Проект Компетентности на фокус – какво ще правят училищата през първата година на проекта?
През новата учебна година 750 училища ще участват в новия системен проект на МОН Компетентности на фокус. Какво ще реализират те през първата година от проекта? Ще могат ли да се включат и нови училища и от кога?
Проектът стартира значително по-късно от първоначално предвиденото. Първоначалните Критерии за избор на операция „Подобряване на качеството на общото образование чрез ефективно прилагане на компетентностен модел“ бяха одобрени от Комитета на Програма Образование още през април 2023г. Тъй като самият системен проект се забави значително, две години по-късно, през април 2025г. КН на ПО одобри промени в операцията, предложени от МОН. Те промениха съществено някои от характеристиките на предвидената интервенция, но все пак доведоха до изработването на проект от МОН с наименованието Компетентности на фокус. В началото на 2026г. започнаха и дейностите по подбор на училищата, които ще участват през първата година на проекта. На 24 април министърът на образованието издаде Заповед № РД09-1874/24.04.2026 г., чрез която се определят и конкретните училища – разделени в три групи. Паралелно с това бяха подбрани и обучени ментори, които ще работят с училищата.
Голямата част от училищата все още не са наясно каква точно ще е интервенцията, която ще реализират по проекта. Много от документите, свързани с него, също не са налични публично, като публикуваната информация на сайта на МОН и дори на уеб страницата на самия проект остава оскъдна. От една страна, изключително важно е училищата и менторите да получат детайлна информация какво предстои. От друга страна, това е важно и за цялата общественост, която винаги проявява интерес към всички усилия за подобряване на качеството на образование, както и към сериозните инвестиции на средства от европейските фондове (проектът е на стойност от 166 млн. лв/ аналогичната стойност в евро). По-долу прилагам отговор на често задавани въпроси от директори и учители с уточнението, че Център Амалипе не е структура на МОН, а посочените отговори са на базата на налична публична информация и на дискусиите, провеждани в Комитета за наблюдение (в който участвам като представител на НПО, работещи за образователна интеграция). Също така прилагаме основните документи, които са налични към този момент: много от тях трудно могат да бъдат открити в интернет, което само по себе си е парадоксално – става дума за публични документи, до които всеки учител и всеки гражданин трябва да има достъп.
Какво представлява Проект Компетентности на фокус и по какво се отличава от Подкрепа за успех, в който също участват стотици училища?
Двата проекта имат съвсем различни цели и не бива да ги смесваме. Ако Подкрепа за успех бе насочен преди всичко към учениците с ниски резултати на НВО, то Компетентности на фокус е насочен към учителите и към промяна в начина на преподаване. Тази промяна трябва да доведе до формиране на ключови компетенции у учениците (в съответствие с част от компетенциите, заложени в Европейската рамка) и така да повиши включително техния успех на НВО и ДЗИ, но последното не е целта на проекта. Респективно, в двата проекта се финансират различни типове дейности. Ако Подкрепа за успех финансира допълнителни обучения с ученици, занимания по интереси, работа с родители и частично работата на образователните медиатори, то Компетентности на фокус инвестира средства в организационна и методическа промяна в училищата.
Ако използваме понятийния апарат на МОН, основната цел на Компетентности на фокус е „Подкрепа за развитието на ключовите компетентности на учениците във всички етапи на училищното образование чрез по-широко прилагане на компетентностния подход в преподаването, ученето и оценяването“. Специфичните цели на проекта включват „по-широко прилагане на компетентностния подход; модернизиране на методите за преподаване и оценяване; развитие на междупредметните връзки; подобряване на образователните резултати; насърчаване на индивидуалното развитие и социалното приобщаване на учениците; повишаване качеството на образованието“.
Вашето объркване за това, че двата системни проекта се припокриват идва най-вече от факта, че най-голямата група от участващи в проекта училища през първата година е на образователните институции с ниски резултати на НВО и ДЗИ. Така е, тъй като МОН определи като основен критерий за включване на училищата в една от трите категории (А, Б, В) именно резултатите от НВО и ДЗИ. Вниманието към училищата, които се представят с по-ниски резултати е устойчиво, като се търсят разнообразни начини за подкрепа. Двата системни проекта предоставят съвсем различен вид подкрепа.
Кои са трите групи училища, които ще участват в проекта?
