Публикуван е националният мониторингов доклад за изпълнението на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите 2021–2030

Публикуван е национален доклад в рамките на проекта „Ромски граждански мониторинг 2021–2025“, посветен на изпълнението на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите  2021–2030. Докладът е подготвен от Център „Амалипе“ и Асоциация Интегро заедно с ромски и проромски граждански организации..

Публикацията е превод от английски език на официалния доклад, достъпен на: https://amalipe.bg/en/books/, и е част от инициативата „Подготвително действие – Ромски граждански мониторинг“, реализирана с подкрепата на Европейската комисия чрез ГД „Правосъдие и потребители“.

Какво разглежда докладът?

Докладът прави подробен анализ на периода от приемането на стратегията през май 2022 г. до края на 2024 г. и оценява:

  • ключовите промени в стратегическата рамка и плановете за действие;

  • реалния напредък по основните приоритети (образование, здравеопазване, жилищна политика, заетост и социална защита, борба с дискриминацията);

  • ефективността на механизмите за мониторинг и събиране на данни;

  • участието на ромското гражданско общество в прилагането и наблюдението на стратегията;

  • използването на европейските фондове за постигане на целите на стратегията.

Основни изводи от доклада

🔹 Ограничен практически напредък – Въпреки създаването на нови институционални структури, реалният ефект върху интеграционните политики е слаб. Много от мерките в новия План за действие (2024–2027) повтарят вече прилагани дейности, без задълбочена оценка на резултатите.

Положителни стъпки – Сред успехите се открояват институционализирането на професията „образователен медиатор“ и финансирането ѝ от държавния бюджет, разширяването на достъпа до акушерски услуги за неосигурени жени, както и включването на значителни средства от ЕСФ+ за инициативи в подкрепа на ромите.

Трайни предизвикателства – Сегрегацията в образованието, високият дял на неосигурените лица, липсата на адекватна жилищна политика и разпространението на речта на омразата остават сериозни проблеми. Локалните власти често не поемат отговорност за интеграционни мерки, а участието на ромите в процесите на управление и мониторинг остава символично.

Недостатъчен мониторинг – Съществува формализирана система за наблюдение, но тя страда от административни и координационни слабости. Събираните данни са предимно количествени и рядко отразяват реалното въздействие на мерките върху живота на хората.

Ролята на ромските НПО и европейските фондове

Докладът подчертава значителния принос на ромските и проромските организации в разработването на политики и застъпничество за включването на специфични мерки и индикатори в програмите, финансирани от ЕСФ+, ЕФРР и други фондове. Въпреки това остават бариери пред достъпа на НПО до финансиране, включително административни ограничения и липса на капацитет за реализиране на големи системни проекти.

Докладът показва, че за да бъде стратегията наистина ефективна, са нужни:

  • по-силна политическа воля и координация между институциите;

  • стабилно финансиране на местно ниво;

  • реално включване на ромите във всички етапи на политиките;

  • интегриран подход към ключови проблеми като образование, здраве, заетост и жилища.

Пълният текст на доклада на английски език може да бъде прочетен тук: https://amalipe.bg/wp-content/uploads/2025/08/RCM2-2024-C1-Bulgaria-FINAL-ISBN.pdf