Mотивиране за учебна работа на учениците билингви, обучавани в мултикултурна среда

Светла Доврамаджиева, ОУ,,Добри Войников’’, с. Каменар, общ. Варна

Училището трябва да носи на ученика

умствено удовлетворение и радост в сърцето

Я. А. Коменски

Учителят е един от първите, който въвежда децата в света на знанията. Както и в новия социален живот, пълен с непознати дейности и хора. С това нараства учителският дълг как познанието да бъде представено по интересен, достъпен начин и децата да се включат в училищния живот.

С тази нелека задача – социализирането и успешното обучение на учениците, растящи в двуезична среда – сме се наели да се справим ние, учителите в ОУ “Добри Войников”.

Хуманизирането на взаимоотношенията между учител и ученик, педагогическата атмосфера на сътрудничество стимулират детето да учи без принуда, събуждат желанието за самоизява, за комуникативност и му помагат по- неусетно да навлезе в новата си социална роля.

За да стане това, нашите ученици трябва да се справят и с още една нелека за преодоляване бариера – езиковата. Защото владеят българския книжовен език недостатъчно. Учениците билингви не започват от равен старт с децата, чийто майчин език е българският. Почвайки училище, те трябва да допълват и овладяват българската лексика, граматика, синтаксис, да се справят с интерференцията, тъй като двата езика се различават и на фонетично ниво, да се включат в новата обществена среда – училищната. А тя значително се различава от семейната – нови социални правила, различна ценностна система.

Това изисква от педагога да познава специфичните културни особености, традиции и обичаи на ромското семейство, да се спечели сърцето на всеки ученик и неговите родители. Ние учителите сме като лекарите – виждаме две очи, които търсят от нас съдействие и само ако ни вярват, можем да намерим правилния път към тях. А най- трудният е към душата, достига се до нея само с взаимно доверие, зачитане и познаване. Тогава заедно по-лесно се откриват новите хоризонти на знанието.

Много високият статус на възрастните, патриархалността, себеуважението, силно изразената емоционалност на ромите са важни качества, на които може да се опре педагогът. Същевременно трябва да намерят най-точните аргументи да се убеди семейството на ученика, че само доброто образование на детето ще му даде равнопоставена позиция в социалния живот. ⁹[1]

Тъй като на образованието не се гледа като на водеща ценност, често учениците ни помагат при отглеждането на по- малките деца в семейството, има родители които не са заинтересовани от обучението на по-големите. Трудният и мизерен живот често принуждават децата да работят, участват в изкарването на прехраната, не посещават редовно учебните занятия, затрудняват се при овладяване на учебния материал, изостават или отпадат от училище. Ранните женитби определят много рано друга посока на живот на все още подрастващите и твърде рано ги отделят от детството.

Познаването на тези особености на ромската социална среда, но и същевременно опирайки се на тях, е разковничето да се намерят механизми (успоредно с работещи административни механизми), които да задържат ромските деца в училище. Да продължат образованието си в по- горна степен и все по- малко ученици да отпадат от училище е един изключително сложен, многопластов и сериозен проблем, с който се сблъскваме всекидневно. Трябва само съвместно да намерим решението му.

Установили сме колко е важно да има неразривна връзка между семейство, училище и общество, да се привлекат родителите на учениците към проблемите на училището. Само тогава резултатно ще можем да работим за бъдещето на децата. Да си припомним прозорливите думи на Белински:

,,Детството е първият праг, който прекрачват всички чувства, посещаващи детското сърце, и от нас зависи то да бъде извор на бъдещо вдъхновение.’’

Учителят, познавайки специфичните особености на ромската среда, ще акцентира върху сътрудничеството между родителите на ученика, позовавайки се на техните задължения и отговорност, но и разчитайки на семейството като съмишленик в развитието на детето.

