Новото предизвикателство: Идеята родителите – учители
ЕДНА РАЗКАЗАНА ИСТОРИЯ ЗА ОБЕДИНЕНО ИНОВАТИВНО УЧИЛИЩ „П.Р.СЛАВЕЙКОВ“ – СЕЛО ДЖУЛЮНИЦА
Няколко щриха за училището…
Селското училище е особен вид образователна институция, то е умален модел на съвременното общество, в неговият свят се сплитат многообразието на учене, игра и приятелства, както и предизвикателствата на различни етноси, култури, религии. Ако, обаче, училището е единствено в населеното място, а в него се обучават деца от различни населени места и от различни етноси – то тогава неговата мисия, визия и цели се проектират в различна и непозната за масовите градски и елитни училища посока. Именно в тази посока преди седем години тръгва и ОУ “П. Р. Славейков“, за да се превърне в най-доброто място за деца от 5 населени места с различен етнически произход, и да посрещне предизвикателствата на новия закон за образование като обединено и иновативно училище.
Различни, но заедно…
Дълъг е пътят на интегрирането на етнически различните деца и родители: от непознаване и неприемане на различията – до преодоляване на дълбоко вкоренените стереотипи;
Първата стъпка бе срещата на педагогическия екип с ЦМЕДТ “Амалипе‘‘ и работата по съвместни проекти, втората – активна, целенасочена и непрекъсната работа с родителите: с ромските – за мотивация и редовно посещение на училище, а с българските – за толерантност и уважение.
Новото предизвикателство: Идеята родителите – учители
Следващата стъпка училището реализира заедно с Център „Амалипе‘‘, който разработи и предложи на училищата в мрежата на проект „Всеки ученик ще бъде отличник“ три извънкласни дейности: „Младежта е толерантност и устрем към образование”, „Мама и татко са страхотни учители” и „На училище в България и в Европа”. Тези дейности бяха приложени успешно в 36 училища от страната, участници в проект „Всеки ученик ще бъде отличник“, едно от които и училището в с. Джулюница.
Родителите поемат ръководството на две групи – в едната обучител е ромски родител, в другата – български. Под ръководството на Светлана Иванова едната група се насочва към изучаване на местния фолклор, възстановки на различни български и ромски празници, народни танци, а другата – „На училище в България и в Европа”се насочва към теми, които по една или друга причина не са намерили място в учебната програма досега – свързани с толерантността, с ромската история и култура, с превенцията на ранните бракове, с това което ни дава образованието и как можем да получим качествено образование и в България, и в Европа. Ръководството поема Анелия Михайлова, млада ромска майка на две момичета, ученички в училището. Макар да нямат педагогически опит, Анелия и Светлана са участвали в много дейности на Родителския клуб, познават добре децата и учителите, както и родителите от различни училищни и проектни дейности. Въпреки притесненията си от срещата с децата – се справят отлично, те ги обикват, а останалите родители им се доверяват – нали са едни от тях….
И нещо лично…
Ще Ви разкажем две лични истории – едната на Светлана Иванова – активен родител и ръководител на група по проект “Твоя час“. От основаването на Родителския клуб Светлана се включва във всички дейности и инициативи на училището, става съпредседател на клуба, участва в създаването на Училищното настоятелство. Справя се отлично и като ръководител на група – деца и родители учат и се забавляват заедно, организира множество съвместни дейности – надигравания, възстановки на празници и обичаи, и ред други инициативи. След приключване на дейностите Светлана взема много важно решение, подкрепяна от деца, родители и учители – да учи специалност „Начална и предучилищна педагогика“ във Великотърновския университет и да стане учител в училището. Към настоящият момент тя е студент по желаната специалност и учител на група ЦДО в начален курс в ОБУ “П.Р.Славейков“. Под наставничеството на началните учители и с огромно желание тя разработва и програмата по Фолклор на етносите на своята група за дейностите по интереси.
А какво се случи с ромската майка Анелия, ръководител на група? Дори и в мечтите си Анелия не бе допускала, че някога ще бъде учител, но заставайки пред учениците, тя осъзна, че може да бъде примерът, който да ги мотивира да продължат образованието си. Това и помогна да се бори и за мечтите на собствените си деца. Едното от момичетата й завърши основното си образование и очакваше с примирение съдбата си. След активната позиция на Анелия и подкрепата на учителския колектив, дъщерята продължи обучението си в професионалната паралелка на училището.
Вместо заключение
Днес, ние продължаваме напред, променяйки историята на едно обикновено селско училище с намаляващ брой ученици до Обединено иновативно училище с професионална подготовка и променяйки съдбите на ромските деца и родители към по – добро, към бъдещето…Те го заслужават!
Даниела Христова
Директор на Обединено училище „П.Р. Славейков“, с. Джулюница