Зоя Миткова-“Най-ценното в живота е децата да проявяват желание за учене “
1.Разкажи ни за себе си .
Казвам се Зоя Миткова Енчева – Самидин. На 23 години съм и живея в село Полк. Дяково, общ.Крушари, обл . Добрич. Завърших средното си образование през 2013 г. в село Крушари,след това продължих образованието си в ШУ,,Епископ Константин Преславски. Завърших висшето си образование през 2016г. Специалността ми е предучилищна педагогика с чужд език-английски. В момента работя в ДГ Крушари като педагог. По националност съм ромка и се гордея с това. Обичам децата и обичам да работя с тях. Когато човек има проблеми или е тъжен малчуганите винаги карат човек да се усмихне ,да забрави за няколко часа за проблемите от всекидневието. От собствен опит го споделям.
- Как се включи в предизвикателството ,,Твоят час ’’ ?
Лятото на 2016г. бях информирана за този проект. Кандидатствах по дейността ,,Младежта е толерантност и устрем към образованието ’’-с.Крушари, защото тази дейност ме влечеше най-много. След време бях одобрена и бях много щастлива, но от друга страна ме беше страх дали ще мога да се справя ? Какво точно ще говоря на децата ? След това разбрах ,че ще имаме обучение преди да започнем дейността и там ще ни обяснят всичко подробно и освен това ще получим материали. Много се успокоих честно казано . :–)
- Какви бяха най-големите ти страхове и предизвикателства ?
Имах големи страхове- дали на децата ще им бъде интересно с мен ? Дали след първото ни събиране ще ги видя отново ? Ще успеш ли да ги предразположа да изразяват своето мнение ?
4.Какво представляваше за теб обучението за ръководители по дейността?
Малко беше объркващо първоначално, тъй като имаше и други дейности, с които аз не бях много запозната. Въпреки това бях много развълнувана от предстоящия форум. Имаше много хора , също като мен, които също работят по проекта. По принцип съм много притеснителен и тих човек. Първия ден бях много уплашена ,но след като минаха няколко часа се отпуснах и започнах аз също да се изказвам и да говоря с присъстващите.