Да приобщим, да задържим и да намалим броя на отпадналите ученици от училище, да създаваме възможно най-благоприятни условия за учебно-възпитателна работа. В училището ни има приети и се изпълняват:

Стратегии за образованието на учениците, обучавани в ОУ,,Добри Войников”:

– Създаване на по-добра мотивационна среда за родители, учители и общественост за максимален обхват на децата в училище и подготвителна група;

– привличане и приобщаване на ромската общественост в лицето на техните лидери за активно участие в училищния живот – за съдействие в прибирането и задържането в училище на застрашени от отпадане ученици;

– сформиране на родителски активи, съдействащи по същите проблеми за прибирането на учениците в училище, както и в ангажиране на родителите за активно участие в училищния живот на училищно и извънучилищно ниво – училищни празници, представителни занятия по действащите проекти, конкурси, спартакиади;

– подобряване качеството на върешноучилищната квалификационна дейност на учители и възпитатели (семинари, открити уроци) и извънучилищната квалификационна дейност (лекции на изявени специалисти методисти и педагози);

– прилагане на интерактивни методи на обучение в училище за повишаване ефективността от учебно-възпитателната дейност, провеждане на консултации и допълнителна работа с изоставащите и потенциално застрашени от отпадане ученици, лятна допълнителна работа, поддържане на съвременен компютърен кабинет за обучение по ИКТ;

– развитие на художествената самодейност – провеждане на тържества, популяризиране на културни образци в СИП ,,Фолклор на етносите в България – ромски фолклор”;

– функциониране на Ученически парламент, съставен от изявени старателни ученици, които със своя личен пример и съвети също съдействат за приобщаването към училищния живот на застрашените от отпадане ученици;

– присъствие на училищен модератор от ромската общност, длъжност осигурена по спечелен проект към Община Варна;

– провеждане периодично на тематични заседания на Педагогическия съвет съвместно с поканени представители от Община Варна – Дирекция ,,Образование”, кметът на с. Каменар, който е от ромската общност, родители, родителски активи, членове на Ученическия парламент на тема: ,,Превенция на отпадането на ученици от училище”; ,,Механизми и похвати за задържане и приобщаване към училищния живот на учениците, застрашени от отпадане от училище”;

– обхващане на всички ученици в извънучилищни и извънкласни дейности – спартакиади, конкурси, работа по проекти, които подпомагат интеркултурното им образование в цялото му разнообразие – изкуства, общочовешка, национална и ромска култура, екология, гражданско образование (,,Жители сме на Европа”), зимни и летни лагери, екскурзии до исторически места и музеи, Празници на толерантността – организирани от УК за БППМУ.

Така не само се разширява познавателният кръгозор на всеки ученик, неговата многостранна култура по посока на интеркултурното образование, но и съвсем естествено той се въвежда в социална среда да общува, в разговорна среда на книжовния български език.

Усвояването на българския книжовен език, формирането на комуникативни умения и усвояването на устната и писмена реч ще помогнат на учениците да се развиват хармонично в интелектуално отношение и да намерят своето място в обществото. Защото „Говоренето на един език е включване в управляваните от правила форми на обществено поведение”. /К. Димчев/

Михаил Виденов убедително констатира: „Овладяването на езика е база за развитието на децата. Ако не се овладее държавният език, те не биха се справили, защото мисълта трябва да се облече с думи. Неумението да си служат с официалния език намалява шансовете на децата билингви за социално включване и е предпоставка за цялостно изоставане”.³[2]

Непрестанно педагозите ни търсят форми за ефективно приобщаване и задържане на учениците в училище.

Интеркултурното образование дава възможности за това:

– Чрез формиране на умения и способности за хуманно, толерантно и добронамерено общуване, учениците да приемат и да се включат в училищната среда, осъзнавайки какво голямо значение има за тях обществената реализация;

– да се изграждат нагласи за единство на различията, приемане на тези различия като основа за общуване и толерантност към теб и другия до теб.

,,Интеркултурното образование е отстояване на педагогическото взаимодействие на равнище, което преодолява културните различия, дълбоко познаване на собствената култура и съхраняване на собствената идентичност. Хуманното общуване с ромските деца е решаващ фактор за приобщаването им и активизирането им в учебния процес.” – споделя своите виждания Мара Торосова. ⁸[3]

Прилагат се разнообразни форми от Интеркултурната педагогика, която се появява през седемдесетте години на двадесети век с ярък представител К. Роджър (90 години). Тя цели разкриване различията в начина на живот, език, традиции и обичаи на обучаваните. Интеркултурната педагогика насочва учителя умело да прилага индивидуалния подход към всеки ученик, да развива уменията му за партньорство, да стимулира и да активизира учебно-познавателната му дейност чрез адекватни методи, похвати и благоприятна учебна среда.⁷

Интеркултурното образование има следните основни страни:

–                     Лингвистична;

–                     Изкуствоведска;

–                     Хуманистична, касаеща правата на всички хора, възпитаване чрез толерантност и хуманизъм.

,,Тези посоки могат да станат неразривна част от човешката личност чрез общокултурни и специфични културни програми – опирайки се на ромската култура, патриархални традиции и съвременно културно творчество” – твърди Христо Кючуков.⁷[4]

Важен аспект от интеркултурното образование е овладяването на книжовния държавен български език. Педагозите ни са високо квалифицирани специалисти и на базата на методическата си подготовка, традиционни квалификационни курсове и вътреучилищни семинари непрекъснато обменяме опит за резултативни методи и похвати в работата си.

Като добра педагогическа практика в училището ни, в практиката на учителите по български език и литература е използването на дидактичните игри, които са подходящо средство за обучение, включително и осъществяване на междупредметни връзки. Успоредно с това се формират учебни навици, учениците се адаптират към учебната работа и към училищния живот. Работата под ръководството на учителя, необходимостта да се спазват определени изисквания и правила. Постигането на успешни резултати мотивират децата за изпълнението на нови задачи. По този начин се затвърдява наученото, разширява се общата учебна подготовка, формира се мотивационната сфера на учениците.

Накратко ще се спра на теоретичната постановка за мотивацията и необходимостта от изграждането и за постигане на добри учебни резултати.

Мотивирането за учебна дейност се опира на заложения у всеки човек естествен стремеж към опознаване на света, който ни заобикаля. Ако предложените или непосредствено възприемани знания ще послужат, то всеки– респективно и детето, ги прибавя към основата на своята личност. За мотивация може да говорим, когато проектноориентираното действие повишава желанието на учениците да учат, да развиват своите интереси, да се приложи наученото на практика.

Учителят може да съдейства като подпомага и насочва учениците към усвояване на похвати и техники за самостоятелна познавателна дейност. Така се структурират и отделни страни на мотивационната сфера. Мотивацията е йерархична система на много равнища, в които различни мотиви се намират във взаимодействие. Когато мотивът се осъзнава от личността, се превръща в мотив-цел и получава актуална подбудителна сила. Затова е необходимо педагогът да доведе социално значимите мотиви до ниво на пълно осъзнаване, за да станат те реална действаща сила в поведението на учениците и се активират познавателните мотиви. Целенасоченото развитие на мотивите се осъществява в организацията и съдържанието на учебната дейност.

За развиване на конструктивна мотивация за учене допринасят различни педагогически стратегии:

1. Създаване на подходяща за учене среда;

2. Поставяне и постигане на реалистични цели;

3. Подкрепа на инциативността в ученето;

4. Осъществяване на конструктивна обратна връзка.

И ето един полезен модел на мотивация в четири стъпки, съставен от Джон Келър – внимание, приложимост, увереност, удовлетвореност.

Интерактивната образователна среда изгражда такава конструктивна мотивация за учене и преподавателят влиза в ролята на подкрепящ подходяща организация на образователната среда и в ролята на наставник, който съветва, осигурява обратна връзка.

Един от варианите на обучение в интерактивен режим е базиран на игра-обучение, на който ще се акцентира. Обосновават се два типа игри:

– инструктивистки модел – учениците се учат, играейки образователни игри, разработени и зададени от друг (учител).

– конструктивистки модел – учениците се учат, играейки образователни игри, зададени и разработени от самите тях.

Дидактичната игра е имитация на реална дейност в една или друга ситуация. Участниците или изпълняват определени роли, или са активни зрители. Играта е забавна и привлекателна, увеличава интереса към обучението и развива самостоятелност у учениците.

