Невидимите деца на Украйна или размисли и дела за дисперсията на светлината

Войната в Украйна има много лица. Тя разкри много лица – на илюзиите в съвременното ни общество, на лицемерието на политиците, на нищожността на човешкия живот, но и на искрената съпричастност на обикновените хора, на обичта и подкрепата, които просто съществуват. Досега всичко това бяха неизменните съставки от смес, в която трудно различаваш отделните й части… а и не се замисляш за тях. Войната обаче като огледало пречупи отражението и отделните й части заживяха в свои паралелни реалности. Светлината се раздели на цветовете от видимия си спектър, а те само по-ярко подчертаха колко черно е черното, когато светлината я няма.

И така в опита си да възстановим белия цвят, през април Амалипе и Интегро се опитахме да обединим усилията на всички цветни хора и стартирахме кампанията в подкрепа на невидимите деца на Украйна, онези, които не следваха обичайния поток на бежанците или поне бяха принудени да се включат в надбягване с двойно повече препятствия, част от които издигнати с думите „Махайте се, искаме нормални бежанци“. Така Молдова се оказа ничията земя за ничиите хора, където десетки майки с деца трябваше да се справят и да се научат да оцеляват в новата реалност – като бежанци, като роми, като жени, като ромски жени …

Каузата на невидимите деца ни срещна с още много невидими хора в България и Молдова, които пазят доброто в сърцата си, но понеже са бели, рядко ги забелязваме. Фондация BCause включи кампанията ни в инициативите за подобряване на капацитета и устойчивостта на гражданския сектор по проект „Информиране, ангажиране, успех!“, финансиран по Фонд Активни граждани България от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Благодарение на Платформата.бг и създаденият ДМС номер събрахме 2334 лв.

За това допринесоха Илия Русев и общността в Шишманци и Калековец. “Знам, че доброто се прави тихо и без гласност, но когато се разбива един голям стериотип за общността ми, а именно да дава и да прави добро, не мога да го оставя без гласност! Добро за онези стотици бебета и малки деца от бедни и маргинализирани ромски семейства, които остават невидими и бягащи от войната в Украйна. Не мога да не изкажа благодарността си гласно, първо на Бог, който вложи желание и възможност на хората от Шишманци и Калековец. Двете евангелски църкви от същите села, на двама приятели от чужбина и на децата от The Gypsy Project, които се включиха в кампанията за събиране на средства и хранителни продукти! Отново БЛАГОДАРЯ Ви скъпи хора, че отделихте от собствения си залък за да помогнете! На малките децата от The Gypsy Project с. Шишманци, които събираха левчета и стотинки за да бъдат съпричастни, на всички родители и помощници! Защото доброто ще спаси света.” сподели Илия Русев.

И тъй като доброто е заразно, научавайки за нашата инициатива, медиаторът Елена Атанасова събра децата от гр. Сеново и им обясни в какво положение живеят в момента украинските ромски деца и техните майки, които са избягали от войната и са намерили убежище в Молдова. А децата са толкова искрени и съпричастни! Съдбата на украинските деца ги развълнува толкова много, че те още същия ден се самоорганизираха. Разпределиха се децата по групи и всяка група имаше за задача да разясни на родители и съседи каузата, зад която всички застанаха. Това беше непосредствено преди “Рамазан байрам”. Преди празника всяко семейство дава ” Фитре” на по – бедните. Това е някаква сума пари- кой колкото може. Това съвпадна и с нашата акция. Беше избран и актив от родители и … екипите от доброволци почукаха на всяка врата. Всеки се включи и със събраните средства децата закупиха продукти за своите украински връстници!

Към тези два примера трябва да добавим и голямата подкрепа от Банка ДСК, които дариха 5000 лв. за каузата ни в помощ на бедстващите хора на границата между Молдова и Украйна.