Участващите училища са разделени в групи А, Б, В. Както посочихме по-горе основният критерий за това коя институция към коя група ще бъде включена са резултатите на НВО от предходните три години. В съответствие с тях училищата са групирани, както следва:
Група А: Училища с по-ниски и незадоволителни резултати на НВО, където се наблюдава сериозен дефицит в усвояването на задължителния учебен материал. При тях фокусът е върху базовата и функционалната четивна и математическа грамотност. Дейностите са насочени към това учениците да достигнат критичния минимум от знания и умения – да разбират смисъла на прочетен текст, да извличат информация от него и да могат да извършват основни математически пресмятания, необходими за ежедневието.
През първата година на проекта тези училища ще бъдат една от двете големи групи – заповедта на министъра на образованието определя участието на 300 училища с ниски и незадоволителни резултати.
Група Б: Училища със средни (стабилни, но подлежащи на подобрение) резултати на НВО. Това са институции, в които учениците са усвоили базовите умения, но имат нужда от сериозно надграждане. При тях работата е насочена към развитие и надграждане на четивната, математическата и природо-научната грамотност, както и придобиването на базови дигитални умения. Тук целта е да се премине от възпроизвеждане на знания към по-сложното им прилагане (напр. анализиране на природни явления, работа с таблици и базови софтуерни инструменти).
Общо 375 училища ще участват през първата година на проекта като група Б. Това са половината от училищата по проекта (група А формира 40%, а група В – 10%)
Група В: Училища с високи резултати на НВО (често езикови, математически гимназии или училища с традиционно висок успех). Тъй като базовата грамотност тук е покрита, дейностите са насочени към развиване на висша функционална грамотност (четивна, математическа, природонаучна), дигитално-медийна грамотност (критично мислене, разпознаване на фалшиви новини, работа с AI) и допълнителен пакет от социално-емоционални умения и финансова култура. Учениците в тази група се подготвят за сложни междупредметни проекти, лидерство и иновации в STEM среда.
Сравнително малък брой училища с високи резултати на НВО ще участват в проекта през първата година – 75. Вероятно през следващите две години техният брой ще се увеличи: предвижда се Компетентности на фокус да достигне до 1500 училища.
Какви дейности ще реализираме в училище по този проект?
Както посочихме по-горе, дейностите са насочени към промяна в начина на преподаване и на функциониране на училищата. Най-общо казано те са за:
1. Създаване на индивидуални „Методически планове за действие“
Всяко училище ще разработи и внедри собствен стратегически план за това как да развива функционалната грамотност на децата и ключовите компетентности, заложени по проекта. А амбицията на МОН е тези планове да не бъдат просто на хартия – те ще променят начина, по който протичат ежедневните часове.
2. Подкрепа от специално обучени ментори
За да не бъдат учителите оставени сами в тази реформа, МОН (чрез Института по образование) осигурява около 300 външни ментори и коучове. Те ще посещават училищата, ще помагат на учителите на място и ще ги наставляват как да прилагат съвременните образователни методи. Всъщност, през първата година на проекта менторите ще бъдат значително по-малко – въпреки конкурса за ментори, който Институтът по образование двукратно удължава, едва малко над 80 специалисти изявиха желание и бяха обучени като ментори. През втората година на проекта вероятно броят им ще се увеличи след нов конкурс.
3. Как точно ще се развиват компетентностите на практика?
• Междупредметни връзки и съвместни уроци: Вместо предметите да бъдат изолирани, учители по различни дисциплини (например химия и география) ще провеждат общи, интердисциплинарни часове. Целта е ученикът да разбере как науката работи като цялостна система.
• Обучение в STEM среда: Голям акцент се поставя върху дигиталните умения, технологиите и работата с изкуствен интелект (AI) в класната стая.
• Фокус върху функционалната грамотност: Задачите ще бъдат преструктурирани така, че да приличат на международните изследвания (като PISA) – учениците ще се учат да извличат важна информация от текстове, да анализират графики и да решават логически казуси.
• Финансова грамотност и икономическа култура: Проектът залага силно на изграждането на практически умения у децата – как да управляват лични финанси, какво е бюджет и как да вземат отговорни икономически решения.