В резултат на приложението на дидактичните игри в учебно-възпитателната работа се постигат редица цели, свързани с интелектуалното, физическото, трудовото и естетическото развитие на децата. Игровите форми в по-широк план са и обучаващи, и развиващи общите познавателни способности на учениците. Те се опират на възрастовите им особености и характерното за тях нагледно-образно действено мислене. Според Е. Зворгина съществуват игри-занятия, игри-инсценировки, сюжетно-подвижни и музикални игри, като водещата роля в игровото взаимодействие е на педагога. А. Столяр подчертава, че дидактичната игра служи не само за затвърдяване и повторение на вече усвоените знания, а самата тя е метод на обучение. Развиват се познавателните способности, а на по-късен етап и творческите способности. Посредством обучаващите игри децата се учат да пренасят реалния опит в игров условен план и усвояват различни форми на социални роли, както и неусетно, без напрежение, да овладяват знания. Това стимулира емоционалния и познавателен интерес у учениците, наред с развитието на речевата дейност и въображението. Създават се осъзнати подбуди за включване в игрите, при което се овладяват различни учебни знания.

Обучаващите игри са свързващо звено между знанията и игровите способи. Всяка дидактична игра е обучаваща, защото се осъществява обучение и самообучение, формират се възприятия, реализират се дидактични задачи, усвоява се ролево поведение и се стимулира умственото развитие на децата.

Изпълнява се моделираща функция спрямо логическите структури на мисленето и се развиват когнитивните структури. Това прави обучаващите дидактични игри ценен помощник с многостранно въздействие и приложение. /А.Столяр /²[5]

Дидактичните игри се използват не само при овладяването на конкретни знания, но и служат, както бе подчертано вече, за осъществяване на междупредметни връзки. При овладяването на езика се използват сюжетно-ролеви игри и разнообразни игрови похвати чрез гатанките, броилките, стиховете, приказките, песничките. На базата на техния ритъм, увлекателност, художественост се овладяват типови фрази. Това позволява да се усвоят речеви модели, които ще се приложат в подходящи езикови ситуации.

Дидактичните игри са подходящи на основата на използването на правилен български език и в обучението по математика, околен свят, бит и техника, изобразително изкуство, музика. Те играят ролята на специфичен интегрален метод за осъществяване връзката между отделните учебни дисциплини, съобразени с бъдещото развитие на децата, „насочени към зоната на близкото развитие” /Виготски/. Според видния психолог и педагог най-важната развиваща функция на играта е формирането на мотивационно- потребителната сфера на детето, чрез която се обяснява социалната природа на тази дейност. Въображаемата ситуация, която се поражда от игровото действие заедно с неговия обобщен характер довеждат до преход към действие и се поражда вътрешният стремеж за възникване на реч.

От особено значение при работа с ученици билингви е мнението на Д. Елконин, че в играта „протича формирането на предпоставките за прехода на умствените действия към нов, по-висок етап на умствените действия, опиращи се на речта”.

Искам да споделя, че е традиция системно да провеждаме практикуми за приемственост на педагогически опит на тема: ,,Добри практики”. Споделянето на успешни форми за учебна дейност за пълноценното овладяване на учебния материал при специфичните условия на работа и постигнато ниво (включително и използването на дидактичните игри – взети, както от съответна педагогическа литература/4/, така и доказали своята резултатност дидактични игри, предложени от учителите Св. Петрова, Н. Тошкова, К. Караджова, Зл. Николова М. Гаева, Б. Стефанова, Г.Николова, Св. Доврамаджиева, С. Маджарова, М. Геренска, А. Атанасова ), приемствеността в педагогическите изисквания, чувството на професионална взаимопомощ между колегите е само в полза на постигането на по-добри учебни резултати от ромските деца.

Още от първи клас, игрите в часовете по български език и литература по занимателен и достъпен начин водят малките ученици към заплануваните за овладяване знания.⁶

Играта “Печатари” актуализира знанията за буквения състав на думата, активизира паметта и обогатява речника на децата. Увлича с игровия си и творчески елемент – с буквата „м” да се съставят думи, после да се определят сричките и съответно гласните. Победител е този, който предложи най-много думи и определи правилно сричките и гласните в тях.

Същата игра ,, Печатари” може да се приложи и при урока за звучни и беззвучни съгласни, разширена до записването на думи с тях, съставянето на изречения по тема близка до детето – за семейството, за приятел, за любим предмет, любимо занимание, любимо животно.

Дидактичната игра ,,Малкият учител” е една от любимите на децата – тя е приложима за упражняване както на четивната техника, така и часовете по български език. Може да се приложи при изучаването на граматическите категории – части на речта във втори и трети клас – съществително име, прилагателно име, глагол. Играта е подходяща също при изучаването и на граматичната категория род на съществителното име, тъй като липсва в майчиния език на учениците ни. Например всяка редица ( група) предлага думи от различен род – мъжки, женски, среден род. Д           умите са от познати сфери на ученика – членовете на семейството, плодове, зеленчуци, предмети от класната стая, животни. После е удачно да се съставят изречения, да се свържат изреченията в текст, който да се запише от ученик на дъската под ,,контрола” на ,,Малкия учител”. С ангажираност и внимание по-напредналите проявяват своите знания като подпомагат съучениците си и ги насочват към правилния отговор. Така се отпускат и неуверените и притеснителни ученици. А учителят дискретно насочва към верните отговори, анализира и изисква да се спазва правописа.

,,Нужно е организацията на учебния процес по български език в условия на билингвизъм да се включи в общуване на български език, без детето да се притеснява, че ще допусне грешки, когато говори или пише. Това от една страна означава създаване на условия учебният процес да бъде съобразен с мотивите, интересите и предпочитанията на учениците към дадени теми и/или ситуации на общуване, а от друга, проверката на ученическите текстове да имат за цел редактиране, а не санкциониране.” – споделя своите изводи от педагогическите си изследвания при обучението по български език на ученици в билингвална среда М. Георгиева.^5- [6]

Дидактичните игри по български език имат развиващ характер – на вниманието, на мисловната дейност. С такъв ефект е играта “От коя приказка съм?”. Разказва се определен пасаж от приказка. Учениците трябва да познаят от коя приказка е, след това да се опитат да я преразкажат по илюстрациите (с дидактичния игров елемент – Кой е най добрият разказвач, артист?), да си припомнят героите и да определят какви са те. Ако приказката е за животни, да си припомнят и други приказки – “Врабчето и лисицата”, “Вълкът и свраката”, “Магаре и вълк”. Ако е за хора, за труда като богатство – да си припомнят и други приказки – ,,Който не работи, не трябва да яде”, ,,Най- хубавите ръце”, ,,Сливи за смет”, ,,Мързеливата снаха”, ,,За два гроша”. Задачите са по групи, които сами са избрали своя говорител – най- добрият разказвач в групата. По този начин учениците свикват да работят в екип, да ценят качествата на старателните си другари.

Приложима и полезна за формиране на правописни умения е играта “Верижка”, особено подходяща за диктовки. Използва се още в първи клас като се използват и сходни варианти в следващите класове – за образуване и усвояване на сричките – ол-ло, ос-су, ум-ма. Или при изучаване на съществителните имена – орел – лале – елен – Нели – Илко – Олга – Анка, или с конкретна задача да се изброят градове в България: Преслав – Варна – Асеновград – Добрич – Чирпан. Набляга се и на правописа на съществителните собствени имена.

Игрите може да са насочени и към сезони – “Пролет” -думи, вписани в цветя да се свържат – прилагателни със съществителни, може да се прибавят глаголи и да се образува изречение. При играта “Есен”– думите са в дървета, “Лято” – думите са в лодки, “Зима” – думите са в украсени елхи. Така по занимателен, увличащ и незатормозващ начин пак се овладяват граматическите категории – части на речта: съществителни имена, прилагателни имена, глаголи.

Добре се усвояват непознати думи от текстове, които са записани в разтворена книга, нарисувана в постоянен кът на дъската, озаглавен “Моят речник”. Отляво са думите от текста, отдясно – обяснителни думи, синоними, картинка, отговаряща на непознатата дума.

Може думите от двете страни да се свържат от посочен ученик, може и да се работи чрез интерактивен подход – по групи. Едната група пита за значението на думата, другата група избира кой да отговори. С приложението на този интерактивен метод децата свикват да работят в екип, да са толерантни спрямо мнението (или незнанието) на съучениците си.

Подходящо е да се разшири задачата – учениците да съставят изречения, използвайки непознатите и извадени думи от текста в полето на ,,Моят речник”. Целта е да се достигне до овладяване на типови фрази от българския език и тяхното приложение.

Дидактичните игри стимулират за изява и мотивират за учене. Например чрез играта “Да не сбъркаш!” учениците също по лесен, занимателен начин овладяват съществително име, глагол, прилагателно име. Децата се нареждат в кръг, от центъра дете хвърля топката и казва “глагол”. Другото връща топката с дума, означаваща глагол. Който сбърка или не знае, излиза от кръга. Победител е последният, останал от кръга.

Друга игра при упражнение върху частите на речта е “Побързай да съставиш изречение!”. Класът се разделя на групи и всяка от тях казва глагол, съществително или прилагателно име. Записват се думите и се правят изречения, които ще се запишат от ученик определен от групата – най-добър краснописец, без грешка.

Интересна игра-инсценировка е по приказката в рими “Който се учи, той ще сполучи!”. Учителят казва част от приказката и който я познае, ще бъде режисьор. Ще разпредели ролите. После се обсъждат маските и се изготвят. Получава се сценка, която е ефектна, привлекателна за учениците с украсата и героите, поучителна с извода, съобщен от Умната мравка: “Само оня ще сполучи, който знае, който учи!”.

Справянето с една дейност става своеобразен катализатор за мотивация – когато учениците виждат смисъл в това, което правят, че е интересно, научават го и може да го приложат, получава се естествен стимул за речева изява. ,,Наричания” за Баба Марта и Пролетта от Читанката за трети клас ( Таня Борисова и колектив, изд. Булвест 2000) бяха свързани с познати ромски наричания благословии:

Дъжд да вали,

земята да напои,

да мине козичка,

детето да накърми!

 

Спи на воля, мило бебе!

Спи си сладко!

Да растеш, да порастеш,

Пръв ездач на кон да станеш!

 

Нани, нани, нани,

мили сине!

Да станеш умен, да успееш,

всички ще ти се радват!

 

Речевата дейност в посочения пример е свързана с ритмични наричания римушки, изгражда запомнящи се речеви модели, които после ще се включат в речта. Те са особено подходящи със своята мелодика и звучност. Проф. Балан приема, че в основата на народните мъдрости, наричания, благословии е била ,, самата душа на човека” – ,,Отдето думата, оттам душата”.

А Б. Ангелов открива близки теми и връзки на народното творчество с това на индоевропейските народи. ¹[7]

Ромската приказка ,,За два гроша” и ромската легенда ,,Василица” от Йосиф Нунев подтикнаха децата да разкажат приказката и легендата. После да проведат литературната игра ,,Приказка прочети, сценка направи”. Разпределени бяха ролите и с разбиране и с удоволствие бяха изпълнени. Легендата ,,Василица” естествено бе свързана с Ромската Нова година, както и с народните обичаи и празници от учебния предмет Човекът и обществото.

По същия творчески игрови модел се правят сценки по приказки за училищните празници и годишни утра – „Да зарадваме нашите гости и родители”. Идеята за предстоящото тържество увлича учениците – те четат, разпределят се по роли, правят декори и изработват костюми със своите ръководители, подготовят танци.

Ромската легенда „Легенда за рома” бе реализирана на сцена от ръководителите от проект „Щурче” – (Р. Радославова, К. Караджова, Г. Чанкова, С. Маджарова, П. Димитрова) за Празника на Светите братя Кирил и Методий.

Така бяха подготвени и представени на училищни тържества приказките „Най- хубавото”, ,,Щурец и мравка”, баснята „Лисица и гарван”.

Дидактичната игра умело се съчетава с търсене на опора в изкуствата – музика, изобразително изкуство, в практическите дейности – по домашен бит и техника. Тези любими дейности дават възможност за естествено приложение и на заучените речеви модели. Речевата дейност, осъществена в естествена речева ситуация не затормозва ученика, той получава речеви стимул да сподели своите вълнения и разкрие черти от личността си, които иначе биха останали скрити .⁴[8]

Учениците с удоволствие се включват в учебния процес, ако за тях това е интересно, занимателно, разбираемо, “грабващо” вниманието. А вниманието съдейства за бързо и съзнателно овладяване на знанията. Това се отнася и за използването на дидактичните игри в часа по математика (при по-големите естествено се набляга на логическите занимателни игри, които развиват не само речта, но и логиката). По този начин се осъществяват разнобразни междупредметни връзки.

Още в първите уроци народните приказки могат да се използват като основа за съставяне на задачи. За целта се съставят задачи, където са включени героите. По този начин се улеснява и възприемането и осмислянето на текста.

