
Образователният медиатор Айдън Муршуд говори за работата си по време на дистанционно обучение.

Нашата цивилизация е изградена върху знание и любопитство. Прогресът ни до тук е именно заради тези две неща. През епохите, човечеството било изправено пред много предизвикателства, но никога не е спирало да любопитства и да придобива нови знания. Именно образованието дава възможност да сме подготвени за такива кризи.
През тази световна криза или пандемия, както искате така го наричайте. Ние трябва да запазим най-важното – здравето, но и прогреса. Прогресът на цивилизацията е именно предаването на знанията и създаване на солидна основа за бъдещето поколение, което да продължи да трупа нови знания и информация за заобикалящата ни вселена.
Учителите без умора правят това, което умеят най–добре, предават знания, но не само. Те правят всичко възможно тези знания да бъдат научени, чрез различни интересни начини, задържайки вниманието на тези, които участват в онлайн обученията. Но има малка част от учениците, които нямат достъп до съвременните устройства и интернет. За тях, ако е възможно се осигурява устройство с интернет, ако това не е възможно, учителите подготвят тези знания и на хартиен носител.
Как работи образователната медиация?
Образователната медиация винаги е била връзката между институцията училище, родителската общност и учениците. Ние продължаваме същото, което сме правили и преди. Поддържаме връзката между училище, родител и ученик. Но също така наблюдавам и колеги, които участват и в други инициативи или информационни кампании. Една, от които е подпомагане на възрастните хора, които са най–уязвими. Те пазаруват вместо тях и им доставят храна и лекарства, като по този начин на възрастните не им се налага да излизат за да пазаруват, рискувайки да бъдат заразени.
Какво правим ли?
Подпомагаме образователния процес, чрез раздаване на устройства или материали на хартиен носител за да продължи образованието на учениците, които нямат достъп до интернет или съвременна техника. Ежедневно помагаме на тези, които трудно се справят с устройствата или платформите, с които работят учителите, а на тези, които им носим материали на хартиен носител и се затрудняват със задачите, им помагаме чрез телефон или на място, спазвайки всички нужни мерки.
Притеснени ли сме?
Да, сигурен съм, че няма колега, който да не е притеснен за здравето си или здравето на близките си, но не можем да спрем, поради същата причина, която и медиците не могат да спрат, те трябва да работят, трябва да лекуват, а ние трябва да продължим да подпомагаме образованието, защото ако спре образованието спира и прогреса. Рискът е голям за нас и за нашите семейства, за това изпълняваме всички препоръки и задължения, за да сведем до минимум риска. Имах маска направена с подръчни материали, но се сдобих с по–качествена, която си закупих, имам и ръкавици, дезинфектант в малка тубичка, сдобих се и с пластмасов шлем. Всичко е за да сведем до минимум риска и да сме максимално ефективни в работата си.
Струва ли си всичко това?
Да, определено. Когато носиш устройството или материалите на хартиен носител и те посрещнат едни очички, които се радват, че ще получат възможност да не изостават с образованието си и думичките “БЛАГОДАРЯ ВИ, ГОСПОДИНЕ!”, това мотивира мен и съм сигурен, че повечето колеги се чувстват така. Чувстваме, че сме част от нещо голямо. Правя това за по–доброто бъдеще. Това, което съм получил Аз от моите учители, да получат и тези деца.
Всяка трудна ситуация има и добра страна. Може би преди се смяташе, че образователния медиатор е излишна професия или не толкова важна. Причината за това може да е в това, че професията все още съвсем нов инструмент на образователната система или това, че хората всъщност не разбират какво прави образователния медиатор. Със сегашната ситуациq смятам, че вече всички осъзнават каква важна роля играе образователния медиатор в училище и какви големи възможности предоставя тази професия/длъжност на образователната система.
Айдън Муршуд
Образователен медиатор в СУ „Любен Каравелов“ – гр. Варна