4. Професионални учещи се общности (ПУО)
В самите училища учителите ще се организират в екипи, в които съвместно ще обсъждат кои методи работят и кои не, ще споделят добри практики и ще разработват нови, „компетентностно базирани“ образователни ресурси. Индикативният брой на колегите, които ще бъдат включени в ПУО е 4, но това зависи от броя на учениците и учителите в съответното училище – можете да включите повече учители.
5. Промяна в оценяването
В рамките на проекта ще се разработят изцяло нови материали за вътрешно оценяване и банки от задачи/казуси. Вместо да се изпитва само дефиницията на дадено понятие, тестовете ще оценяват дали ученикът може да използва това понятие, за да реши конкретен житейски проблем.
Тези намерения са добри, но какво по-конкретно ще реализираме в нашето училище през първата година?
Това в голяма степен зависи дали училището ви е в група А или в групите Б и В.
Ако училището ви е определено в група А, тоест тук става дума за училища, в които учениците имат проблеми с усвояването на основни умения – определени в указанията като „училища със слаби резултати“, през първата година ще имате две основни проектни дейности:
– Два съвместни урока: Училището трябва да подготви, проведе, обсъди два съвместни урока, които следва да са интердисциплинарни и да развиват грамотността на учениците. По един урок се провежда през всеки от двата учебни срока. Темите следва да са насочени към: придобиване на базова и/или функционална четивна грамотност; математическа грамотност; формиране на ценности и добродетели.
– Един компетентностно-базиран образователен ресурс: През първата година училището от Група А трябва да: разработи, приложи, оцени и валидира един компетентностно-базиран образователен ресурс, включващ елементи в подкрепа на ценностите и добродетелите.
Ако вашето училище е от Група Б (това са училища със средни резултати – учениците вече са усвоили основни умения по четене, математика, природни и обществени науки и имат базови дигитални умения, но се нуждаят от тяхното развитие и надграждане) ще реализирате по-широк спектър от дейности:
– Два съвместни урока: 1 през първия срок; 1 през втория срок.
Но фокусът вече включва: четивна грамотност; математическа грамотност; природонаучна грамотност; дигитално-медийна грамотност.
– Пет STEM занимания: През първата година ще организирате 5 занимания: 2 през първия срок; 3 през втория срок. Те ще се провеждат с ученици в STEM среда и с участието на учители по различни предмети.
– Пет интердисциплинарни занимания: 2 през първия срок; 3 през втория. Те следва да включват учители по различни предмети.
– Два компетентностно-базирани образователни ресурса: За разлика от Група А, училището трябва да разработи, приложи, оцени и валидира два ресурса, включващи елементи в подкрепа на ценностите и добродетелите.
Ако вашето училище е от Група В, следва да реализирате дейностите, които са определени и за Група Б.
Какво представляват менторите по проекта и как ще си взаимодействаме с тях?
Предвижда се в проекта да участват 300 ментори, които се подбират и обучават от Института по образованието. Дейността на ментора е насочена към повишаване качеството на преподаване и изграждане на култура на споделено професионално учене чрез подкрепа на училищния екип в разработването и изпълнението на методически планове за развитие на ключови компетентности. За изпълнението ѝ е необходимо избраният ментор да съгласува дейността си с директора на проектното училище, да работи в тясно сътрудничество с учителите от Професионално учещата се общност и да си сътрудничи с други ментори в проектната менторска мрежа.
Менторът ще работи до 10 часа седмично с конкретно училище, като е допустимо един ментор да работи с до 4 училища. Училищата сами ще изберат с кой ментор да работят от списъка с обучените ментори. Това следва да стане още през септември. Директорът на даденото училище ще подпише договор с ментора, който е избрал.
Както посочихме по-горе, понастоящем броят на обучените ментори е малък – малко над 80. Това означава, че със сигурност ще има множество училища, които през първата година ще работят без ментор. Вероятно в началото на 2027г. Институтът по образованието ще обяви нов конкурс за ментори и ще бъдат привлечени още такива.
Какво представляват професионалните учещи се общности (ПУО) в проекта?
Това не са нови юридически структури или отделни организации. В проекта ПУО са устойчиви екипи от учители, които работят заедно върху подобряване на преподаването и ученето чрез постоянен анализ, обмен на практики и взаимно наблюдение.
От документите се вижда, че ПУО трябва да: анализират резултатите на учениците; планират съвместно уроци и учебни дейности; разработват и прилагат Методически план за развитие на ключовите компетентности (МПРКК); обсъждат кои методи работят и кои не; работят с ментор; правят периодичен преглед на постигнатия напредък.