С помощта на нашият колега Кирил Кирилов, български учител в Бесарабска Молдова събраните продукти и първата част от средствата стигнаха до най-нуждаещите се семейства малко след Гергьовден. Над 40 големи ромски семейства успяха да получат по-добри условия за живот, макар и за кратко. Продуктите бяха доставени с помощта на Молдовската ромска женска платформа „Ромни“ и нейният директор Елена Сърбу, които са част от коалицията „Гласът на ромите“.

Следващата мисия беше през втората половина на м. юни, когато с подкрепата на Тръста за социална алтернатива, които покриха пътните разходи, солидарността и подкрепата от България достигна до три от бежанските лагери в Молдова и още близо 50 семейства. Част от тях живеят в бившите изоставени общежития на Факултета по международни отношения, политически науки и публична администрация към университета в Кишинев. Преместени са там в очакване на жилища. Продължават да са в очакване… Преди това са били „настанени“ на манежа в спортната арена – на походни легла. По случайност, или може би – не, в бившите общежития са настанени само роми … И въпреки условията, с помощта на ръководителя на Центъра, те са се опитали да създадат известен уют за децата си – направили са място за игра, организират им занимания, закачили са рисунките им по стените … Попитахме ги от какво имат най-голяма нужда. Отговориха, че с храната се справят, но имат огромна нужда от лекарства, особено за децата. Има лекар, който се грижи за тях., но той не разполага с лекарства, а има много болни деца … Имаха нужда и от шампоани, сапуни и други санитарни материали. Затова за тях закупихме основно лекарства и санитарни материали.

 

 

 

Следващите два центъра са изнесени – на около 20 км от Кишинев. Намират се в гората и представляват бивши къмпинги и бази за почивка. Там ромите (и пак са само роми) живеят в нещо като бунгала. И те се опитват да създадат някакво подобие на нормален живот. Получават малка сума на месец от американска организация, но оттам нататък трябва сами да се погрижат – за плащането на наема, за храна, за лекарства. Малко е отдалечено … доста … Но не е зле – за всички: за ромите – защото условията са почти нормални; за молдовските институции и общество – защото така бежанците роми не им пречат, всъщност те въобще не ги виждат … Зарадваха се – на кашоните с храна, санитарни материали и лекарства. Но най-вече се зарадваха на подкрепата и подадената ръка. Защото това им върна надеждата, че преди всички сме най-вече хора …

 

 

 

Благодарим на всички, които подкрепиха кампанията ни!

Цветни са снимките – дали от дисперсията на светлината, или от надеждата, усмивките … или просто защото цветовете погълнаха черния цвят и върнаха светлината …

 

 

 

Кампанията „Подкрепи невидимите деца на Украйна“ се реализира в България от Център Амалипе и Асоциация Интегро, които се обединиха с организации от България и Молдова, за да помогнат на бебета и деца на украински бежанци в Молдова, които поради различни причини не могат да се придвижват към други европейски държави и са настанени при изключително тежки условия. Коалиция „Гласът на ромите“, заедно с други организации в Молдова, подкрепят тези най-уязвими групи сред бежанците с всичко, с което могат. Целта на кампанията бе да набере 10,000 лева, като набраните средства да бъдат изразходвани единствено за детски храни, хигиенни материали и дрехи за децата, както и разходи за техните майки, свързани с децата. Кампанията събра 7334 лв. и достигна до над 100 бедстващи семейства с помощта на Коалицията „Гласът на ромите“ и колегите от Молдова – Елена Сърбу и Марин Ала.

Кампанията се реализира с подкрепена на Фондация BCause, като беше включена в инициативите за подобряване на капацитета и устойчивостта на гражданския сектор по проект „Информиране, ангажиране, успех!“, финансиран по Фонд Активни граждани България от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП

Повече за ситуацията в Молдова можете да видите от статиите по-долу

Помощ за невидимите деца на Украйна: другото лице на бежанската криза

You are not a refugee.’ Roma refugees fleeing war in Ukraine say they are suffering discrimination and prejudice