НП „ПОДПОМАГАНЕ НА ОБЩИНИТЕ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕСЕГРЕГАЦИЯ И ПРЕВЕНЦИЯ ЗА НЕДОПУСКАНЕ НА ВТОРИЧНА СЕГРЕГАЦИЯ“

Общините, в които има градски училища и / или ДГ с преобладаващ процент ромски ученици и които имат общинска политика за десегрегация, т.е. за извеждане на тези ученици в приемни училища с преобладаващ брой ученици от мнозинството, ще могат да получат финансова подкрепа от МОН за този процес. Това ще става в рамките на Национална програма “Подпомагане на общини за реализиране на дейности за образователна десегрегация”, която е отворена за кандидатстване до 13 юли. Какво ще финансира тази програма и как става кандидатстването по нея?

Националната програма се финансира за втора поредна година със средства от Националния бюджет. Тя се координира от Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, второстепенен разпоредител на бюджетни кредити към МОН.

Какви разходи финансира програмата?
Програмата ще финансира разходи, които до този момент общините трябваше да заделят от своя бюджет или от различни проекти. На първо място, това са средства за вътрешноградски транспорт от ромските квартали до масовите училища. Подобни разходи не могат да бъдат покривани в рамките на финансирането за средищните училища, тъй като то се отнася единствено до закрити училища в друго населено място. Националната програма може да покрива също така разходи за учебни помагала и допълнителна работа с учениците, интегрирани в масовите / приемните училища.
През 2020 година МОН прие предложението на Център Амалипе по Националната програма да бъде финансирано и назначаването на образователни медиатори, помощници на учителя и друг помощен персонал към съответните общини. Така този разход също е допустим по програмата и се очаква назначените към общините медиатори да подпомогнат цялостния процес на десегрегация.

Кой може да кандидатства?
По програмата могат да кандидатстват единствено общините, тъй като те са реалния субект на политиките за десегрегация на сегрегираните ромски училища. Изискване към кандидатстващите общини е да реализират десегрегационни дейности в населено място с минимум три образователни институции, една от които е сегрегирана. Програмата не се отнася до училища в селата – те не могат да бъдат определени като сегрегирани.
Програмата може да бъде реализирана и в градове, в които няма сегрегирано училище или детска градина, но има наличие на обособени квартали с преобладаващо ромско население и риск за вторична сегрегация на образователни институции. Това е важна възможност за превантивни дейности, насочени към стопиране на процеса на вторична сегрегация, който е наличен както в големите градове, така и в по-малки населени места.
Задължително изискване е кандидатстващите общини да имат актуален план или друг програмен документ за осъществяване на образователна десегрегация, който е приет с решение на Общинския съвет. Също така се изисква приложена схема за реализиране на образователната десегрегация в съответната община, както и подписано споразумение със съответните приемащи училища или детски градини.

Изисква ли се с финансиране на проектите по програмата?
Да Необходимо е съфинансиране от 10%.

Как става кандидатстването?
Кандидатстването е леко и не изисква бюрократична работа. Общините следва да подадат проектно предложение по утвърден формуляр към ЦОИДУЕМ. Заедно с него се подават бюджет по формуляр, споразумение за партньорство и други съпътстващи документи. Следва да подчертаем, че формулярите са освободени от излишни бюрократични подробности и се попълват лесно.

Какви са сроковете за кандидатстване?
Програмата е отворена до 13 юли 2020 година, като проектите се отнасят до учебната 2020 / 2021 година.

Защо да кандидатстваме по програмата?
Реализирането на политики за образователна десегрегация, както и за превенция на вторичната сегрегация е една от най-мъдрите и стратегически правилни инвестиции, които местната власт може да предприеме. Вредите от сегрегираното образование са добре известни – в огромната част от случаите децата получават некачествено образование и излизат неподготвени за пазара на труда и за живота. Нещо повече, обучението в сегрегирана образователна среда е своеобразна бомба със закъснител, тъй като децата и родителите от двата етноса не контактуват помежду си, което е сериозна предпоставка за етнически конфликти и напрежение.
В същото време процесът на сегрегация тече интензивно не само в големите градове, но и в по-малките градчета. Много училища и детски градини, които преди години бяха посещавани от различни етноси днес се превръщат в сегрегирани ромски институции, тъй като много от българските родители, както и по-образованите роми, записват децата си в други училища и детски градини. Местната власт не трябва да стои безучастна към този процес, тъй като той протича бързо, възпроизвежда се лесно и ще принуди общината да търси болезнени и непопулярни решения на проблемите на по-късен етап. Вижте повече информация за тези процеси и решения в Благоевград и Габрово тук.
Понастоящем МОН не поддържа информация за сегрегираните училища на базата на етническата принадлежност на учениците. Но като индиректен индикатор може да бъде използвана информацията за образователния статус на родителите, която училищата подават в началото на учебната година. На базата на тази информация МОН определя кои училища са с концентрация на ученици от уязвими групи и заделя за тях допълнително финансиране по член 52а от наредбата за финансирането.
Обобщавайки тази информация, Център Амалипе анализира наличието на 86 населени места с повече от едно училище или детска градина, в които може да бъде осъществен процес на образователна десегрегация. Списък на тези населени места може да видите тук. Призоваваме общините, в които се намират тези населени места, да се включат в Националната програма за десегрегация – това е изключително добра инвестиция, която със сигурност ще се отплати.
Осъществяването на общински политики за десегрегация е свързано и с неминуеми разходи, като Националната програма предлага уникална възможност за покриването им от държавния бюджет. Не пропускайте тази възможност!

… и още нещо
Обърнете внимание, че промяна в Наредба 10 позволява деца от ромските квартали да бъдат насочвани и записване в други квартали включително над утвърдения училищен план-прием дори в общините, в които се прилага принципа на уседналост. Това е предвидено в член 43 а от наредба 10, който прави възможен десегрегационния процес и най-големите общини.

Повече за Национална програма “Подпомагане на общини за реализиране на дейности за образователна десегрегация” вижте тук
Документите за кандидатстване вижте на уеб страницата на ЦОИДУЕМ.