Теодор Асенов – съвременният будител, който показва на децата силата на знанието и добротата.

На 1 ноември България прекланя глава пред делото на народните будители – онези светли личности, които със слово, дух и вяра не само са съхранили духа на народа през вековете, но и са събудили светлината в душите ни.

Днес будителството има нови лица – не в манастирските килии или книжовни школи, а в класните стаи, в детските градини, в занималните след училище. Там, където гласът и усмивката на учителя, както и искрата в детските очи се срещат, се ражда съвременното будителство. Защото празникът има смисъл само ако излезе от страниците на историята и даде на деца памет, но и съвременни герои, които да ги вдъхновяват и мотивират

В този дух вместо поздравителен адрес днес ви срещаме с Теодор Асенов. Тео е човек вселена, човек, който всекидневно вдъхновява, подкрепя и изгражда ценности сред най-малките – бъдещите граждани на България. Какво означава да бъдеш будител днес? Къде намира сили и вдъхновение в работата си? И какво е усещането да помагаш на децата да откриват света?
За тези и други въпроси нека чуем самия него.


– Здравейте, г-н Асенов! Бихте ли се представили накратко на нашата аудитория?

– Казвам се Теодор Асенов, живея и работя в гр. Монтана. Учител съм в начален етап във Второ СУ „Н.Й.Вапцаров“ – гр. Монтана.


– Как решихте да станете учител и какво Ви вдъхновява да продължавате в тази професия?

– Смятам, че не аз избрах учителската професия, а тя избра мен. Вдъхновяват ме учениците – те са малки, чисти и неподправени. Изключително естествени са в общуването. Тяхната искреност е моята най-голяма мотивация.


– Какво за Вас означава думата „будител“? Смятате ли, че учителят е съвременен будител?

Будител е онзи, който просвещава, който осъзнато прави нещо за обществото и с делата си събужда духовността у хората. Смятам, че учителят е съвременен будител, защото чрез своя труд дава знания и посока на бъдещите поколения. А добрият учител, преди всичко, трябва да бъде и добър човек.


– Какъв е най-големият урок, на който децата са Ви научили?

– Децата всеки ден ме учат на нещо. С тях се уча на търпение и разбиране. От тях се уча на прошка. Вярвам, че комуникацията с децата ме прави по-добър човек.


– Как създавате атмосфера на доверие и уважение сред учениците?

– Доверието на моите ученици печеля чрез отношението, което им давам. Вярвам, че доброто отношение е в основата на всичко. Аз не си позволявам да деля учениците и всяко дете, което иска прегръдка, я получава. Ако искам те да ме уважават, аз също проявявам уважение към тях.
Примерите, които ние – възрастните – им даваме, са много важни. Ако изискваме нещо от тях, трябва те да го виждат и в нас.
Децата не учат от хора, които не харесват. Знание черпят от онзи, който ги кара да се чувстват сигурни и спокойни в негово присъствие. Няма необучаеми деца!


– Има ли момент от Вашата работа, който никога няма да забравите?

– Много са моментите, които често изплуват в съзнанието ми – комични ситуации, мигове на гордост, моменти, в които си давам сметка, че си струва да бъда учител, дори понякога да е трудно.


– С какво се гордеете най-много в работата си с децата?

– Гордея се с успехите на моите ученици. Но най-много се гордея, когато ги виждам да споделят храна, вещи, когато си помагат. За мен това е много по-ценно. В моите ученици искам да виждам доброто.


– Какво послание бихте отправили към децата и колегите си по случай Деня на народните будители?

– По повод празника бих им казал: не спирайте да се борите за мечтите си, вярвайте и не се отказвайте!
Левски и Ботев са вярвали в свободата на България – и днес ние живеем в свободна страна, защото някой преди нас е вярвал и се е борил за това.Честит празник!


В свят, в който често забравяме колко важно е човешкото, има хора, които ни го напомнят – тихо, всекидневно, с усмивка.
Теодор Асенов е от онези съвременни будители, които не просто учат децата на знания, а ги учат как да бъдат добри, състрадателни и уверени в себе си.

Будителството днес не е в миналото – то е в класните стаи, в прегръдките, в думите „вярвам в теб“.
И докато има учители като него, България ще има своите светлини, които ще показват пътя на новите поколения.