Подпомагане на студенти от специалност ”Социална педагогика” за превенция на отпадащи от училище деца от ромски произход
доц. д-р Соня Георгиева, ПФНО при РУ „А. Кънчев”
В последните години отпадането от училище е проблем с многостранна негативна рефлексия-трайна неграмотност и безработица като житейска перспектива, създаване на предпоставки за агресивно поведение, афиширане на отрицателен национален имидж в глобализиращия се свят и други.
Това ориентира към търсене на практики със студенти, които в бъдещата си реализация биха могли да осигурят един по-конструктивен живот на децатароми. Настоящата разработка е част от подобен модел.
Теоретичните знания, придобити по време на лекции и семинарни упражнения са добра основа за работа, но те дават ограничен параметър за социалния работник в полето на конкретната емпирична работа. В контекста на подобно разбиране бе структурирана изследователска методика, ориентирана към деца от средното детство или по-точно 9-10 годишни.
Целта й е по време на практически упражнения студентите да се запознаят с нея и да я вплетат в работата си заедно с други методи, с които те успешно могат да кореспондират-в случая с консултирането, и практики, насочени към дейности за превенция и/или корекция.
Работните понятия, приети и водещи за целите на работата, са: отпадане от училище, превенция. Според българския тълковен речник смисълът им е дефиниран така:
отпадане от училище
отпа̀днеш, мин. св. отпа̀днах, мин. прич. отпа̀днал, св. – вж. отпадам.
1. Отпадам, отпадаш, несв. и отпадна, св. време [1]
2. От какво. Преставам да съм в състава на нещо. Отпадам от отбора.
3. Изчезвам, изгубвам се. Всички съмнения отпаднаха.”
учѝлище, мн. учѝлища, ср.
1. Учебно заведение, в което учат ученици (рядко – висше учебно заведение).
Средно училище. Музикално училище. Военно училище.
превенция – Предпазване, предупреждение,превантивни мерки за нещо,превенция [2]
За целите на настоящата работа съм приела, че отпадането от училище означава изключване на децата от училищни занятия до степен, при която не са в състояние на овладеят учебния материал до колкото е необходимо успешно да продължат да участват в работата в класната стая по повод учебно-възпитателните практики в следващия клас. Превенцията е съвкупност от мероприятия за предпазване от неконструктивни прояви в случая в учебния процес.
Батерията, структурирана за целите на настоящата работа със студенти, се състои от въпросник, анкета и социограма. Тя е следната:
ü Въпросник за агресия и депресия[1].
ü Анкета „Как се чувствам в училище”[2].
ü Социограма[3].
Въпросникът за агресия и депресия е структуриран така, че обединява въпроси, изискващи отговори „Да”, „Не”. Същият съдържа индикатори за параметрите на търсените характеристики. Teса групирани в рангова скала от качествен тип. Броят на въпросите и формулировката им ги прави лесни за изпълнение /зачеркване на отговор между два предоставени в бланката/ от изследваните деца и за използване от социалния работник /интерпретация по скала/.
Анкетата е със свободни отговори, които се дописват, и е структурирана в шест въпроса, които предоставят възможност да се опишат различни състояния и чувства на изследваните лица в разнообразни ситуации. Те допълват въпросника и информацията от двата инструмента представя палитрата от чувствата на децата, които в голяма степен са причина за демотивация за учене и отпадане.
Социограмата е свързана както със статуса на децата като ученици, така също и като представители на определен етнос, социална група, роля в класа, лични качества. Тя подпомага децата да видят себе си в съответната социална група, да разберат какви роли могат да изпълняват, или по друг начин казано, да изградят максимално идентичен автопортрет. Тя е и ориентир за посоките, в които трябва да се работи с всяко едно дете, за да утвърди стабилен и достоен статус в групата.
Корелацията на данните дава отговор на въпроса „Кои са застрашените деца?”, а също така и за това каква е степента на вероятност това да се случи. След обработката на данните с децата, при които вероятността да отпаднат е в границите на допустимото, се работи чрез:
Провеждане на консултативен разговор, при който водещи са следните правила: Бъди толерантен и показвай това! Не давай оценки, не критикувай!
Бъди съпричастен!Проявявай разбиране, грижа и подкрепа!
Не показвай съжаление!Помагай за развиване на самостоятелност и отговорност.
Създавай увереност и показвай доверие!Перспективите нека са близки и да създават чувство за възможност стъпките към тях да са успешни.
Децата, при които вероятността да отпаднат от училище е по-голяма, трябва да бъдат по-специално обгрижвани. За целта е подходящо да се привлекат родители, изследвани с въпросник[4], които обогатява детския профил и в същото време помага на родителите още веднъж да се замислят върху това „Какво е моето дете?”
