СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор” и добри практики за намаляване отпадането на ромските деца от училище

Стефан Борисов, ОУ „Христо Ботев”, с. Кирчево

След оптимизацията на училищната мрежа на територията на община Угърчин функционират 3 училища: СОУ „Кирил и Методий”, гр. Угърчин, като средищно училище, ОУ „Христо Ботев”, с. Кирчево, и ОУ „Св. Паисий Хилендарски”, с. Лесидрен – средищно училище.

В нашето училище в с. Кирчево се обучават 122 ученици, като 80% от тях са от ромски произход. Повечето от тях са с нисък социален статус. Липсва мотивация за редовно посещаване на учебните занятия и стремеж за подобряване на усвояването на учебния материал по предмети. За голяма част от тях се грижат не техните родители, а роднини. От друга страна, детето, което не посещава училище, е ценно и като трудов ресурс и често подпомага формирането на семейния бюджет или участва в домакинската работа. Основната им заетост е свързана със събирането на билки, гъби или работа на полето. Не е малък и делът на тези деца, които помагат на своето семейство чрез грижа за някои от своите братя, сестри, по-възрастен човек или в домашното стопанство. Децата и техните родители не смятат училището и доброто обучение за своя лична кауза. Голяма част от тях имат съществени затруднения при усвояване на учебния материал, слаб интерес към учебния процес и произтичащото от него нежелание да се посещава училище, наличие на конфликтни отношения със съученици или с учители.

По-голямата част от учениците са от социално слаби семейства, нямат собствени компютри, нито интернет и училището е единственото място за пълноценно използване на свободното време. Монотонното ежедневие „дом – училище – улица” ги прави апатични и неангажирани с училищни и обществени мероприятия. Затова научавайки за СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор”, ние решихме да го въведем в училище.

СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор” започва своята дейност в ОУ „Христо Ботев”, с. Кирчево, през 2005 г. Появата му бе обусловена от няколко причини:

• Първата е големият процент непривлечени или отпаднали от училищната система ромски деца, което водеше до голяма неграмотност сред ромите; училището все още беше официална и чужда институция в очите на ромите. Те не можеха да видят в него нищо свое. Въвеждането на ромски фолклор в учебната програма имаше шанса да промени това, като покаже на ромите (на децата, но също и на техните родители), че училището е наистина място за всички;
• Втората причина е преодоляването на формираните предразсъдъци спрямо ромите, дължащо се предимно на тяхното непознаване, че са мръсни и неграмотни, че са крадци и престъпници;
• Третата причина е слабото застъпване на мултикултурни елементи и разчупване на сивото ежедневие на децата в училище.

Въвеждането на СИП имаше за цел да запълни съществуващата празнина от информация за малцинствата. А също така да се създаде ефикасен модел за възпитаване на етническа толерантност, гордост и приятелство, както и за привличане и задържане на децата в училище.

При сформиране на групата в началото децата се държаха малко резервирано, плахо, притесняваха се да разказват за традициите и обичаите си, но с течение на времето, запознавайки се с част от учебния материал разбраха, че ще бъде много интересно и започнаха с удоволствие да посещават следобедните часове.

Провеждането на часовете по СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор” беше добре подсигурено в методическо отношение – имаше както учебни помагала за всички ученици от групата, така и „книга за учителя” и наръчник „Интерактивни техники в обучението по ромски фолклор”, а по-късно бяха издадени и дискове с ромска музика, които спомогнаха за по-лесното усвояване на песните.

Положителното в тези часове е пълната свобода на учителя при организирането на учебния процес, както и нетрадиционната организация на учебния процес – ученикът се извежда от традиционната форма на обучение. Той се превръща в активен участник, който дава знания и споделя емоции и преживявания.

Успешни практики и постигнати резултати:

През тези 8 години, в които се изучаваше СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор”, аз като учител и учениците, ангажирани в него, показахме доста успешни практики и резултати. Ето някои от тях:

• Нетрадиционна организация на класната стая – тя предразполага ученика да се почувства по-различно, като у дома си. По стените слагахме техни рисунки, предмети, донесени от къщи. Широко разпространена практика при нас беше чиновете да се подреждат в кръг и аз седях редом с тях. По този начин още в самото начало се опитах да скъся дистанцията учител – ученик и да ги предразположа за работа;
• Използване на интерактивни техники – учене чрез забавление, провеждане на тържества, посещение на празници в махалата, събиране на „суров материал” – те станаха постоянен спътник на дейността на групите по ромски фолклор. Превърнаха се в своеобразен мост между училището и родителите, училището и местната общност, а също така и в един от най-сериозните стимули за активност сред самите ученици;
• Включване на родителите в учебния процес, овластяване и ангажирането им с развитието на училището и на техните деца. То се оказа една от практиките с най-голямо значение за успеха на тези часове. Един от главните проблеми пред образованието на ромските деца е недостатъчната ангажираност на родителите. Първоначално и те се отнесоха като децата си скептично към изучаването на ромски фолклор, защото десетилетия наред са били възпитавани, че ромската култура може да се практикува в домашна среда, но не и на публично място, не и в училище; Особено популярни станаха различните форми на участие на родители в часовете – родители разказват приказки, изпълняват песни, свирят;
• Благодарение на включването на децата в СИП, се повиши техният интерес и активност – ромските деца показаха, че в интелектуално отношение, както и от гледна точка на старание и усърдие в учебния процес, не отстъпват на останалите си съученици;
• Друг положителен резултат е допълване на учебния процес с дейности „извън класната стая”. Това са концерти и тържества – по повод Василица – Ромската нова година, 8 април – Международен ден на ромите, Великден, Гергьовден, 24-ти май и др. Част от тези извънкласни дейности се превърнаха в централни събития не само в училището, а и в селото.

През учебната 2011/2012 година училището ни кандидатства и участва по проект на ЦМЕДТ „Амалипе” за „Намаляване на отпадането на ромските ученици от училище”, финансиран от Фондация „Америка за България”. Бяхме избрани за базово училище, а пилотно ни беше СОУ „Бачо Киро”, гр. Летница. Този проект целеше да доразшири дейностите, реализирани в рамките на програмата по СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор” и беше насочен към превенция на отпадането на ромските деца от училище. Проектните дейности бяха насочени към разрешаване на проблема с големия брой безпричинни отсъствия, ниския успех на учениците. Една от задачите на този проект беше родителите на децата от различните етнически общности да бъдат приучени да работят в екип за благото на децата си в училище – да участват активно в решаването на проблемите им, както и да споделят щастливите им моменти в училище и извън него.

Децата се научиха да управляват своите желания и идеи. Сформираният ученически парламент им осигури по-голям комфорт при вземането на важни решения в училищния живот.

Благодарение на малките грантове по проекта за „Намаляване на отпадането на ромските ученици от училище”, двете училища осъществихме съвместни дейности, имахме обменни визити.

Ето и някои от дейностите, които осъществихме с учениците от СИП:

• „Новогодишна трапеза за всички етноси” – учениците от ОУ „Христо Ботев”, с. Кирчево посетиха СОУ „Бачо Киро”, гр. Летница, в края на месец декември. Домакините се погрижиха за организацията на новогодишната трапеза. Децата от двете училища събраха рецепти на ястия от различни етноси за празника, като част от тези ястия бяха приготвени от учениците от 10-12 клас, които са със специалност „готвач”. Всички ученици имаха възможността да наблюдават зимните празници при различните етноси, представени от децата от гр. Летница. Кратка програма беше изнесена от гостите от с. Кирчево. След приключване на тържеството всички присъстващи опитахме от вкусните ястия на различните етноси, приготвени от учениците, с помощта на техните родители. Част от рецептите заедно със снимки на ястията бяха отпечатани на книжки, които популяризираха събитието.
• 8-ми април – Международен ден на ромите– учениците от гр. Летница върнаха визитата на приятелите си от с. Кирчево през месец април и то не случайно, а за деня на ромите – 8 април. Празника уважиха представители от Комисията за защита от дискриминация; регионалният координатор; представители на РИО-Ловеч; общински съветници и кметове. На съвместната изява децата от с. Кирчево изнесоха великолепен концерт, представиха драматизация на приказката „Младият ром и грозната чорбаджийска дъщеря”, играта „Надхвърляне”, а гостите представиха пролетния обичай „Лазаруване”. Заедно ученици и учители на тази съвместна изява поставиха началото и на клуб за български народни танци. Малкият празник, завършил с всеобщо веселие и танци от двата етноса, разтвори сърцата на малките участници за красивото, за доброто и истинското.

Взаимните визити между децата от двете училища разшириха възможностите за повече контакти с деца на тяхната възраст; обогатяване на познавателния и практическия опит на децата и учителите; придобиване на знания за културата, празниците и обичаите на различните етноси; стимулиране на творческите изяви.

• Сурвакане – всяка година с групата по СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор” подготвяхме песни и пожеланияза Новата година. Момчетата сами си правеха сурвачките от дрян, както е и българската традиция. Украсени бяха с пуканки, чушки, сушени плодове, бонбони. На 14 януари обиколихме част от селото, отидохме в Общината. Сурвакахме общинският кмет, администрацията, общински съветници. Благодарните хора ги даряваха с плодове, лакомства и пари.
• Открит урок– тази учебна година бе проведен открит урок пред директори от Северна и Централна България и Началника на РИО-Ловеч на тема “Пролетни празници и обичаи” от фолклорния празничен календар като част от традиционната култура на етноса. Учениците чрез игри, песни изнания показаха, че добре познават традиционните практики на празничния календар. Основна цел на урока бе учениците да достигнат до извода, че над всичко стоят отношенията между хората; трайната връзка между членовете на семейството и рода; доверието между етносите и единството между практическия и духовен смисъл на празника.
• Конкурс „Букет” – Проведеният в област Ловеч национален конкурс „Букет” /България в усмивките и в културата на етносите и на толерантността/, събра на едно място стотици талантливи деца от различни области от изкуството и им представи възможността да се докоснат и до вълшебния свят на ромите. Учениците показаха своите изпълнения и способности, като едновременно с това се и забавляваха. Те бяха разделени в категориите музикално и сценично изкуство, танцово, изобразително, приложно и кулинарно изкуство.

Нашата група представи драматизация на приказката „Младият ром и грозната чорбаджийска дъщеря”, която грабна 2-ро място в категорията „Сценично изкуство”. Вокалната ни група „Ромалина” представи две ромски песни. И участниците, и публиката се забавляваха заедно с богатството на нашия фолклор.

• Проект УСПЕХ – През 2011 г. училище „Христо Ботев”, с. Кирчево кандидатства по проект УСПЕХ /Училище за себеутвърждаване и подготовка за европейските хоризонти/ и още същата година се включи в него чрез създаване на 10 извънкласни форми на обучение, които бяха представени чрез клуб, ателие, студио, секция. Различните групи съдържаха от 8 до 14 ученици, както от началния, така и от прогимназиалния етап на обучение. Децата от 1-4клас посещаваха различните извънкласни форми на обучение в съботни или неделни дни, заради целодневното обучение, а тези от 5-7 клас през следобедите на различните учебни дни. Проектът е в рамките на 3 учебни години, като през 2012/2013 г. успешно реализирахме втората. Някои от дейностите се явиха като естествено продължение на учебно-възпитателния процес. Учениците не само доразвиват съответните си способности, а преоткриват творческите си възможности. Проектът е изключително успешен, както по отношение на организиране на свободното време на учениците, така и по отношение на застрашените от отпадане такива. Изключително ползотворна е и връзката родител – учител в рамките на проекта. Родителите са заинтересовани от различните дейности в него, дори участваха понякога непряко, помагайки на децата си.
• Срещи на учителските колективи – по отношение на планираните срещи на колективите от ОУ „Христо Ботев” и СОУ „Бачо Киро” може да се каже, че провеждането им беше изключително ползотворно. Обменихме полезни практики за повишаване ефективността на обучението чрез различни извънкласни форми на работа, по отношение на редовната посещаемост на учениците, както и на тези, които са застрашени от отпадане.

Участвайки активно в тези дейности и в часовете по СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор”, учениците макар бавно и трудно, промениха отношението си към учебния процес и засилиха мотивацията си за учене.

Една от причините за нарасналия процент на успеваемост сред подрастващите е, че те доброволно посещаваха часовете, участваха с ентусиазъм и желание в извънкласни инициативи.

Показателен е фактът, че нито един ученик от групата не е отпаднал от училище поради слаб успех или натрупани през годината отсъствия. Очевидно е, че процентът на успеваемост сравнително се е повишил, което идва от засиленото желание за посещаване на училище, от повишения интерес към учебен труд и от приятната атмосфера на взаимно уважение и разбирателство.

Надяваме се, че въпреки приключването на проекта за „Намаляване на отпадането на ромските ученици от училище”, колегиалните връзки и взаимоотношения на колективите от двете училища не само ще се запазят, но и ще продължат занапред.

Статията е поместена в сборник “Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище”, Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014