ТЕОРЕТИЧНА И НОРМАТИВНА РАМКА ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНА ИНТЕГРАЦИЯ

Педагогическа концепция за намаляване на отпадането на ромските деца от училище”

Теодора Крумова, ЦМЕДТ „Амалипе”

Образованието е област, в която Център „Амалипе” работи от самото си създаване и приносът на организацията в тази насока не може да бъде оспорван. Основната кауза на ЦМЕДТ „Амалипе” е да превърне училището в място, където всяко дете може да намери себе си, място, където всяко дете да повярва, че може да бъде отличник, място, където да получи шанс да мечтае и да бъде човек!

И ако допреди десетилетие необходимостта от целенасочена интервенция по отношение на неравностойното положение на ромските деца в образователно ниво, трябваше да бъде агресивно защитавана, днес, когато това вече е малко или много част от политиките за развитие на образованието, въпросът е по-скоро как да се случи промяната, така че тя да доведе до изравняване на образователния статус между децата от малцинствата (и особено ромските деца) и децата от мнозинството. За съжаление, все още има нужда фокусът да се поставя предимно върху ромските деца, тъй като, въпреки положителните тенденции, показателите на ромските деца все още са най-ниски. Резултатите от множество проучвания и анализи  показват, че равнището на записване във всички степени на образование при ромите е драматично по-ниско в сравнение с всички останали малцинствени групи. Според данни от Преброяването през 2011 г. в съвкупността на децата в задължителна училищна възраст (от 7 до 15 години) ромите, непосещаващи училище са 23,2%, турците – 11,9%, българите – 5,6%^[1]

Педагогическата концепция с автори Теодора Крумова и Деян Колев, която ще бъде представена в тази статия, е разработвана в продължени на години, на базата на опита от въвеждане на СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор” в стотици училища в страната. На основата на тази концепция бе разработена и методологията на Програмата за намаляване на отпадането на ромските деца от училище, която Център Амалипе реализира от 2010 до 2013 г. с подкрепата на Фондация „Америка за България”. В тази връзка бих искала да благодаря на стотиците учители, които повярваха, че мисията е възможна, че всяко дете може да бъде спасено и да получи шанс да мечтае.

Основната цел на педагогическата концепция е не само да допринесе за намаляване броя на преждевременно напусналите образователната система[2], но и да доведе до промяна в методите на преподаване и отношенията преподавател – ученик – родител, в мотивацията за учене, формирането на умения за живот, приближаване на училището до семейството и оттам намаляване на безпричинните отсъствия. Целта на този подход е и да адресира относително малкия процент роми, продължаващи своето образование в средни училища.

Всяко дете може да бъде отличник! Ако накараш едно дете да повярва в себе си, да повярва, че може да успее и искрено да се стреми към това, то ти си успял да намериш ключа към успеха в неговото развитие – оттам нататък никой и нищо не може да му попречи да го постигне. Това е основният подход, на базата на който е изградена педагогическата концепция.

Основната теза на базата на която е изградена концепцията е, че отпадането е педагогически проблем и са нужни педагогически средства за преодоляването му: социалните дейности (закуска и топло мляко) не са достатъчни, а само допълващи. Необходима е промяна в цялостната училищна среда: промяна в използваните педагогически методи, в учебните програми, в организацията на учебния процес, във взаимодействието с родителите. Училището е водещо в превенцията на отпадането: добре организираното училище, което умее да приобщава родителите, има ресурси да предлага по-широк спектър от образователни възможности извън едносменното обучение в клас и прилага модерни педагогически методи на работа (вкл. интеркултурно и интерактивно образование) е много добре екипирано за превенция на отпадането. Основен елемент от този подход е въвеждането на интеркултурно образование (с фокус върху въвеждането на часове по „Фолклор на етносите – ромски фолклор“), като средство за запазване и обновяване на културната идентичност на ромската общност, както и за взаимно опознаване и формиране на толерантност между децата от различни етноси. Много често, под влияние на околните (медии, семейство или просто случайни хора)  у децата от неромски произход се формират дълбоки предразсъдъци спрямо ромите – предразсъдъци, които са основани на тяхното непознаване. Често тези предразсъдъци не се формират чрез съзнателно въздействие върху децата, а като резултат от битуващите в цялото българско общество (включително в медиите) негативно-презрителни представи за “циганите”, асоцииращи последните с безкултурна и неграмотна маса от просяци, джебчии и престъпници. Веднъж формирани у децата, тези предразсъдъци пречат на нормалното им общуване с техните съученици. Това допълнително затвърждава стереотипите и създава среда, в която ромските деца се чувстват отхвърлени и неприети. Проблемът допълнително се задълбочава от слабото застъпване на мултикултурни и интеркултурни елементи.

От 2001 г. насам се извършва реформа в учебния план, която започна от първи клас и постепенно върви нагоре. Един от нейните елементи бе включването на теми, свързани с малцинствата (култура и традиции), и формирането на толерантността като ценност. Въпреки това обаче, анализ на включените текстове[3] показва, че често те са застъпени формално, без концептуалното осъзнаване на включването на интеркултурните елементи и не рядко подсъзнателно прокарват разделението „ние” – „те”. Така например, в читанките турски, ромски и арменски приказки са включени в раздел “Приказки на други народи”, заедно с африкански, японски и шотландски приказки. Дори илюстрациите към тях не показват традиционни ромски, турски или арменски носии. Това създава у децата впечатлението, че представителите на малцинствата не са част от българската нация и българската национална култура. Учебникът по „Човек и природа” за втори клас на издателство „Планета 3” посочва, че в Република България живеят българи, турци, роми, евреи, арменци и тя е тяхна родина. В същото време, представяйки традиционните обичаи, задачата в края на урока поставя следния въпрос: „Познавате ли обичаите на своите съседи – турци, роми, евреи, арменци?” и по този начин автоматично предполага, че ученикът, към когото е зададен въпросът, е от български етнически произход.[4]

Макар и на подсъзнателно ниво, тези пропуски в учебния материал, допринасят за формиране на представата за училището като „не-наша” среда. Една от причините за високия процент на непривлечените и отпадналите от училищната система ромски деца е фактът, че училището все още остава официална и чужда институция в очите на ромите. Те не могат да видят в него нищо свое. Въвеждането на интеркултурно образование има шанса да промени това като покаже на ромските деца (както и на техните родители), че училището е наистина място за всички. Виждайки част от своите традиции в класната стая и в учебниците, ромското дете започва да чувства училището като по-малко “чуждо”. Повтарян от почти всички социолози е фактът, че в ценностната система на ромите семейството заема най-важна роля, докато училището е по-назад. Включването на интеркултурни елементи и особено въвеждането на часове по “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” ще даде шанс на ромското дете да почувства образованието в училище като продължение на възпитанието в къщи: чрез ромските приказки, предания, обичаи и песни. Това ще приближи училището до семейството и в ценностната система на ромите, което ще се отрази върху броя на привлечените в училище ромски деца, както и върху тяхната мотивация за учене. Проследяването на посещаемостта и степента на отпадане от училище на ромски деца, участващи в групи по „Фолклор на етносите – ромски фолклор” (които се провеждат под формата на СИП, ИКД или в заниманията по интереси в над 250 училища годишно през последните 10 години) показва, че при тези деца процентът на отпадане от училище е 0,024 %, а средният брой отсъствия на дете (включително извинени и неизвинени) е 15,12.

Вторият основен принцип на концепцията е, разбирането, че всеки ученик може да бъде отличник. Всеки ученик е добър в нещо. Това може да е област, заложена в учебните програми или да остава извън тях. Представата за това, в какво е добър един ученик може да е различна от това, което ние си представяме като ‘добър в…’ Един ученик може да е добър по математика, но друг може да е добър в това да бъде лидер и да организира останалите, или да е добър в това да се ориентира в гората, или да е добър музикант. Нашият подход е:

1. Да открием тази област, в която даденият ученик е добър;
2. Да му помогне да се превърне в отличник в тази област като доразвие своите знания и умения по приемлив за обществото начин;
3. Чрез това, в което е добър да развие допълнителни знания и умения и в останалите области, които са заложени в учебните програми, т.е. да направи прехода от това, в което ученикът е отличник към останалото, в което обществото иска да бъде отличник.

Така например, един ученик, който е добър музикант може да доразвие това си качество в неща, които се правят в и извън училището, но в същото време чрез това му качество да се развият и останалите. Той много лесно може да се научи как да направи бюджет за концерта или изявата на своята бъдеща музикална група и така не само да развие уменията си по математика, но и да види нейното практическо приложение в живота.

Поставяне на високи очаквания.Всеки човек се стреми да постигне това, което се очаква от него. Много често развитието на ромските деца се предопределя от ниските очаквания, които околните (особено учителите) имат за тях. За да убедим ученика, че може да успява е нужно да имаме в предвид, че голяма част от бариерите са формирани от средата, в която живее и преодоляването им изисква многоаспектно въздействие, включително върху средата. Напр. много от ромските деца смятат, че не могат да успеят, защото са роми: повишаването на тяхното самосъзнание и гордост от идентичността им е важна стъпка за формирането на убеденост, че могат да успеят.

Следователно, за да постигат по-добри резултати децата и да се развиват постоянно пред тях трябва да се поставят все по-нови и по-високи очаквания. Ключ към успеха в работата със всяко дете е не да се задоволиш с това, което е постигнало и да му намериш приложение, а да го накараш само да се стреми към следващата цел, към следващото умение. На всяко едно дете трябва да се покаже, че то може да успява – от там нататък да му се поставят все по-високи цели и очаквания. Очакванията обаче трябва да са реалистични и постижими и трябва да изискват интензивна работа и усилия от всеки един ученик. Всяко дете трябва да се научи, че ако полага усилия то може да успее и да постигне целта, която си е поставило, а това ще доведе до промяна в живота му. Всяко дете трябва да се научи да вярва, че «Аз мога да…» и «Аз искам да…»

Веднъж поставените целите (независимо дали са общи за групата или индивидуални за всеки един ученик) трябва да бъдат записани на видимо място в класната стая или в училище.

Училището може да бъде привлекателно за всяко дете! За да бъде училището привлекателно е необходимо децата, техните родители и местната общност, от която са част, да припознават училището като „своя” институция. За това е нужно от една страна те да намират нещо от своята култура в училище, училището да представлява благоприятна среда за всяко едно дете,  както и училището да бъде ангажирано с живота на местната общност. От друга страна е необходимо всички да виждат практическата полза от училището: учебните праграми и целият учебен процес да покриват области, които дават умения за живота. (“Non scholae, sed vitae discimus” – „Не за училището, а за живота учим”). Нашият подход е:

1. Да подпомагаме въвеждането на интеркултурно образование в училище – чрез СИП, ЗИП, предметите от ЗП – за да могат децата и родителите от малцинствата да видят своята култура в училище, както и за формиране на толерантност сред всички деца и родители;
2. Да подпомагаме качественото въвеждане на разнообразни СИП с цел разнообразяване на учебната програма и приближаването й до потребностите на ученика: СИП „Фолклор на етносите – ромски фолклор” е пример в тази насока;
3. Да организираме разнообразни извънкласни и извънучилищни дейности като средство за ангажиране на училището с живота на местните общности, както и като възможност учениците да развиват своите способности като се забавляват

Да въвеждаме разнообразни форми на участие на родители и представители на местната общност в учебния процес и в живота на училището: активното, а не формално участие не родители в училищното настоятелство, участието им в различни класни и извънкласни форми

Училището може да бъде добре функционираща система.  Добре организираното училище е най-сигурната гаранция за привличането, задържането и успеха на учениците. То е също така най-добрата среда за успешната образователна интеграция на ромските деца. Добре организираното училище умее да приобщава родителите, има ресурси да предлага по-широк спектър от образователни възможности извън едносменното обучение в клас и прилага модерни педагогически методи на работа (вкл. интеркултурно и интерактивно образование).

Нашият подход е:

1. Овластяваме родителите: чрез различни форми на участие на родителите в управлението на училището (напр. училищни настоятелства и др.) и чрез акцентиране върху равнопоставеното участие на ромските родители;
2. Активизираме учениците: чрез разнообразни форми на ученическо самоуправление и чрез акцентиране върху равнопоставеното участие в тях на ромските ученици;
3. Подпомагаме учителите: учителят в българското училище носи духа на възрожденския будител, той прилага иновационни методи за работа с учениците и за образователна интеграция на ромските деца. Пример в това отношение са учителите, преподаващи СИП „Фолклор на етносите – ромски фолклор”. Ние подпомагаме методически техните усилия, тяхното успешно по-нататъшно развитие, както и това да намерят своето достойно място в училищната и обществената йерархия;

Подпомагаме директорите: в голяма степен успехът на едно училище, а често дори неговото бъдеще, зависи от мениджърските умения на директора. Ние подпомагаме директорите на училищата, в които се обучават ромски деца да организират и ръководят добре своето училище, да привличат допълнителни средства и др., така че то да интегрира успешно децата от малцинствата и да предоставя качествено образование.

Програмата„Намаляване отпадането на ромските деца от училище” е тригодишна инициатива, реализирана с подкрепата на Фондация „Америка за България” в периода 2010 – 2013 г., която систематизира и надгражда дългогодишния опит на Център Амалипе в сферата на образователната интеграция. Основната й цел е превенция на отпадането на ромските деца от училище в задължителна за обучение възраст; разрешаване на проблема с големия брой отсъствия, ниския успех в училище, относително малкия процент роми, продължаващи своето образование в средни училища (гимназии), неучастието на ромски родители в училищния живот и в училищните структури на управление

В периода 2010 – 2013 г. в Програмата се включиха училища, в които се обучават деца от смесен етнически състав, като първоначално бяха включени 34 училища, а до края на тригодишния период техният брой достигна 173.

По отношение на образователната интеграция Център „Амалипе” работи в партньорство с Министерство на образованието, неговите регионални структури, общините, над 250 училища, повече от 2500 учители, висши учебни заведения и множество културни центрове в България.

---