септември 10, 2022септември 10, 2022

Право на отговор: За свободата да изучаваш собствената си култура и за кого е опасна тя (Митовете около мита за хората)

(в отговор на статията „Как Бог сътвори циганите и какво общо има това с парламентарните избори“)

Теодора Крумова

Като ученичка в часовете по литература най-много се забавлявах с упражнението „Какво е искал да каже авторът“. Винаги съм си мислила, че ако авторът можеше да разбере какво е „искал да каже“, щеше да поиска този, който е казал какво е искал да каже, изобщо да не се беше обаждал.

В началото се забавлявах с това, което съм искала да кажа, още повече със свръхестествените си способности през 2012 г. да създам текст, който десет години по-късно да бъде използван като инструмент в политическата кампания за парламентарни избори 2022.

Реших обаче, че съм длъжна да отговоря на “анализа” на Иван Стамболов-Сула в броя на в-к Труд от 03.09.2022 г. не само защото съм пряко засегната в него, но и защото е пълен с фактологични неточности и внушения спрямо дейността на Център Амалипе, Маргиналия и други организации в образованието. Още по-притеснена съм от имплицитно изразените идеи за налагане на религиозно образование (разбирано като православно богословие), “симфонията между църквата и държавата” и почти есхатологичното очакване на “новия политик”, който ще ги осъществи и вече е на хоризонта (само е пропуснато името му).

Разглеждайки “Мит за хората” от учебното помагало “Истории край огнището” Иван Стамболов-Сула съзнателно или неволно допуска няколко неточности. Например, не е вярно посоченото, че помагалото “Истории край огнището” е одобрено от МОН: то се използва в часовете по СИП/ факултативни учебни часове и такава процедура не се изисква. Самото помагало не е “мое”, а в съавторство с доц.дн Йосиф Нунев и Деян Колев. Освен това, да бъде определяно като мое е дълбоко неуважение към труда на десетки учители и ученици, които през годините са събирали материала, залегнал в него (както е видно и от самите текстове).

Неточност е и твърдението, че приказката не е автентична ромска легенда, а мое авторово съчинение. Голямата част от съдържанието на помагалата е резултат от задълбочена и продължителна теренна работа сред различни групи на ромската общност за записване, обработване и публикуване на суровия фолклор. В действителност сме записвали варианти на тази легенда в Златарица, Шумен и други места, където живеят представители на т.нар. роми музиканти (наричани от някои етнолози дръндари). Тази група има своя корен в Котел, Градец и района около тях, но след второто опожаряване на Котел, се разселва и в Северна България, където сме записвали легендата. Също така вариант на легендата ни бе разказан в гр. Долна Митрополия от роми християни (дасикане рома). Напълно е възможно аналогични предания да се срещат и в други региони, както и в други държави. Моят скромен принос е в обработването на текста и вариантите и привеждането му във форма, удачна за учебно помагало, така както по-долу и по-горе могат да се видят приказките, записани и обработени от Йосиф Нунев, Васил Чапразов и др. При всички положения става дума за легенда от ромския фолклор, широко разпространена в различни региони и групи.

Трудно ми е да приема на сериозно осмиването на легенда от “псевдо-теологична” гледна точка, тъй като това не е религиозен текст (представяйки я, Иван Стамболов-Сула говори за “курабийки от кал”, “партида”, “ах този несръчен Бог”). Става дума за т.нар. историческа митология, която се среща при всички народи и има за цел да подпомогне един народ да обясни собственото си съществуване, да изгради система от елементи, които подкрепят гордостта и уважението към собствената идентичност. Въпреки широко разпространеното в миналото (а за съжаление и днес) мнение, че ромите са народ без историческа памет, митология и култура, първите сведения за наченки на историческа митология сред ромите могат да бъдат видени още през Възраждането. През 1866 г. Петко Рачев Славейков публикува във в. “Гайда” статията си “Циганите”. Година по-късно във в-к “Македония” му отговаря с просторно писмо “Един Егуптенин”. Смята се, че това е Илия Наумчев от Прилеп, който защитава идеята, че “егупците” (ромите) произлизат от Египет и носят цивилизацията в Европа. Исторически митове се появяват и на страниците на в-к “Романо еси” (40-те години на XX век), записвани са и от първите роми интелектуалци … В учебните помагала “Истории край огнището” и “Разказани пътища” сме включили множество такива легенди, които са част от естествения процес на формирането на един етнос. Те минават както през различни сюжети, обясняващи сътворението на етноса, така и през процеси, водещи до трансформацията на исторически личности в герои със свръхестествени способности (така например, българският фолклор има своя Крали Марко, а ромският – прототипа на Йовковия Шибил). Именно за да покажем сходните процеси при различните етноси, сме включили и българската народна приказка “Българската земя хубава” в аналогичното помагало за 5 – 7 клас. От псевдо теологична гледна точка тя също може да бъде критикувана …

Друго внушение, с което категорично не мога да се съглася, е, че помагалата учат децата да си избират религията като цвета на маратонките и да не вярват в Бог. Нищо подобно не е включено в нито една тема от помагалата.

Нека направя и още едно важно уточнение: учебните помагала “Истории край огнището” и “Разказани пътища” се използват в свободно избираеми/ факултативни часове и извънкласни дейности, в които децата се записват след съгласието на родител. Самите часове се водят от педагози в същите училища, а не от външни проводници и полупроводници на еретични идеи. От 2003 г. до днес хиляди деца (не само роми, а от всички етноси) са имали занимания по тези помагала. В резултат и от това, само за последните десет години, ромската общност направи великанска крачка по отношение на образованието:

През 2010 г. ромските ученици, които завършваха основно образование и продължаваха в по-горен клас бяха 39%. През 2021 г, учениците, завършващи основно образование и продължаващи в по-горна образователна степен в училищата, в които Център Амалипе работи (в рамките на мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ те са близо 300) са над 95%.
В рамките на мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“, която Център Амалипе поддържа, % на отпаднали ученици е под 1%, а в 173 училища няма нито един отпаднал ученик. Повече за мрежата можете да намерите тук https://amalipe.bg/romsko-obrazovanie/uchilistna-mreja/

Впрочем истерията с “Мит за хората” периодично, през няколко години, “притопля” социалните мрежи. Със сигурност, всичко свързано с ромите ще продължи да бъде критикувано, а често и обругавано по повод и без повод.

Това, което ме подтикна да отговоря, бе ясно изразените внушения за учебните помагала като “агресивна диверсия” срещу която трябва да се намеси Църквата, подкрепена от държавата. Посоченото, че “най-добрата формула на властта е симфонията между църквата и държавата, между религията и политиката, между небесното и земното” звучи наистина стряскащо. Ако то бе написано от автор с мюсюлманско вероизповедание, последният щеше незабавно да бъде обвинен в ислямски фундаментализъм, радикализъм и опит да изгради Халифат. Иван Стамболов-Сула настоява, че политиците трябва да реализират именно такава “симфония между църква и държава” и почти посочва името на политика, който е готов да го направи и заслужава нашето доверие. Като вица от времената на развития социализъм, че всички знаем името на човека от лозунга “Всичко за човека, всичко в името на човека”