май 26, 2026май 26, 2026

Психичното здраве в училище – можем ли да говорим за него без стереотипи?

За непредубедения наблюдател едва ли има съмнение, че проблеми с психичното здраве в училище има – при ученици, родители и учители. Постоянно повтарящите се проблеми с агресия в училище, отпадането поради конфликти в класната стая, ниската мотивация на много ученици, дори фрапантните случаи на ученически самоубийства и ред други ясно индикират наличието на проблем. От друга страна масово наблюдаваме
професионално прегаряне (т.нар. „burn out“) сред дългогодишни учители, което в много случаи придобива характера на пандемия… За справянето с него бяха наети училищни психолози, финансират се училищни проекти за превенция на тормоза и агресията, Денят на розовата фланелка се превърна в неизменна училищна инициатива… Въпреки това описаните по-горе проблеми продължават и засягат ученици, учители и родители от цялата страна. Не са подминати региони и училища – има ги в София и в страната, в училища с и без концентрация на уязвими групи, засягат ученици от богати и бедни семейства, родители с университетско, средно, основно и без образование. Кои са допълнителните фактори в ромска общност и в училищата с концентрация на уязвими групи, които задълбочават проблемите с психичното здраве? Какво могат да направят учители, психолози и образователни медиатори? А самите ученици и родители? И също толкова важно – можем ли да говорим за проблемите с психичното здраве без стереотипи и стигматизиране?

Какво означава психично здраве в училищен контекст?

Психичното здраве при учениците не е само наличие или липса на диагноза, а се проявява чрез множество феномени: поведение в класната стая, взаимоотношения с връстници и учители, мотивация и участие в учебния процес, способност за справяне със стрес и натиск. Психичните затруднения често се изразяват индиректно: чрез агресия или конфликтно поведение, чрез отдръпване и липса на участие, чрез спад в успеха и концентрацията. Често именно такива проблеми и липсата на действия в училищната общност водят до отпадане/ ранно напускане на училище. За съжаление, симптомите често се възприемат като дисциплинарен проблем, а не като сигнал за нужда от подкрепа: учениците с проблеми биват стигматизирани като „палави“, „проблемни“, като „калпазани“ и не се търси стоящото зад проблемното поведение.

Проучвания на ниво ЕС сочат, че 41% от учениците имат понижено психично благополучие, между 20 и 35% се сблъскват със значими симптоми на тревожност/депресия, а 10-15% имат диагностицирани психични разстройства. Данни на ОИСР и УНИЦЕФ сочат, че в България картината е подобна.

Не са „застраховани“ и учителите – професионалното прегаряне води до некачествено изпълнение на професионалните задължения, стрес, неудовлетвореност и дори до напускане на училище. Проучване на Синдикат Образование сочи, че близо 80% от българските учители разпознават различни симптоми на професионалното прегаряне – емоционално изтощение, хроничен стрес, демотивация, усещане за претоварване, раздразнителност, загуба на професионално удовлетворение. Между 20 и 40% са колегите във висок риск от burn out, а между 10 и 20% реално имат този проблем. Тези данни са съизмерими и с проучвания на ниво ЕС.

В масовия случай, психичните трудности рядко се заявяват директно. Това е част от културата на всички ни – да смятаме, че е срамно да говорим за психичните проблеми, да ги бъркаме с „лудост“, „моментна слабост“ и да смятаме, че сами ще се справим с тях. Закъснялата намеса води до задълбочаване, учениците не търсят помощ сами, проблемът остава „скрит“ зад девиантно/ проблемно поведение, спад в училищната
ангажираност, социална изолация, отпадане от образователната система.

Кои са допълнителните фактори в ромска общност?

При ромските ученици рискът е по-висок поради натрупване на социални и психологически фактори, липса на достъп до подкрепа, недоверие към институции. Всъщност, ромските ученици се сблъскват с допълнителни затруднения, отнасящи се до семейството и общността, училищната среда и макрообществото. Като предизвикателства можем да посочим:
На училищно ниво:

тормоз и обиди на етническа основа: този проблем е особено видим в етнически смесените училища. Ромските ученици в тях често се сблъскват с тормоз от своите съученици (популярен с английската дума bullying), стереотипи и предразсъдъци, които са особено остри в училищна възраст. Дори и в така наречените “сегрегирани училища” и в образователните институции в селата (в голямата част от тях се обучават преди всичко роми и други малцинства) тормозът и обидите на етническа основа са видими – между представители на различните ромски групи.
сегрегация в училище или в отделни паралелки: по данни на Агенцията за основни човешки права между 60 и 70% от ромските ученици учат в училища или класове с изцяло или преобладаващо ромски деца. Проучване на Център Амалипе от 2020г. сочи, че 930 общообразователни училища и 150 професионални гимназии са с концентрация на ромски ученици, като 164 общообразователни училища и почти всички професионални гимназии могат да бъдат определени като сегрегирани или в процес на сегрегация. Техният брой постоянно се увеличава поради отлива на ученици от мнозинството в училищата, в които ромите надхвърлят 20-30% (т.нар. “white flight”). Дори в етнически смесените училища продължават да съществуват “ромски” паралелки – те са забранени от основния образователен закон от 2016г. (ЗПУО, чл. 99, ал. 4), но на много места продължават да съществуват. Учениците в сегрегираните училища често се сблъскват с прояви на агресия, стереотипи и предразсъдъци от учениците в други училища. Прокси-индикатор за това е фактът, че ромските ученици обикновено се движат в големи младежки компании с други ромски ученици – преди всичко като средство за защита.
ниски очаквания към учениците: Това е един от най-често срещаните проблеми –както в сегрегираните, така и в етнически смесените училища. Повечето учители имплицитно смятат, че ромските деца не могат да постигнат резултатите на другите ученици по Български език, Математика и другите основни предмети. Затова залагат на Музика, спорт, трудово обучение… Това води до чувство за малоценност и психични проблеми – осъзнати или не.
социално изключване, безпътица, отчаяние: за съжаление, българските училища често водят до формирането на посочените негативни феномени. На ниво семейство и ромска общност:
ранни бракове: макар те да намаляват през последните десетилетия, заплахата остава актуална почти навсякъде. Особено сериозен е проблемът в Югоизточна България – Сливен, Ямбол, Бургас и др. области. Ранните бракове ограничават възможностите за образование и социална реализация, особенно на момичетата (от тях се очаква да родят), но също и на момчетата. Изискванията за непорочност на булката водят до ограничения в образованието на момичетата – родителите от по-консервативните групи спират своите дъщери от училище поради страх да не бъдат “откраднати” и омъжени пряко тяхната воля. Разбираемо е, че всичко това води до страх, стрес и други психични проблеми сред момичетата и момчетата от ромската общност*.
лоша инфраструктура в квартала: липса на вода и услуги, на канализация, а често дори на асфалтирани пътища. Това води до проблеми с посещаемостта на училище (разбираемо е да отсъстваш от училище при положение, че пътят до него е кален, мръсен или дори няма път), както и до чувството за малоценност и социално изключване.
конфликти и напрежение в махалата: в много от ромските/ мултиетническите квартали често възникват конфликти между отделните родове
липса на безопасни пространства за младежите
сериозен проблем е стигмата за това да се говори открито за проблемите с психичното здраве: тя е особено силна, като хората с леки психични проблеми биват определени като “луди”, ако говорят открито и ако потърсят помощ за разрешаването им. Тази стигма съществува и в макрообществото. Тя пречи на учениците и родителите да се възползват от вече наличните услуги за психично здраве, вкл. училищните психолози.
Липсата на познания за наличните услуги за психична помощ и на доверие към предоставящите ги: проучване на Център Амалипе от февруари-март 2026г. във Великотърновска област сочи, че “липсват познания за наличните услуги в тази насока (услуги за психично здраве), като е статистически значима разликата между ромите и другите малцинства от една страна и мнозинството от друга.

/*През февруари-април 2026г. Център Амалипе и УНИЦЕФ организираха Upshrift обучения на над 600 младежи от цялата страна. Съгласно методологията те можеха да подготвят и реализират минипроекти по проблеми, определени от групи младежи. Показателно е, че почти половината от подадените младежки минипроекти бяха за превенция на ранните бракове./

Друга значима разлика е относно доверието в услугите за психично здраве – при ромите и при другите малцинства то е значително по-ниско от това при мнозинството.”*
В макрообществото:

дискриминация извън училище: често ромските младежи се сблъскват с дискриминация и дори с отказан достъп до дискотеки, заведения, басейни… Те възприемат болезнено тези прояви, като често отговарят с агресия и девиантно поведение.
Силните анти-ромски стереотипи и предразсъдъци също се отразяват болезнено на психичното здраве на младите роми. Дори и групите, които не се определят като роми, но са определяни като такива от околното население (миллет, рудари, жоревци и др.) се сблъскват с анти-ромската дискриминация.
Както посочихме по-горе в българското общество като цяло не е прието да се говори открито и особено да се търси помощ за разрешаването на по-малките психични проблеми. Хората смятат, че сами могат да се справят с тях и не искат да “проявят слабост”, търсейки специализирана помощ. Последната работи с по-тежките случаи, когато интервенциите могат да бъдат с по-ограничена ефективност.

Както се вижда, в ромска общност има допълнителни фактори, които водят до проблеми с психичното здраве. Важно е да подчертаем, че те в никакъв случай не означават, че самата общност има по-голяма предразположеност. Ромите и всички други етноси в България (вкл. мнозинството на етническите българи) не се различават по предразположеност към проблемите с психичното здраве и не бива да бъдат стигматизирани като такива. Предизвикателствата идват преди всичко от силната анти-ромска дискриминация и от социално-икономически фактори, като бедността, по-ниското образование и ред други.

Допълнителни предизвикателства за учителите, работещи с уязвими групи:

По данни на Министерството на образованието и науката над 900 общообразователни училища и близо 170 професионални гимназии са с “концентрация на ученици от уязвими групи”. Т.е. 49,8% от общообразователните училища и над 46% от професионалните гимназии са с концентрация на уязвими групи – това не е маргинален феномен, а същностна характеристика на съвременната образователна система в
България. Уязвимостта е определена на базата на образователния статус на родителите, а не на техния етнос: ако родителите са с по-ниско от средно образование, децата принадлежат на “уязвима група”. Цитираното по-горе проучване на Център Амалипе сочи, че повечето от образователните институции с концентрация на уязвими групи обучават ромски и турски деца. При всички положения, една голяма част от българските учители преподават именно в училища с по-ниска или по-висока концентрация на уязвими групи.

/*2 https://amalipe.bg/25984-2/

Множество изследвания сочат, че учителите в тези училища често се оплакват от психосоматични оплаквания, хроничен стрес, емоционално изтощение, напрежение от поведението на учениците, шум, липса на обществено признание и др. Това води до емоционална пренатовареност, чувство за безсилие и вторичен травматичен стрес. Крайният резултат е напрежение между мисия и реалност. Учителите в ромските училища все по-ясно осъзнават, че изпълняват мисията на истински просветители и будители. В същото време реалността ги сблъсква с предизвикателства, които са непосилни за един човек – често те трябва да изпълняват ролята на социален работник, здравен работник, образователен медиатор, психолог и др. Това води до бързо емоционално изчерпване и професионално прегаряне (т.нар. “mission-driven burnout”).

Посочените предизвикателства относно психичното здраве на учениците и родителите в ромска общност и на учителите, работещи в образователни институции с концентрация на уязвими групи изискват екипна работа за тяхното разрешаване. От нашия опит (Амалипе е ромска организация, която работи в цялата страна с местни общности, над 500 образователни медиатори и 260 училища) можем да очертаем
следните идеи/ съвети:

Цялостен подход: Потърсете съдействие в общността! Ефективната подкрепа не може да бъде само индивидуална. В много случаи доверието идва чрез хора от общността. Общността често е ключът към ранното разпознаване и изграждането на доверие. Тя може да съдейства с помощта чрез: образователни медиатори, здравни медиатори, местни НПО, църковни и общностни структури, лидери на обществено мнение (вкл. женски лидери).

Създайте екип: трудно един учител би разрешил проблемите сам. Необходимо е той да бъде подпомогнат от училищен психолог, педагогически съветник, класните ръководители, образователен медиатор/ помощник на учителя/ социален работник. Наредбата за финансирането, чл.52а предоставя допълнително финансиране за назначаването на тези служители. Важното е директорът да използва предоставените ресурси и да формира екипен дух на работа.

Ангажирайте активните ученици: те могат да въздействат ефективно на своите съученици, особено ако бъдат овластени за това.

Съвети към образователните медиатори:

Установете доверителна връзка с родителите, така че да разберете кога има проблеми с учениците, заплаха от ранни бракове, насилие над ученика, домашно насилие, други проблеми, които се отразяват на психичното здраве.
Работете за преодоляване на стигмата в общността относно психичното здраве и търсенето на помощ.
Помогнете на получаването в общността на детайлна информация за услугите за психично здраве във вашата община и област, както и за формирането на доверие към тях.
Организирайте кампании и дискусии в общността за необходимостта от преодоляването на ранните бракове, за по-добро образование на момичетата и за подкрепа на училищата и детските градини.

Съвети към активните ученици:

Организирайте обучения на връстници и кампании по въпросите на психичното здраве, преодоляването на ранните бракове, необходимостта от участие в дейности за гражданско и интеркултурно образование.
Подкрепете ваши съученици, които се сблъскват с проблеми в областта на психичното здраве, като бъдете техни наставници, организирате благотворителни и други акции.
Организирайте специални кампании за повече толерантност – както във вашите училища, така и в други образователни институции.
Подкрепете вашите съученици, които са били жертва на ранен брак, тормоз в училище, дискриминация в обществото – те имат нужда от вашата помощ.
Участвайте в изборите за ученически омбудсман, училищен съвет/ парламент и във всички дейности за повишаване на гражданската активност на учениците.

Съвети към учителите:

Проявете нетърпимост и се борете с всяка форма на дискриминация, тормоз и насилие на етническа основа във вашето училище. Вашият ангажимент ще бъде оценен много високо от учениците и родителите.
Участвайте в обучения за ефективна работа в мултикултурна среда, за история и култура на ромите, за прилагане на интеркултурно образование.
Променете вашето мислене и подход на работа, така че те да изключат всякакви форми на дискриминация, анти-ромски стереотипи и предразсъдъци! Запознайте се с културата и езика на учениците и родителите във вашето училище и покажете уважение към тях!
Залагайте високи очаквания към учениците от всички етноси! Не допускайте по-ниски очаквания само на базата на етническата принадлежност.
Идентифицирайте навреме проблемите с психичното здраве на вашите ученици, като намирате реалните причини зад тях. Потърсете помощта на училищния психолог, образователния медиатор, други авторитети в общността.
Запознайте се с авторитетите на вашите родители. Не проявявайте предразсъдъци и стереотипи – напр. певци и музиканти могат да не са авторитет за вас, но да имат силно влияние в общността. Потърсете съдействието на тези авторитети!
Работете заедно с колегите и ръководството на училището – индивидуализмът често е противопоказен за преодоляването на сложните проблеми с психичното здраве.

Съвети към директорите:

Създайте екипен дух и среда за преодоляване на специфичните проблеми с родителите и учениците от уязвимите групи.
Използвайте възможностите, които ви предоставя допълнителното финансиране по чл. 52а от Наредбата за финансирането.
Използвайте възможностите на Програма Образование – системните проекти „Подкрепа за успех“, други системни проекти, училищните проекти за превенция на тормоза и агресията и много други възможности. Използвайте също така националните програми на МОН, ЦОИДУЕМ и всякакви други възможности.
Установете добри контакти и партньорство с формалните и неформалните авторитети на вашите родители, вкл. религиозни лидери, магазинери в махалата, неформални лидери и др.
Назначете повече образователни медиатори/ помощници на учителя/ социални работници. Потърсете авторитетни хора в общността на тези позиции.
Въведете разнообразни форми на гражданско и интеркултурно образование.
Организирайте обучения на учителите за работа в мултикултурна среда.
Партнирайте с НПО и училища с опит в работата в мултикултурна среда.