Училищата с концентрация на уязвими групи и високи резултати на НВО – от каква подкрепа се нуждаят?
Въпреки широко разпространеният стереотип, че училищата с концентрация на уязвими групи имат ниски резултати на НВО, сред тях изпъкват и такива, които устойчиво се представят много добре, вкл. с по-високи резултати от средните за страната. От каква подкрепа имат нужда? Какво им е помогнало да успяват да повишават резултатите си със всяка следваща година?
Тези и други въпроси бяха дискутирани на Национална конференция, организирана от Заедно в час на 10 март в гр. София. На нея бе представено проучване „Отличниците на НВО, за които не говорим“, организирана от изследователски екип на ЗВЧ. Проучването включва училища с концентрация на уязвими групи от 4 и 5 група (т.е. с най-висока концентрация на родители с ниско образование – основно и по-ниско). Въпреки че тези училища устойчиво имат по-ниски резултати на НВО от средните за страната, сред тях изпъкват и шест образователни институции, които се представят значително по-добре, вкл. над средните за страната (вж. графиката по-долу).
Източник: Заедно в час
По време на сесиите говориха преди всичко учители и директори от тези училища. Те споделиха какво им е помогнало да постигнат високи резултати и да ги подобряват през годините. Очаквано се оказа, че „магическо“ решение, валидно навсякъде и за всички, няма. Но се открояват и общи белези – свободата на учителите да прилагат иновации, въвеждането на интеркултурни елементи, взаимодействието с родителите и др. Половината от училищата – отличници са от мрежата на Център „Амалипе“ – „Мисия отличник: вдъхновени да успяваме“, като те подчертаха и подкрепата, която получават от организацията за въвеждане на иновативни подходи и решения.
Източник: Заедно в час
В своите коментари председателят на Амалипе подчерта, че в образователно отношение съществуват две Българии, всяка от които е важна и трябва да бъде подкрепена. Над 44% от общообразователните училища са с концентрация на уязвими групи (УГ) по данни на МОН – това са над 900 начални, основни, обединени и средни училища. Към тях следва да добавим и 164 професионални гимназии (близо 48% от ПГ). Над 800 от училищата в България са единствени за населеното място, а 750 от тях – с концентрация на УГ. На другия край в координатната система са 26% от училищата, в които учениците от УГ са под 2% – обучаващи деца от семейства на висшисти и среднисти, голямата част от които – разположени в столицата и областните градове. Данните на МОН, събирани чрез НЕИЗПУО, очертават задълбочаваща се образователна сегрегация, която е един от най-тежките проблеми пред българското образование.
Деян Колев посочи четири неща, които МОН и РУО следва да направят, за да подкрепят училищата с концентрация на уязвими групи:
• Въвеждане на система за оценка на „добавената стойност“ на образователните институции вместо настоящите хоризонтални класации на училищата според представянето им на НВО и ДЗИ: от години МОН и БАН разработват такава система, но тя все още не е въведена и популяризирана. Тя би следвало да проследява доколко обр. институции променят знанията и уменията на децата в тях. „Публична тайна“ е, че училищата с УГ имат много висока добавена стойност. Необходимо е те да не бъдат стигматизирани като училища с ниско качество на учебния процес;
• Продължаване на практиката за предоставяне на допълнителни средства за работа с УГ по чл.52а от Наредбата за финансиране: Тези средства са за Стълб 1 от делегираните бюджети, т.е. за заплати и хонорари на учители и образователни медиатори, което позволява ангажирането на качествени педагози в „непривлекателните“ обр. институции. Необходимо е стойността на предоставените средства да бъде актуализирана;
• За „селските“ училища е особено важно да се увеличи единният разходен стандарт за паралелка: Това ще даде възможност и в тях да се провежда по-качествен учебен процес въпреки малкия брой ученици, вкл. директорите да разделят паралелките на такива с по-малко ученици.
• Противно на езикът на омразата спрямо ролята на НПО в образованието, необходимо е да се предостави свобода на училищата да взаимодействат с организации, които подпомагат тяхната дейност. Неправителствените организации често предоставят иновативни подходи и „вливат свеж въздух“. Директорите и учителите следва да имат свобода в избора на НПО, с които да работят и да не се притесняват от санкции за това.
Пълният текст на проучването вижте ТУК