В подкрепа на училищата с малък брой ученици: среща на училищни директори и Център Амалипе с министър Цоков и Красимир Вълчев

Все повече училища в селските райони имат маломерни паралелки и тази тенденция ще продължи да се задълбочава поради обективни демографски процеси. Системата за финансиране на предучилищното и училищното образование към момента поставя в особен риск именно училищата и ДГ с деца и ученици между 80 и 130. Необходими са промени, с които те да получат малка финансова подкрепа, за да избегнат формирането на слети паралелки. Последното ще доведе до влошаване на качеството на образование, засилване на процесите на вторична сегрегация, нов отлив на част от по-мотивираните ученици, допълнително маргинализиране на тези училища и съответно тяхното закриване. Необходимо е и да се гарантира спокойната работа на педагозите в тях, за да бъдат прибрани, задържани и образовани всички деца. Причината за необходимостта от търсенето на допълнителни ресурси е основно за да покрие рамковия учебен план, защото и при 13, и при 23 ученици в клас, педагогическите специалисти са един и същи брой.

Тази тема беше дискутирана на работна среща, инициирана от Център Амалипе, която се проведе на 01 август в МОН. В нея участваха Министърът на образованието проф. Галин Цоков, зам.-председателят на Парламентарната Комисия по образованието и науката Красимир Вълчев, Соня Кръстанова и Камен Йорданов от Дирекция „Финанси“ в МОН, Деян Колев и Теодора Крумова от Център Амалипе и директори от Мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“: Красимира Благоева (ОУ “Васил Левски”- Караджово, община Садово), Станка Коева (ОУ “Христо Ботев”- с. Росен, община Созопол), Мая Донкова (ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”- с. Малорад, община Борован) и Биляна Милева (ОУ “Антон Страшимиров”- с. Светлен, община Попово).

Деян Колев благодари на министър Цоков за подкрепата, която оказва на училищата, обучаващи уязвими групи, на селските училища и в частност на образователните медиатори. Принцип на Център Амалипе и на Мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник” (обединяваща над 260 училища) е да информира за предстоящи предизвикателства и да търси решение за тях, съвместно с МОН  и другите заинтересовани институции. Такъв проблем е намаляващият брой на учениците в селските райони, финансирането на маломерните паралелки и необходимостта от допълнителна подкрепа за училищата в малките населени места. Поради относително ниския бюджет, те използват над 90% от делегирания бюджет за заплати и на практика не разполагат с допълнителни средства за повишаване на качеството. Дори и така, тези училища подсигуряват относително ниски заплати на учителите и остават непривлекателни за привличане на млади мотивирани педагози. Сериозна заплаха е сливането на паралелки и класове, тъй като в повечето случаи това води до допълнителен отлив на ученици и особено на ученици от български и турски етнос.

Директорите на училищата споделиха своя опит от осигуряването на пълен обхват, повишаване на училищния успех и образователна интеграция. Въпреки условията, при които работят, резултатите, които постигат са показателни. Така например, тази година резултатите от НВО в 7 клас нареждат училището в с. Караджово на второ място в общината и на 861 място от 1723 училища (т.е. над средното за страната),а  резултатите в 4 клас на НВО по БЕЛ в ОУ – с. Малорад са мн.добър 4,50.

Директорите обстойно представиха предизвикателството, което представлява намаляването на броя на учениците, формирането на маломерни паралелки и издръжката на училищата. Присъстващите училища, както и много други от Мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник” са редуцирали до минимум отпадането на ученици и са подсигурили пълен обхват. Но, поради по-ниската раждаемост и миграцията в чужбина, в тях вече се формират маломерни паралелки и този процес ще се задълбочава през следващите години. Относно делегирания бюджет, те посочиха, че въвеждането на стандарти за паралелка и за институция през 2018 г. е подпомогнало училищата с по-малък брой ученици, но към този момент размерът на тези стандарти не е достатъчен, за да подсигури спокойното функциониране на образователния процес и прилагането на нови образователни политики. Към този момент голямата част от общините дофинансират под различни форми тези училища, но за селските общини това се оказва все по-голям проблем и вероятно през следващите години те ще бъдат сериозно затруднени и ще пристъпят към сливане на паралелки или към допълнителна оптимизация на училищната мрежа.

Директорите също така посочиха, че въпреки трудните условия на работа, те успяват да задържат в класните стаи подлежащите на задължително образование ученици, да ги насърчат да продължат в средна степен и да се представят добре на НВО. Сериозна подкрепа в тези усилия те получават и чрез средствата за работа с уязвими групи (чл. 52а от Наредбата за финансирането) и от образователните медиатори. Но и тези средства в селските училища са малко поради малкия брой ученици.

В разговорите министър Цоков подчерта подкрепата на МОН за образователните медиатори и за училищата/ДГ, които работят в малките населени места. Красимир Вълчев наблегна на факта, че оптимизацията на училищната мрежа почти навсякъде е достигнала своите разумни граници и не бива допълнително да бъдат закривани училища, освен тези, които се “самозакриват” (останат с минимален брой ученици и не отговарят на критериите за защитена образователна институция). Той предложи като системно решение увеличаването на единните разходни стандарти за институция и за паралелка. Друго системно решение, което бе обсъдено на срещата бе въвеждането на минимална плоска ставка за институция с концентрация на уязвими групи, като част от финансирането по чл. 52а. Г-н Вълчев и представителите на МОН подчертаха, че това може да се случи при по-благоприятно финансиране за училищното образование и без да се намаляват съществуващите единни разходни стандарти.

Участниците в срещата потвърдиха положителните резултати, които постигат стотици училища и ДГ, както и необходимостта от задълбочаване на партньорството между МОН, училищата, общините и активните НПО.