Кои са възможните решения за образователните медиатори след 01.07.2023 г.?
Националната програма за подкрепа на образователните медиатори и социалните работници приключва на 30.06.2023г. Към този момент, МОН не оповестява решение как ще продължат работата си близо 940 медиатори/социални работници в училищата. От Министерството излагат възможни решения, без да се ангажират с някое от тях. Какво всъщност предлагат от МОН и до колко то е реално приложимо?
По време на среща, инициирана от Център Амалипе и провела се в МОН на 07.04. от образователното министерство посочиха следните възможни решения:
- Медиаторите да бъдат назначени по новия проект „Успех да теб“, който продължава „Подкрепа за успех“:тази възможност бе представена и от Ръководителя на новия проект Грета Ганчева на онлайн среща с близо 1700 директори на училища. Реално погледнато, такава възможност не съществува. Още при одобряването на Програма Образование, както и на Операцията, финансираща „Успех за теб“, от Европейската комисия бяха категорични, че българското правителство и Националния бюджет трябва да поемат реален ангажимент за заплащане на медиаторите. Поради тази причина, новият европейски проект ще финансира само до 4ч. на ден от заплатата на медиатора в размер до 500лв. Посоченото означава, че образователните медиатори/социалните работници трябва да са назначени към училищата с друг ресурс, а в последствие „Успех за теб“ ще реинбурсира („осребри“) до 500лв. от тяхната заплата.
Не очаквайте новият проект да поеме пълните заплати на медиаторите! Не очаквайте също така по него да наемате медиатори на 4 часова заетост: проектът ще възстановява до 4ч., но в случай, че това е минимум половината от работния ден!
- Училищата могат да назначат медиаторите със средствата, които имат за работа с уязвими групи: от МОН настояват, че тези средства са достатъчни, тъй като става дума за 34 000 000лв. Само по себе си твърдението за наличието на такива средства е вярно, но от него не следва възможността за назначаване на всички медиатори, работещи в момента по Националната програма. Причините са две. Първо, Наредбата за финансирането позволява тези средства да бъдат използвани за четири типа разходи: възнаграждение за участващите в екипите за обхват; допълнителни часове по Български език; наемане на образователен медиатори/помощник на учителя; за друг педагогически персонал, ангажиран с подсигуряването на равен достъп до училище (чл52а, ал.3). По настоящем в голямата част от училищата тези средства се използват именно за заплащането на учители, така че училищата да не сливат паралелки и да водят качествен учебен процес. Би било груба грешка да се противопоставят нуждите от наемането на медиатори и на повече учители.
Второ, размерът на средствата за работа с уязвими групи (по чл.52а от Наредбата за финансирането) се разпределя на базата на броя ученици и степента на уязвимост (какъв процент от родителите са без средно образование и без основно образование). В резултат на това, голямата част от тези средства се получават от сегрегираните училища в областните градове: тези, които имат над 500 и дори над 1000 ученици, и чиито родители са без образование. Малките училища, в селата или по-малките градове, както и етнически смесените училища получават нисък размер на финансиране за работа с уязвими групи: поради малкия брой на децата или поради ниския процент на родители без образование.
Ако приемем, че за назначаването на един медиатор на минимална работна заплата, училището има нужда от 13 000лв., то големият брой училища/детски градини не биха могли да назначат дори един медиатори с тези средства. Прилагаме информация за броя на училищата и детските градини, получаващи средства за работа с уязвими групи и размерът на тези средства:
От нея се вижда, че 2/3 от детските градини и 40% от общообразователните училища и професионалните гимназии, получаващи средства по чл. 52а, не биха могли да назначат дори един медиатори с всичките средства, които получават. Около 1/3 от училищата и едва 1/5 от детските градини биха могли да назначат един медиатор, ако използват повече от половината от средствата за работа с уязвими групи. Едва 1/3 от училищата и 10% от детските градини биха могли да назначат медиатор или медиатори, тъй като получават повече от 26 000лв. по чл.52а.
Особено сериозен би бил проблема в училищата и детските градини, които не получават средства за работа с уязвими групи. Това са тези от тях, в които ниско образованите родители не надхвърлят 20%. В много от случаите става дума за етнически смесени училища, които полагат усилия за интеграцията на ромски ученици, без да допускат отлив на деца от мнозинството. Образователните медиатори са необходими и в тях, но ако се приложи идеята на МОН да бъдат назначавани само със средствата по чл. 52а, те ще трябва да бъдат съкратени.
Настоящата Национална програма финансира по-голям брой медиатори, според характера на училището (дали е средищно или не е) и броя на обучаващите се в него ученици. Финансирани са и училища, които са без концентрация на уязвими групи. Ако програмата не бъде удължена, а се разчита на средствата по чл.52а, поне половината от медиаторите (вероятно и повече) ще бъдат съкратени.
- Медиаторите, работещи в детски градини по Проект „Активно приобщаване…“ ще бъдат предназначени по друг проект от 01.07.2023г., с което е подсигурена тяхната заетост: посоченото твърдение е вярно само в своята първа част. Наистина, образователните медиатори в детските градини, които бяха назначени по Проект „Активно приобщаване…“ (техният брой е малък и едва надхвърля 70) ще бъдат назначени по Проект „Равен достъп в условията на кризи“ (известен още като React.eu). Но тази заетост ще бъде само за половин година, тъй като проектът приключва в края на 2023г. Така от 01.01.2024г. те също ще се изправят пред описаните по-горе проблеми и с още по-голяма степен на вероятност мнозинството от тях ще останат без работа.
- Училищата разполагат с достатъчно средства, тъй като имат големи преходни остатъци. За изминалата година, те са в размер на 10 000 000лв. Това твърдение също е само частично вярно. Не всички училища имат преходен остатък: голямата част от него е генериран от големите училища, много от които са без концентрация на уязвими групи. Наличието на преходен остатък не е забранено, в много от случаите то е необходимо условие, за да могат училищата да функционират нормално при намаляващ брой ученици през учебната година Много от училищата, в които работят образователни медиатори, нямат преходен остатък или той е малък. Така че не може да се очаква медиаторите, които вмомента работят по Националната програма, да бъдат покрити от преходните остатъци.
Безпорно е, че начинът на разпределяне на средствата за работа с уязвими групи трябва да бъде променен, така че разликите в получаваното финансиране между отделните училища и детски градини да не са така големи. Би могло да се помисли за минимално и максимално финансиране на средствата по чл. 52а, в конкретно училище или детска градина. Би могло да се помисли и за определяне на минимален процент от средствата, който трябва да бъде разходван за назначаването на медиатори, помощници на учителя и др. Към този момент, Наредбата за финансирането не предлага подобни решения и очакването, че училищата/детските градини ще могат да поемат образователните медиатори чрез средствата за работа с уязвими групи, е нереалистично.
Също толкова безпорно е, че важна позиция като тази на образователния медиатори, трябва да бъде финансирана по устойчив начин, а не на проектен принцип или чрез национални програми, които имат едногодишна продължителност. Разбира се, за намирането на такъв устойчив начин е необходима политическа воля и по-дългосрочна визия за развитие на училищното образование.
Към настоящия момент единственото реалистично решение за продължаването на заетостта е продължаването на Националната програма с още една година. Все още Министерството на образованието има време да приложи този подход.
Вижте още: