Новият национален план за действие в условията на Ковид: как ще продължат училищата и детските градини

Присъственият учебен процес в училищата и центровете за специална образователна подкрепа (ЦСОП) ще бъде преустановяван само в краен случай. Началните класове ще продължат да учат присъствено в почти всички случаи. Детските градини няма да бъдат затваряни изобщо. Това предвижда Националният оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19, представен от министрите на здравеопазването и на образованието на 13-ти януари. Какво по-конкретно е заложено в Плана и какво липсва в него относно образователния процес?

Мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19 са разделени на четири етапа и ще се прилагат на локално равнище в зависимост от оценката на риска, най-вече спрямо наличните интензивни легла в болниците. Друг иновативен елемент в Плана е, че оценката на риска и броят на наличните интензивни легла, ще се прави не на областно ниво, а като се използват шестте региона за планиране Nuts 2. Кои са четирите етапа и как ще протича образователният процес във всеки един от тях? 

1. При 50% заети легла за интензивно лечение (I етап):
   1. ще се засили контролът за носенето на маски, осигуряването на физическа дистанция, дезинфекцията, изискването за „зелен сертификат“ за учителите, тестването на учениците без „зелен сертификат“ веднъж седмично. 
   2. Запазват се заниманията по интереси и груповите дейности, но без да се смесват ученици от различни паралелки. 
   3. Спират се организирани дейности с ученици като посещения на музеи, изложби, природни обекти и други мероприятия с културна, опознавателна и възпитателна цел, планирани екскурзии, зелени училища, туристически пътувания и др.
   4. Олимпиадите и състезанията ще са присъствени при осигурена дистанция, наличие на „зелен сертификат“ или тестване на място на участниците. 
   5. Индивидуалните часове, консултации, изпитвания за текуща оценка, изпити и др. може да бъдат присъствени в училището или ЦСОП и без изследване за COVID-19 на учениците, ако се провеждат извън времето на редовните занятия.
2. При 60% запълнени интензивни легла в болниците (II етап)
   1. ще спрат заниманията по интереси, с изключение на тези в рамките на целодневната организация на обучението. 
   2. Остава условието да не се смесват ученици от различни паралелки. 
   3. Групови дейности за обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие ще се провеждат присъствено след изследване за COVID-19 един път седмично. Няма да се тестват притежателите на „зелен сертификат“, както и вече изследваните за редовните присъствени занятия в училище.
3. При 70% заети интензивни легла (III етап)
   1. в допълнение към тестването половината от паралелките от V до XII клас ще редуват присъствено с онлайн обучение през седмица. 
   2. Децата до IV клас ще останат в клас. 
   3. По възможност без ротация и с тестване или „зелен сертификат“ ще се учи също в специалните училища за деца със сензорни увреждания и в ЦСОП.
4. При 80% заети интензивни легла (IV етап):
   1. Училищата и ЦСОП ще минат към онлайн обучение 
   2. По възможност ще се запазят присъствените занятия с тестване за децата от началните класове. Ако се наложи, те също ще учат от вкъщи, но за не повече от една седмица.

Когато данните изискват преминаване към III или IV етап за съответната област, но в областта има достатъчно свободни болнични легла за деца и заболяемостта в дадена община е наполовина по-ниска от средната за областта, то след съгласуване с Министерството на здравеопазването, за училищата от тази община могат да се прилагат мерките от по-либералния противоепидемичен режим – съответно за II или за III етап. Така ще бъде запазен присъствен учебен процес в по-малките общини от така наречените селски райони, тъй като обичайно в тях заболяемостта е много по-ниска в сравнение с областните центрове. Това трябва да бъде договорено между РУО и РЗИ.

Какво пропуска новият План по отношение на училищното образование?

Планът се стреми да остави присъствено в класните стаи възможно най-голям брой ученици за възможно най-дълго време. Заявката на политическите лица, застанали зад Плана е, че училищата ще бъдат затваряни последни и отваряни първи при заливащата ни пета вълна на Ковид. Този подход безспорно трябва да бъде приветстван, тъй като именно присъственото обучение създава предпоставки за по-високо качество и намалява различията в образованието. Това, което Планът пропуска при прилагането на този подход, е фактът, че в много от селските училища е налице малък брой ученици, голяма база, позволяваща безпроблемно спазване на всички противоепидемични изисквания и ниска заболяемост в съответното населено място. Наричаме “селски училища” образователните институции, които са единствени в съответното населено място (село или малък град). Много от тях са в т.нар. “селски общини”, а друга част са в населени места към големите градски общини: повечето от общините на областните центрове включват и множество села. В тях има функциониращи училища, макар и с малък брой ученици.  

Следва да подчертаем, че над 32% от училищата в България са с по-малко от 100 ученици. Това са 704 училища. Въпреки ударната оптимизация на училищната мрежа от 2007-ма и 2008-ма година, последвала въвеждането на делегираните училищни бюджети, малките училища имат и ще имат своето място в България поради наличието на много села, които са живи, тоест в които все още се раждат деца. Системата на средищните училища няма как да обхване по-отдалечените села, особено в планинските и полупланинските райони, а достъпът до образование е фундаментален принцип, който трябва да бъде гарантиран. На другия полюс относно пълняемостта са 22 % от училищата, които обучават над 500 ученици. Така например в 92 училища учениците са над 1000… Обикновено те са ситуирани в София, в която се обучават над 20% от българските ученици, както и в областните градове.

Транспонирайки тези диспропорции в прогимназиалния етап, виждаме, че 43% от училищата с прогимназиални класове имат до 50 ученици в тях. Това са 501 училища – основни, средни или обединени. В тях прогимназиалният клас – пети, шести и седми, почти винаги е съставен от по една паралелка. Подобна е ситуацията в 31 % от училищата, в които учениците в гимназиална степен са по-малко от 100.

Проучване на Център Амалипе от началото на февруари 2021 г., проведено в 233 училища от мрежата за интеркултурно образование “Всеки ученик ще бъде отличник”, показва, че в училищата с малък брой ученици е категорично необосновано задържането в обучение от разстояние в електронна среда на част от класовете. Връщането в класните стаи на повечето от училищата с до 120 – 150 ученици няма да доведе до сериозно утежняване на епидемичната обстановка, сочи проучването. Причините за това твърдение са поне три: 

• Първата е стриктното спазване на противоепидемичните мерки в малките училища. 
• Втората причина е наличието на достатъчно сграден фонд и пространство за спазването на социална дистанция, дори при завръщането на всички ученици. 
• Трето, Ковид-19 пандемията обхваща в значително по-малка степен затворените селски общности. Повече за проучването и неговите резултати вижте тук.

Следва да подчертаем също така, че от средата на февруари 2021г. до края на учебната година, училищата получиха възможност да провеждат присъствено обучение в класовете с по една паралелка. Това не доведе до повишаване на заболяемостта в съответните населени места и категорично спаси учебната година в тези училища. В новия План, оповестен на 13 януари 2022г. тази възможност частично е залегнала. Както посочихме по-горе, дори при сценарии 3 и 4 в общините със заболяемост, която е на половина от средната за областта, може да се прилагат по либералните мерки от сценарий две и три. В масовия случай именно в селските общини заболяемостта е двойно по-ниска от тази в областния център. Все пак това няма да разреши проблема в част от селските общини, както и в малките населени места, които са в близост до областните центрове и са част от съответната градска община. Оптималното решение е да бъде позволено присъственото обучение в класовете с по една паралелка и при сценарии 3 и 4.