Становище на Център Амалипе за промяната в учебните планове, касаеща професионалното образование

Център Амалипе приветства усилията на МОН за цялостна реформа в образованието, част от която е и промяната на учебните планове. В същото време това трябва да отразява цялостната визия за образование и да бъде резултат от широка обществена дискусия. Предложената от МОН промяна предвижда положителни стъпки в областта на гражданското образование, езиковата подготовка, математиката и природните науки.

В същото време категорично възразяваме срещу предложената реформа в частта, в която се намаляват часовете по професионална подготовка за сметка на общообразователната подготовка. Предложените промени, значителното намаляване на часовете по професионална подготовка в Рамковия учебен план (раздел Б, без разширено изучаване на чужд език) застрашават изпълнението на целите, заложени в Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021–2030), в Приоритетна област 7 „Реализация в професиите на настоящето и бъдещето“.

Професионалното образование е ключов фактор за подготовката на кадри, способни да отговорят на изискванията на съвременния пазар на труда и на технологичното развитие. То е пряко свързано с икономическата стабилност и конкурентоспособността на страната.

В рамките на Мрежата «Всеки ученик ще бъде отличник» (в която участват 254 училища), Център Амалипе работи с 40 професионални гимназии, голямата част от които обучават основно ученици от уязвими групи. Към момента учениците в тези училища показват сравнително добри резултати по професионална подготовка (въпреки предизвикателствата, с които се сблъскват по отношение на езиковата подготовка). Така например средният резултат от защитата на дипломни проекти по Държавния изпит за придобиване на професионална квалификация на училищата от Мрежата е 4,61. Това показва добрата професионална подготовка на учениците, не малка заслуга за която имат заложените часове в настоящия учебен план, както и дуалното образование. Нещо повече този резултат показва, че професионалните гимназии успешно изпълняват една от основните си цели – да подсигуряват качествена работна ръка за пазара на труда. Съкращаването на часовете по професионална подготовка неминуемо ще изправи тези училища пред още едно предизвикателсто – как да подсигурят качествено професионално образование.

Намаляването на броя на часовете по професионална подготовка в първи гимназиален етап с 25 % ще се отрази негативно на качеството на обучението, а процентът на учениците, успешно положили ДИППК ще намалее. Още по притеснително е предложението да се свали част от съдържанието на професионалната подготовка от втори гимназиален етап в класове от първи гимназиален етап, които да се вместят в намаления с 25 % брой часове. Увеличаването на учебния материал и едновременно намаляване на учебните часове ще доведе до по-малко време за затвърждаване и упражнение и би намалило качеството на професионалното образование.

Провеждането на „Практика“ в реална работна среда по два часа седмично е неефективно. Това увеличава времето и разходите за транспорт на учениците и учителите между училището и фирмите, а задачите, които се възлагат на учениците, изискват по-дълги периоди от два часа. Целта на производствената практика е учениците да се запознаят с протичащите дейности в пълнота. Провеждането им в конкретен ден и час със сигурност ще ограничи общата им представа за реалия работен процес и връзките между различните дейности.

Това ще доведе също така и до:

• Непълно усвояване на професионалните знания и умения, необходими за упражняване на избраната професия;
• Ограничени възможности за практическо обучение, което е сърцевината на професионалната квалификация;
• Ниска готовност на завършващите ученици за реализация по специалността, поради липса на достатъчна практическа и техническа подготовка;
• Дисбаланс между теория и практика, при който професионалното образование ще загуби своята специфика и ще се доближи до общообразователното, без да предоставя конкурентни умения.

Това е в противоречие с целите за модернизация и развитие на професионалното образование, заложени в националните стратегически документи, и подкопава доверието на работодателите в подготвеността на бъдещите специалисти.

Въз основа на изложеното по-горе, настояваме предложените промени да бъдат преразгледани и часовете по професионална подготовка да се запазят в досегашния им обем. В противен случай реформата ще има непоправими последици за качеството на образованието и икономиката на страната.

Снимка: Професионална гимназия по текстил и облекло “Добри Желязков”, Сливен