Социалните политики не могат да се провеждат с багер: становище на Център „Амалипе“ относно събарянето на жилища в кв. „Захарна фабрика“

Център „Амалипе“ изразява дълбоко възмущение и тревога във връзка със събарянето на жилища в кв. „Захарна фабрика“. Това не е просто премахване на незаконни постройки. Това е човешка трагедия, която оставя след себе си разплакани деца, отчаяни майки и семейства, лишени от покрив и надежда.

Системното маргинализиране на ромската общност отново бе облечено в езика на „законността“, но действията – извършени без реална алтернатива и в разрез с временната мярка от Европейския съд по правата на човека – говорят за нещо друго: за липса на хуманност и институционално безразличие.

Предоставянето на още по-маргинализирани, изкорубени сгради – които не отговарят на елементарни стандарти за живот – не е алтернатива. Това не са домове. Това не е решение. Да преместиш гетото от едно място на друго не премахва бедността, не решава социалните проблеми и със сигурност не създава справедливост. Решението е хората да получат истински жилища, годни за обитаване, разпределени на различни места из града – така, както живеят всички останали.

Социалните политики не могат и не бива да се провеждат с багер. Настояваме, че всяка промяна трябва да започва със среща, разговор и партньорство – не със страх и разрушение. Решенията трябва да се търсят съвместно с хората, които пряко засяга една или друга мярка. Уязвимите групи не са враг. Те са част от обществото и заслужават същото достойнство и закрила, каквито очаква всеки един български гражданин.

Призоваваме:

• За спешна подкрепа и осигуряване на временен подслон и грижа за пострадалите;
• За изработване на реална, дългосрочна жилищна политика за уязвимите семейства;
• За пълно разследване на случая, включително действията, извършени въпреки съдебното разпореждане;
• За ефективно участие на ромската общност в изработването и прилагането на политики, които я касаят пряко.

Време е да спрем да гледаме на бедността като на вина, и на различието като на заплаха. Време е да изградим общество, в което правото на дом и достойнство не зависи от етнос или адресна регистрация.

Ние от Център „Амалипе“ ще продължим да настояваме за справедливост, за равноправие и за човещина – не само на думи, но и на дело.

Лично мнение (в подкрепа на становището)!

Като човек от ромската общност и като професионалист, който години наред работи за социалното включване и равноправието, не мога да замълча пред случващото се в столичния квартал „Захарна фабрика“. Това не е просто поредното събаряне на „незаконни постройки“ – това е поредното заличаване на човешко достойнство. Това са сълзи на майки, уплашени погледи на деца, това е тишината на онези, които отново нямат глас.

Да изпратиш багери преди да си подал ръка за решение – това не е законност, това е насилие под прикритието на ред. Да оставиш семейства без подслон, без алтернатива, без сигурност – това не е политика, това е институционална безчовечност.

Питам: къде беше диалогът? Къде беше социалната политика? Къде беше България като държава, която уважава човешките си граждани?
Ние, които работим на терен, които всеки ден се срещаме с трудностите и надеждите на ромската общност, знаем: има друг начин. Има път, в който решенията се взимат с човещина, а не с булдозер. Има път, в който децата не заспиват в палатки, а в домове с топлина, сигурност и бъдеще.

Призоваваме институциите да поемат отговорност – не просто за постъпките си, а за хората, които тези постъпки засягат. Призоваваме за незабавна и реална подкрепа на останалите без дом семейства. Призоваваме за истински разговор за това какво означава да бъдеш част от едно общество – независимо от етнос, адресна регистрация или квадратура.

Ромите в България не са проблем. Проблем е безразличието. И ние няма да мълчим.

Автор на текста: Атанас Атанасов,  Център „Амалипе

Източници на изображенията – БТА, Facebook