Център ,,Амалипе обучи над 120 образователни медиатори и социални работници

В началото бяха около 120 души, които не се познаваха добре. Част от тях за първи път участваха в обучение на Център „Амалипе“, други вече имаха опит и познаваха работата и хората в мрежата. Три дни по-късно си тръгнаха не просто като участници в поредното обучение, а като част от общност, в която могат да потърсят съвет, подкрепа и помощ, общност, коятое  готова да даде всичко от себе си, за да задържи или върне в училище всяко едно дете.

Това е най-важният резултат от националното обучение за образователни медиатори и социални работници, организирано от Център „Амалипе“ в периода 11–13 септември в к.к. „Слънчев бряг“.  Около две трети от участниците бяха нови медиатори – не само медиатори към училищата и детските градини, но и медиатори, работещи към общините и Регионалните управления по образование по проектите за десегрегация и подкрепа на екипите за обхват. За много от тях това беше първата възможност да се срещнат с колеги от различни краища на страната, да разберат какво на практика трябва да прави образователния медиатори, как да работи на терен, как да мобилизира общността, за която работи, да споделят реалните предизвикателства от ежедневната си работа и да чуят как други хора решават сходни проблеми. В началото те бяха просто хора, събрани на едно място. Постепенно започнаха да разговарят, да работят заедно, да обменят идеи и да се разпознават като хора, които имат обща мисия.

Именно тази промяна се усещаше най-силно в края на обучението.

„Тук разбрах, че не съм сам в това, което правя“ — това беше усещането, което участниците споделяха по различни начини. За новите медиатори обучението даде не само знания, но и увереността, че има към кого да се обърнат, когато се сблъскат с труден случай, конфликт с родител или предизвикателство в общността.

Повече от знания – подкрепа и общност

Образователният медиатор често е човекът, който стои между училището, семейството и общността. Работата му изисква не само познаване на институциите и образователната система, но и умения за общуване, доверие и работа с хора в различни ситуации. Затова фокусът на обучението беше не просто върху това „какво трябва да знае един медиатор“, а и върху това как може да бъде активен и полезен човек в своята общност.

В първата част на обучението участниците работиха върху гражданското образование и ролята му за развитието на местните общности. Те обсъждаха как могат да насърчават активното участие, отговорността и ангажираността на хората, с които работят, как да им помогнат да идентифицират проблемите, пред които се изправят ежедневно и заедно, с общи усилия и подкрепа от институциите, да намерят решение.

Втората голяма тема беше ранните бракове – предизвикателство, което продължава да съществува в различни общности. Медиаторите споделиха опит от своите населени места, обсъдиха възможности за превенция и търсиха практически решения на ситуации, с които се сблъскват в ежедневната си работа.

В обучението се включиха председателят на Център „Амалипе“ Деян Колев, програмният директор Теодора Крумова, Валери Ангелов, Стефан Стефанов, Ангел Ангелов, Алдин Стефанов, Ташка Мутафова и др, които споделиха знания и практически опит с участниците. Беше отделено внимание и на работата с родители, организирането на кампании, интеграцията и връщането на деца в училище.

Особено въздействаща за участниците беше срещата с Божидар Атанасов от Средец – човек, който сам е преминал пътя от образователен медиатор до учител и класен ръководител. Неговата история показа на медиаторите, че професионалното развитие е възможно и че личният пример може да бъде силен инструмент за мотивация на ученици и родители.

Може би най-ясният знак, че между участниците се е създала истинска общност, дойде в момент, който изобщо не беше част от програмата. По време на обучението медиаторите получиха обаждане от свой бивш колега – образователен медиатор, който имаше нужда от помощ, за да осигури тетрадки и ученически пособия за детето си. Човекът нямал възможност да ги закупи сам. Последва нещо, което трудно може да бъде планирано в една обучителна програма. За около 30 минути участниците събраха 365 евро и сумата веднага беше изпратена на нуждаещото се семейство.Този момент показа на практика нещо, за което през трите дни медиаторите говореха – че да работиш за общността означава и да можеш да подадеш ръка, когато някой има нужда.

Тъкмо това отличава едно обучение от обикновена поредица от лекции и презентации. Знанията са важни, но още по-важно е придобитите умчения и това, човек да си тръгне с усещането, че не е сам.

Сред останалите теми беше и дискриминацията и езикът на омразата – в училище и онлайн. Участниците обсъдиха как да разпознават подобни ситуации, как да реагират и как да работят за тяхната превенция, с акцент върху дигиталната етика и човешкото достойнство.

Важна част от обучението беше и запознаването на новите медиатори с традициите и обичаите в ромската общност, различните ромски групи в България и спецификите на ролята на медиатора като връзка между родителите, училището и институциите.

Участниците работиха и практически – в групи, обсъждаха реални ситуации, споделяха успешни подходи и търсеха решения заедно. Дори творческата задача за създаване на пясъчни фигури, свързани с образованието и интеграцията, се превърна в начин хората да работят като екип.

Тръгнаха си като медиатори, но и като общност.

Новите медиатори си тръгнаха с повече знания за своята работа, с практически идеи и с по-ясно разбиране за това какво означава да си активен гражданин, както и с ролята, която могат да имат в училището и общността. И най-вече – с нови контакти и хора, към които могат да се обърнат.

Това е и една от най-важните цели на обученията на Център „Амалипе“ – да не събират просто професионалисти в една зала, а да изграждат мрежа от активни хора, които се подкрепят, споделят опит и знаят, че не са сами в работата си.

След трите дни вече не бяха просто 120 медиатори и социални работници от различни краища на страната.  Бяха общност.

А следващото обучение вече се очаква с нетърпение.

Срещата се организирана с подкрепата на проект ГЛАС (Гражданско лидерство за активно сътрудничество), реализиран от Фондация „Заедно в час“, Център „Амалипе“, Фондация „BCause“, Фондация „Софийска платформа“ и Voty.ch с подкрепата на Швейцарско-българската програма за развитие

и проект “Бракът може да изчака, образованието – не”. Проект “Бракът може да изчака, образованието – не” се изпълнява в рамките на проект INSPIRE: Подобряване на националната подкрепа за превенция, интервенция, и отговор на насилието над деца, и овластяване на жертвите” и е съфинансиран от Европейския съюз и фондация “Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ)