Община Злагарица (СОУ „Св. св. Кирил и Методий” и ПГМСС „Никола Златарски” – гр. Златарица; ОУ „ Хр. Ботев” – с. Горско Ново село; ОУ „ В. Левски” – с. Средно село; ЦДГ „ Славейче” – гр. Златарица; ЦДГ „ Пролет” – с. Родина; ЦДГ „ Слънце” – с. Горско Ново село; ЦДГ – с. Средно село). Като косвени бенефициенти на програмата за дистанционно обучение са привлечени 96 педагози от училищата в гр. Павликени. В дейностите по създадените микропроекти са обхванати 613 ученици, от които 319 от етническите малцинства (роми – 206 души, други – 113 души.

Методологическите основания за предвидените дейности се основават на данните от анализа на пилотна анкета, проведена в началото на проекта с учители и представители на местната общинска администрация в гр. Златарица. Анализът на получените резултати допълва предзададеното разбиране на екипа експерти относно потенциала на учебната документация за прилагане на мултикултурен подход чрез разработване на теми и проблеми, основани на междупредметните връзки и мултиперспективността. Друг съществен резултат от анкетата е потвърждението, че в педагогическите колективи съществува реална потребност от развиване на умения за мултикултурно разбирателство, ефективни за ретуширане на конфликтни сблъсъци и за ограничаване на дискриминативни практики, основани на етнически и религиозни различия, както и разлики по пол и социален статус. Съобразно заявените от страна на учителите потребности е разработена квалификационна учебна прогрма, която включва следните модули:

v    Интеркултурно образование

v    Култура и идентичност в мултикултурното общество

v    Психологически механизми за социална интервенция /От                  етноцентризъм към поликултурност/

v    Джендър образование и европейско гражданство

v    Разрешаване на конфликти в мултиетническа среда

v    Интерактивни методи за обучение в интеркултурна среда.

v    Разработване на ученически проекти.

По технически причини вместо предвидените в учебните програми по 30 учебни часа за всеки модул обучителната програма се реализира при хорариум от 22 часа за съответното тематично направление. Работни моменти от проведените обучения на целевата група са визуализирани чрез създадената уеб страница: http://interc-edu.hit.bg/.

 

Четирите етапа на проекта (фиг. 5) следват утвърдения модел на работа, установен от нас в предходните години (2002–2008 г.). Участието на създадените студентски групи се разполага като време в третата фаза от проекта, когато се реализират дейностите по разработените от учителите микропроекти.

 

 

Фиг. 5. Етапи на реализация на проекта

Малка, но много съществена разлика, свързана със студентското участие, е финансовото обезпечаване на положения труд, което внася допълнителен стимул по време на реализираната педагогическа практиката. Спецификата на предвидените дейности обуславя наличието на двама ментори, които подпомагат както теоретичната подготовка, така и осъществените от студентите обучителни тренинги, учебни занятия и психологическо консултиране. Ангажиментите в проектно-базираното обучение на част от студентите се осъществяват успоредно или непосредствено след приключване на задължителната преддипломна педагогическа практика в Университета. За участниците от ОКС „Магистър“ дейностите по проекта играят роля на необходимия преход към кариерно израстване като учители и/или училищни психолози. Предизвикателствата за младите хора идват и от факта, че се налага да работят с ученици от различни възрастови групи, да преподават в слети класове, да обучават по теми и проблеми, които не се предлагат в учебните програми на техните специалности.

Списъкът от заглавия на разработените от учителите микропроекти потвърждава сериозността на провокацията, пред която са изправени студентите:

• „Интеркултурен диалог и права на човека“
• „Нашето бъдеще в Обединена Европа“
• „Многоцветна дъга”
•  „Градината на народите”
• „Моят свят е в моите ръце“
• „Граници на толерантността”
• „Човешките права в нашия клас”
• „Протегни ръка”
•  „Можем да сме добри”
• „Една държава – разнообразие от празници”
• „Внимание, човек до теб!“
• „Шарен свят“

Участието в студентските екипи на представители от етническите малцинства (роми, турци) се оказва много подходящо, тъй като позволява да се предвидят педагогически ситуации с прилагане на билингвално обучение (фиг.6 и фиг. 7.)

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 6  Ключови думи в занятие на тема           Фиг. 7 „Умеем ли да живеем заедно?”

„Умеем ли да живеем заедно?”                  (2-4 кл., ОУ „Хр. Ботев“–Горско Ново село)                                 (2-4 кл., ОУ „Хр. Ботев“–Горско Ново село)

 

Именно в търсенето на отговор на различни предизвикателства, пред които студентите се изправят по време на стаж в реална житейска среда, ги провокира към създаване и на собствен практически опит. А това открива възможности и за научно творчество. Потвърждение на казаното са студентските публикации в сборника с учебни материали за учителя „Обединени в различието“, издаден в рамките на проекта „Учители в мултикултурна среда“.[11]

 

Изводи:

1. Реализираният модел на допълнителна педагогическа практика в реална мултикултурна среда на студентите успешно надгражда формалното обучение във ВУЗ на бъдещите учители.
2.  По-високата мотивация на младите хора е свързана с изборността за участие в проектно-базирано обучение, липсата на притеснение от фактора оценяване, възможността за материална обезпеченост на осъществяваните учебни дейности и не на последно място – осигуреното финансово възнаграждение за положения труд.
3. Студентите работят в сътрудничество с учители и под непосредственото ръководство на университетски наставници, но имат много по-голяма възможност за креативност и творчество, тъй като не са ограничени да преподават само урочни единици от учебниците.
4. Реализираната педагогическа практика надгражда университетското обучение, поради което се сертифицира допълнително, което е от значение за бъдещото кариерно развитие на младите хора.
5. Като значим факт следва да се отчита и възможността за научни изяви и публикации, което съществено допълва създаването на професионалната автобиография на бъдещите педагози.
6. В хронологичен план допълващата педагогическа практика може да предшества или да следва модула на преддипломната педагогическа практика, който е част от стандарта за придобиване на педагогическа правоспособност във ВУЗ. По наше мнение, студентите се чувстват по-уверени, когато подобен стаж надгражда университетското им обучение, както е показано на фиг. 8. От друга страна, всяка възможност за допълнителна практика по време на придобиването на университетско образование разширява компетенциите на младите хора, повишава тяхната мотивация и създава основа за реални очаквания по отношение на учителската професия.
7. Много от темите, по които студентите работят, са актуални в европейското и световно образователно пространство, което позволява в перспектива самостоятелно участие в различни международни образователни програми и проекти.
8. Допълнителна гаранция за успех в тази посока са придобитите социални компетенции и особено умението за работа в екип, което се отчита като много важен елемент на професионалното портфолио при реализацията на пазара на труда.

Фиг. 8. Възможност за допълнителен студентски стаж чрез неформално образование

В заключение можем с основание да обобщим, че възможността за съчетаване на академичната теоретична подготовка на студентите с практико-приложно обучение в рамките не само на формалното, но и на неформалното образование, открива път за ново качество на образователната среда, което обуславя така необходимата промяна на изхода на университета.

---