В условия на аудиторна заетост студентите бяха запознати с:
√ посочените по-горе приложения и начините за работа с тях;
√ компютърна програма за обработка на данни, с цел установяване на корелации между данните от различни изследвания, съобразно целта на работата;
√ изискванията и параметрите на консултативния разговор;
√ подробни данни от проведено изследване с посочената тестова батерия, които изглеждат така[5]:
Изследване:
По данни от въпросника за агресия и депресивност са налице търсените състояния. Те се потвърждават и от социометричното изследване. Според анкетата има данни за неспособност за адаптация към училищните условия.
Детето рисува себе си встрани от другите в училище, не усмихнато, в поза, при която бездейства.
Наблюдението сочи рязка промяна в чувствата и настроенията, прояви на нетърпимост към околните. Разгневява се бързо и от съвсем незначителен повод. В същото време търси внимание и изпада в смешни и жалки състояния, за да го получи. Стремежът му към привличане е толкова силен, че проявява готовност да стане обект на подигравки.
Обобщение:
За изследваното лице е от първостепенна важност да бъде признато, похвалено и наградено. В името на тази потребност то лесно преустройва поведението си, съобразява се с норми и правила.
Детето няма точно определен критерий за нещата, които желае. Така е и с избора на приятел. За него е важна близостта, идеите му да бъдат приемани независимо от това, че самото изследвано дете трудно променя гледната си точка и не приема другостта.
Налице е дистанциране от проблеми, които касаят семейството. Детето не споделя за него почти нищо и се притеснява да говори за празници, ритуали, свързани с него.
Консултативен разговор –цели да създаде у детето усещане, че е забелязано, разбрано, и прието. Водещият насочва изследванията към уточняване за себе си на факторите, които предизвикват у него негативни чувства и към идеята за отговорността над собствения си живот.
Превантивни и корекционни дейности:Детето се насочва към изявяване на силните си страни и усвояване на поведение, което е приемливо в групата като цяло. Чрез групови задачи и делегиране на права и доверие, детето бива включено в среда, където ще бъде зачитано и оценено. В същото време се предлагат самооценъчни процедури и изготвяне на стъпки за туширане на някои изключително негативни прояви, породени от гнева, които детето е осмислило, но няма поведенчески модели за справяне.
В условия на доверителен разговор с перифразиране на детските думи се стига до причините за действителността /прекалена намеса или грижа на възрастен – майка, баща, брат…., липса на опит, липса на чувство за ситуация/ и как тя може да се подобри.
Детето е насърчавано да пита, да предлага, да споделя трудности.
Студентите се запознават с работата, проведена с няколко изследвани лица. След това се организира мозъчна атака на тема: „Не е ли по-добре да………”
Изводите и решенията се мотивират и студентите биват насочени към съответен училищен социален работник, за да го запознаят със случая, за да чуят експертното му мнение и да се запознаят с други случаи, като се спази принципът за конфиденциалност.
Следва групова работа по решаване на казуси, които студентите сами представят на базата на споделеното в разговора с училищния социален работник.
Сега работата е насочена към изготвяне на нетрадиционни дидактични материали. В част от тях са вплетени фолклорни елементи, свързани с етноса, за да може децата да изявят тези непознати и интересни обичаи, ритуали и обреди, които ще предизвикат интерес в останалите участници и ще ги накарат да приемат ромските деца по начин, по който те да се чувстват значими в общността.
Предстои да изготвим материали за арт-терапевтично въздействие, с и чрез които ще се влезе още по-дълбинно в традициите и народопсихологията на ромската общност. За целта сме в преговори с родители, които ще подпомогнат идейно работата.
С помощта на такъв тип работа, студентите се научават да дефинират някои аспекти на социалното изключване, пряко корелиращи с отпадането от училище: предразсъдъци, маргинализация, уязвимост, социално приобщаване, ограничаване на възможности. Те овладяват и начини за работа с достъпни и надеждни инструменти, свързани с приобщаването и превенцията. Налага се изводът, че практическите упражнения, съчетани с базисни знания и ръководство с максимална емпирична насоченост са една добра практика, която тепърва трябва да се обогатява. Освен това би следвало да се предвидят варианти на такава междупредметна интеграция, която да осигури повече знания за специфичните психолого-етнически характеристики на ромската общност.
Литература:
[1.] Драголова, Е, Д. Батоева, Педагогическа и психологическа диагностика, Въпросник за агресия и депресия, С., 2006
[2.] Лоузи, Мег, Разговори с децата на новото време, 2010
[3.] [http://talkoven.com
За контакти:
Доц. д-р Соня Георгиева Георгиева, РУ „Ангел Кънчев”, катедра Педагогика, психология и история”, е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.”>sonya@uni-ruse.bg
[1] Драголова, Е., Д. Батоева, Педагогическа и психологическа диагностика, Въпросник за агресия и депресия
[2] Вж. Приложение № 1
[3] Вж. Приложение № 2
[4] Вж. Приложение № 3
[5] Заб. Тук са посочени данни на деца с проблеми и за това те са тестирани и чрез рисувателна методика „Моето училище” и е проведено наблюдение
Статията е поместена в сборник “Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище”, Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014