За гълъбите, сънищата, вятъра, Сливен и циганите или новата стихосбирка на Васил Чапразов „Сънувам гълъби“

Думите побягват докато четеш новата, току що отпечатана стихосбирка на Васил Чапразов „Сънувам гълъби: несвършваща поема за парахода“ – побягват, блъскат се в сините камъни, завихрят ги сливенските ветрове и се връщат обратно, за да превземат съзнанието ти. Редят образи, усещания и чувства. Пренасят те през годините, събират сълзите, смеха, стъпките, лИбовта и те карат да се чувстваш толкова истински, пречистен и дишащ …

Обичам те! –

дошла от деня ми

като песен на Шабан

току измислена,

от моя живот/

И съм целият любов!

И съм циганин.

Всъщност книгите на Васил Чапразов не се четат – те се чувстват. Важното е да се оставиш да те залеят усещанията и почваш да дишаш с носталгията на махалата. Разказват ти за калдъръмените улици, за схлупените къщи, където можеш и не можеш да бъдеш себе си, за борбата да бъдеш себе си и за всяка изстрадана стъпка, която никой освен теб няма да разбере.

И Сули ще дойде.

Като си тръгнат всички

Нагоре към махлата.

Като оставят стъклените си очи

сред улиците,

скупчени като на панаир.

И през цялото време като червена нишка те води ромското, с топлината на семейството, със спомена на отминалите традиции, на оцапаните с брашно ръце на майките, нахлупените каскети и недпушените цигари на бащите, с мъката от разстоянията, с желанието да бъдем себе си, дори и отвъд океаните

Сънуват ромите.

Сънуват пътища –

сгневени аждрахани,

събудени в зелена дрямка.

Сънуват жаждата си ромите,

Заприщена със девет бента.

Цялата стихосбирка е като ромска приказка, изпълнена с много пречистваща мъка, която въпреки всичко, накрая оставя в устата ти привкус на справедливост, удовлетворение и пълнота.

Аз поне така я почувствах…

Това е моят прочит.

Вашият може би ще е различен, защото цялата стихосбирка е толкова многолика, колкото многолика е ромската общност.

Прочетете я …

…стихосбирката

… и общността

 

Теодора Крумова

снимка: opoznai.bg