СИП „Фолклор на етносите”
Недялка Чанкова, ОУ “Св.св.Кирил и Методий”, с. Старо Оряхово
Независимо от етнос, цвят на кожата, вероизповедание и майчин език, Център „Амалипе” успя да обедини много хора, малки и големи. А те заедно казаха:
„Слънцето свети еднакво за всички.”
Задържането на децата в училище е предизвикателство. Веднъж започнали училище, няма гаранция, че децата ще продължат да учат поне до навършване на възрастта, до която образованието е задължително. Приема се, че ромските деца напускат училище или отпадат от училище преди всичко поради невладеене на български език и поради социални причини. Имаме достатъчно основания да твърдим, че това допускане е по-скоро предразсъдък, отколкото научно обосновано твърдение.
Цел:
Целта на въвеждането на СИП „Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” може да бъде дефинирана като: създаване на ефикасен модел за възпитаване на етническа толерантност, гордост и приятелство, както и за привличане и задържане на децата в училище чрез изучаването на ромски фолклор.
Как да мотивираме тези деца за училищен труд и по-важното – как да формираме траен интерес и отговорно отношение към учебно-възпитателния процес – този въпрос вълнува учителската колегия.
ОУ “Св.св.Кирил и Методий”, с. Старо Оряхово, общ. Долни чифлик, обл. Варна, е от типа училища, където проблемът с привличането и задържането на учениците в образователната система е наболял. В търсене на алтернативи за ефективно разрешаване на този проблем направихме експеримент с въвеждането на СИП „Фолклор на етносите”, по този начин учениците се възпитават в духа на традицията, но със средствата на съвремието. Използвахме интерактивни техники и междупредметни връзки с предмети от задължителната подготовка, като по този начин обединихме целия учебно-възпитателен процес.
Наред с основната цел, която вече посочихме – привличане и задържане на учениците в училище, ние си поставихме и други цели, а именно: възпитаване в дух на толерантност и зачитане традициите на различните етноси; превенция срещу негативните явления в обществото, ксенофобските прояви и агресията. Като очаквани резултати фиксирахме: повишаване на интереса към ученето и училището въобще; намаляване броя на неоснователните отсъствия от училище; формиране на нагласи за работа в екип; формиране на трайни нагласи за толерантно отношение към представителите на различните етноси; осъзнаване нуждата от мултиетнически диалог и разбирателство.
СИП “Фолклор на етносите в България” е нова дисциплина, чиято поява се обуславя от няколко фактора:
1. Големият процент непривлечени и/или отпаднали ромски деца от българската образователна система.
2. Дълбоките предразсъдъци по отношение на ромския етнос.
3. Слабо застъпените мултикултурни елементи в предметите от учебната програма.
Тези фактори са проблем не само за самата ромска общност, но и за обществото като цяло. Отпадането от училище води до ниска квалификация както в образователен, така и в чисто социален план, което от своя страна води и до задълбочаване на предразсъдъците спрямо ромите. В тази връзка и в съответствие с посочените проблеми са формулирани и целите на СИП “Фолклор на етносите в България”:
• Привличане и задържане на ромските деца в училище.
• Формиране на етническа толерантност, търпимост и солидарност у всички деца.
• Реално въвеждане на мултикултурни елементи в учебната програма.
• Активно ангажиране на ромските родители в дейности, свързани с училището.
Човек, който познава добре своите традиции, се чувства значително по-сигурен, защото по този начин се подсилва неговото усещане за принадлежност към общността. Доказателство за това е, че обредните практики на нашия народ са свързани с общността и се изпълняват именно от тази общност заедно. Фолклорът дава възможност за по-пълноценно развитие на децата, което се дължи на цялостното въздействие на фолклора като механизъм за развитие на детската душевност.
Изучаването на “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” дава възможност на българските и турските деца да опознаят богатия фолклорен свят на ромите, да видят сходствата между ромския фолклор и фолклора на другите етноси, да се убедят, че в приказките, преданията и песните на ромите се говори за същите неща – правда, любов и щастие. Така те могат в тази ранна възраст да преодолеят своите предразсъдъци. В същото време виждайки част от своите традиции в класната стая и в учебниците, ромското дете започва да чувства училището като по-малко “чуждо”. Въвеждането на “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” дава шанс на ромското дете да почувства образованието в училище като продължение на възпитанието вкъщи: чрез ромските приказки, предания, обичаи и песни.
В СИП „Фолклор на етносите” бяха включени ученици от V б клас на ОУ “Св. св. Кирил и Методий”” в с. Старо Оряхово. Трябва да подчертаем, че тези ученици не са от един етнос – българи, роми и турци. Всяко дете има възможност да се включи в разнообразни дейности съобразно възможностите си, нещо повече – то има възможност за индивидуална изява, за равен достъп до образованието (независимо от етническата си принадлежност) – то удовлетворява потребностите и развива способностите си, повишава самочувствието и вярата в собствените си сили.
Появата на СИП “Фолклор на етносите в България – ромски фолклор” бе обусловена от три причини:
Първо, тревожен факт през последните няколко години еголемият процент непривлечени или отпаднали от училищната система ромски деца. Това е проблем не само за самата ромска общност, но и за българското общество като цяло.
Второ, под влияние на околните (родители, близки, съседи или просто случайни хора)у децата от неромски произход често се формират дълбоки предразсъдъци спрямо ромите – предразсъдъци, които са основани на тяхното непознаване. Веднъж формирани у децата, тези предразсъдъци пречат на нормалното им общуване с ромските им съученици, а това допълнително затвърдява стереотипите.
Трето, един от основните проблеми пред българската образователна система и по-конкретно пред учебното съдържание еслабото застъпване на мултикултурни елементи.
Целта на въвеждането на предмета “Фолклор на етносите – ромски фолклор” може да бъде дефинирана и като:създаване на ефикасен модел за възпитаване на етническа толерантност, гордост и приятелство, както и за привличане и задържане на децата в училище чрез изучаването на ромски фолклор.
Класът провежда занятия през цялата учебна година по един час седмично. Заниманията по СИП “Фолклор на етносите – ромски фолклор” следват нормативното изискване, валидно за сформирането на група по СИП, по който и да е учебен предмет. Уроците не са традиционни часове по четене или музика, а държат будни ученическия интерес и активност. Използват се интерактивни методи, забавни игри, извънкласни дейности. Часовете по ромски фолклор не само най-обичаните, но също така се превърнаха във фактор, определящ културния живот на училището .
Дейности извън училище:тържествата, посещенията на празници в “махалата”, събирането на суров фолклор , походи и др. станаха постоянен спътник на дейността на групата по ромски фолклор. Те се превърнаха в своеобразен мост между училището и родителите, училището и местната общественост, а също така се превърнаха в един от най-сериозните стимули за активност сред самите ученици.
Изводи:
1. Привличането и задържането на ромските деца в училище е възможно чрез комбинация от педагогически мерки, социални мерки и социална работа сред ромските семейства и ромската общност като цяло.
2. Интеркултурното образование (в частност програмата за въвеждане на СИП “Ромски фолклор”) е подходящата основа за осъществяване на този процес.
3. Учителят трябва да получи необходимата свобода, подкрепа и стимул при реализирането на дейността си.
БИБЛИОГРАФИЯ:
„Интеркултурното образование и СИП “Фолклор на етносите” – рамка за успешната образователна интеграция на ромските деца” – Деян Колев
„Изграждане на алтернатива. Успешни модели за повишаване на качеството на образование в малките населени места” -Теодора Крумова
© Български език и литература, 2007, № 5.
Статията е поместена в сборник “Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище”, Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014