„Не, не, не на ранните бракове!“

Щяхме да подминем едно сърце като поредното сърце, поредното обяснение в любов, поредното засвидетелстване на вярност и обич в социалните мрежи, но едно сърце беше различно, заради надписа в него: „Не, не, не на ранните бракове“. С това послание се появиха децата от ихтиманското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в социалните мрежи. Техните снимки бързо достигнаха до хиляди последователи в деня на любовта –  14-ти февруари. Организирала ги е Гергана Янакиева, образователен медиатор в училището.

„Трудно е…“ с тези думи започна разговора ни Гергана. „…говорим много по тази тема, говорим и в училище и в махалата. Близо пет хиляди души са в махалата. Има родители, които чуват, но има и такива дето само казват „Добре, добре, така е и след два дни са вдигнали сватба на сина си или дъщеря си. Не знам какво още да направя!?“

Гергана започва работа като чистачка в училището преди няколко години:

Гергана Янакиева

„Никога не съм се срамувала от работата си, трябва да се работи.“

 Става медиатор без да го осъзнава и без да е назначена като такава. Помага на тогавашния директор за работа с ромската общност. Когато Ренета Маринкова става директор на училището без колебание назначава Гергана като образователен медиатор в училището. Към нея веднага са привлечени и двете дъщери на Гергана.

дъщерята на Гергана, която също е медиатор

„Аз съм със средно образование, завършила съм гимназия в Ихтиман, мога да шофирам, имам С категория. Само че не съм учила в махалата, аз учех в центъра на града. Двете ми дъщери завършиха средно образование, най-малката е в XII клас. Държа на това децата да се образоват, да знаят повече, да са независими. На 14-ти февруари събрахме около двайсетина деца в една класна стая и започнахме да си говорим за образование, затова че тяхното присъствие в училище е важно за самите тях, че чрез образование те по-лесно могат да си намерят работа и ранната женитба само ще им попречи да се развиват и ще им отнеме детството. Решили сме следващия път да им прожектираме и филмчета, още не сме решили кои, но пак ще ги съберем и пак затова ще говорим, защото въпреки нашите приказки, пак има момичета и момчета които се женят рано.“

Гергана вярва, че може да има промяна, въпреки всички трудности, с които се сблъсква всеки ден, родители, които не искат да изпращат децата си на училище, нехайството им за условията, в които живеят, тяхната неграмотност, въпреки безпомощната работа на институциите тя вярва в по-доброто бъдеще на децата. Те сами са решили какво да напишат върху сърцето, те са го поискали.

„Щом аз и директорката на училището успяхме да убедим моите дъщери да продължат своето образование…И двете са образователни медиатори, но са и студенти. Вече са втора година. Малката като завърши сега, и тя иска да учи. Иска да е като сестрите си. Аз не съм се омъжила на 14, с мъжа ми се познаваме още от училище, не съм учила висше образование, но държа децата ми да се изучат. И директорката много ни помогна. Дано тези деца успеят! Много искам!“

Райчо Василев