На практика ПУО са движеща сила за изпълнението на проекта на училищно ниво. Както посочихме по-горе, трябва да включите поне 4 колеги в тази нова структура. Подберете активни учители, които имат желание да работят съвместно с други колеги и заедно да подготвят съвместни уроци и обучителни материали! Имайте в предвид, че през следващите години те вероятно ще работят и с колеги от други училища.
Какво представлява Методическият план (МПРКК)?
Това е друг от основните концепти на проекта. Важно е, че документите изрично казват: Методическият план се разработва от всяко училище или от група училища. Това е много интересен момент. Планът не представлява още една административна стратегия, а практически документ, който описва: кои компетентности ще се развиват; кои учители участват; какви промени ще се направят в преподаването; как ще се измерват резултатите; как ще се извършва наблюдение и обратна връзка.
Само на училищно ниво ли ще бъдат реализирани дейностите?
През първата година от проекта дейностите ще бъдат на ниво училище, но през следващите две години – ще има множество дейности, в които ще участват групи училища. Всъщност, първоначалната идея на тази операция бе училищата да работят в „клъстери“, тоест в групи. Този подход е широко разпространен в държави, които сочим като пример за постигнати успехи в образованието – Professional Learning Communities (PLC). След промените в Критериите за избор на операция от април 2025 този подход бе заменен с комбинация от училищни и междуучилищни дейности, като първите са водещи през първата година на проекта.
Така през 2026/2027 учебна година в проекта ще работят 750 училища без сериозна връзка и съвместни дейности между тях. Това ще се промени през следващите две години, както следва:
• 2026–2027: ПУО в едно училище;
• 2027–2028: ПУО вече е за двойка училища, с общ МПРКК;
• 2028–2029: обединение от 4 училища от различни групи.
Както в дейността на Център Амалипе с училища от цялата страна, така и в множество системни проекти и национални програми на МОН сме се убедили, че съвместната работа между различни училища (особено ако те са от различни области, региони и различни типове) е изключително продуктивна и вдъхновяваща. Компетентности на фокус може да доведе до много висока добавена стойност именно ако междуучилищните взаимодействия и дейности през следващите две учебни години.
Предвижда ли се взаимодействие между училища с концентрация на уязвими групи и училища без уязвими групи?
По-скоро не, но такова взаимодействие не е изключено и е напълно възможно.
Понастоящем 49,8% от общообразователните училища и 44% от професионалните гимназии са с концентрация на уязвими групи. На другия „полюс“ са 26% от училищата, в които уязвимите групи са под 2%. Училищната сегрегация е един от най-тежките проблеми на училищното образование в България, като страната ни е една от най-„сегрегиращите“ чрез образование (единствено Румъния ни надминава в това отношение).
За съжаление, Компетентности на фокус частично подминава този проблем. Първоначално Критериите за избор на операция от 2023 предвиждаха „клъстери“ от училища, в които взаимодействат училища от различни типове. Напълно е възможно това да бъде направено през втората и третата година на проекта и със сигурност този вид взаимодействие ще бъде с много висока добавена стойност за учениците и училищата, както и за цялата ни образователна система. Център Амалипе настоява пред МОН и ИАПО да се препоръча и изиска взаимодействие между училища с концентрация на уязвими групи и училища без такава през втората и третата година на проекта!
През първата година на проекта в него ще участват 750 училища, от които 403 (малко над 50%) са с концентрация на уязвими групи:
Група А: 231 от общо 299 училища (близо 77%)
Група Б: в нея преобладават училища без концентрация на уязвими групи – 233 от общо 405, тоест малко над 57%.
Група В: в нея са представени 75 училища, като всички са без концентрация на уязвими групи. Това не е представителна извадка, тъй като не малък брой училища с концентрация на уязвими групи също могат да участват тук.
Нашето училище няма да участва през първата година. Кога можем да се включим в проекта?
Още през следващата учебна година. Проектът предвижда участието на 1500 училища, а през първата година те ще бъдат 750. Вероятно още в началото на 2027г. МОН ще разработи Критерии и Процедура за включване на нови училища.
Вижте още:
Списък на училищата, участващи в Проект Компетентности на фокус през учебната 2026/2027г.
Указания към училищата за изпълнението на Проект Компетентности на фокус