Например приказката “Косе Босе” и задачата към нея:

В гората на едно дърво Косето си направило гнездо. Снесло три яйчица. Един ден дошла Лисана и поискала от Косето яйце. Косето й дало. Колко яйчица му останали? (3-1=2)

На втория ден Лисана пак поискала едно яйце. Косето не могло да откаже. Колко яйчица му останали? (2-1=1)

При въпроса: “Какво се случило на третия ден?” учениците разказват за наказанието, което получила нахалната лисица.

За онагледяване се използват илюстрации на приказката и се стимулира словотворческата дейност на учениците.

По подобен начин се работи и по приказката “Червената шапчица”. Съставя се следната задача: Тръгнала Червената шапчица при баба си. Пътят й минавал през горска поляна. Там видяла три гъбки червенушки и пет гъбки белушки. Откъснала ги. Колко гъбки станали? (3+5=8)

За затвърдяване на цифрите се използва дидактическа игра, “Математическо човече”, а също така за образуване на двуцифрени и трицифрени числа. По този начин неусетно се усвояват математически понятия и се развива речта на учениците. В такава посока за неусетно увличане в речева ситуация и речева дейност са игрите “Сметки плетки”, “Вълшебното число”, “Веселият футболист” (за затвърдяване на умножението и делението – ученик подава топката със задача, а друг я връща с отговор).

Използването на мултимедийни презентации в часовете са също полезни за усвояването на учебното съдържание от учениците, защото по непринуден начин, с тяхно участие усвояват необходимите знания, спомагат за разширяване кръгозора на ромските деца.

От казаното дотук може да се направи извод, че съобразявайки се със възрастовите особености и нагледно-образното мислене на децата, дидактичните игри имат решаваща роля за привличане интереса на децата билингви към учебната работа и училищния живот. Комуникативно-речевият подход при използването на дидактическите игри има неоспорими предимства при работата с ромските деца. Предразполагащата учебна атмосфера, добронамереният тон създават благоприятни условия за обучение.

С гордост искам да споделя – доверието между учители, ученици, семейство е база за успехите на нашите ученици, съзнавайки с колко труд и старание са постигнати. Красиво подредени са кътовете с много купи от Областни спартакиади по футбол (с треньор Д. Димитров), плакети от Фестивал на художествената самодейност под егидата на Община Варна (с ръководител П. Димитрова), плакет за участие в ромския фестивал „Отворено сърце” – град Велико Търново, множество презентации на представителни занятия по действащите в училище проекти, качени в Интернет, грамоти за участие в конкурси. Професионално удовлетворение и искрена радост донесоха грамотите на възпитаниците ми от конкурс за рисунка „Да бъдем добри” – 2001г. под егидата на акад. Светлин Русев, конкурс „Напиши вълшебна приказка” – към Община Варна – 2010 година.

Ние, учителите от ОУ „Добри Войников”, с. Каменар, общ. Варна, с професионално удовлетворение можем да споделим, че нашите ученици са ни повярвали, били сме с тях рамо до рамо в овладяването на знания, в търсенето на смисъла в живота, в търсенето на истината между многото полуистини. Както прозорливо е казал Любен Каравелов: „Образованието дава свобода на духа и човешкото достойнство.”. Иска ни се да вярваме, че нашата педагогическа всеотдайност, опознаването на специфичните особености на живот на семействата на нашите ученици, създаването на позитивна учебна среда, ще направи училището по-привлекателно и желано и ще доведе до отпадането на по-малко ученици от училище.

Може би тук е мястото да посочим и виждането ни, че за по-лесното и резултатно овладяване на книжовния български език е подходящо да има дидактични, вариативни помагала (на базата на държавните образователни изисквания, по които са написани учебниците). Те могат да се изучават в часовете по ЗИП, по тях учениците да се упражняват, да затвърдяват учебния материал по достъпен начин и в часовете за консултации, допълнителна работа, в ПИГ.

Когато има атмосфера на взаимно уважение и педагогическа вяра, когато Учителят с вдъхновение се стреми да открие пред своите ученици каква съкровищница е знанието, с вяра в техните способности, те по-лесно ще намерят своето място в живота. Така пламъчето на детската любознателност ще се превърне във вътрешната им духовна светлина.

Литература:

1. Ангелов Б. Комуникативни аспекти на ранното чуждоезиково обучение, София, 2007 г.

2.Амонашвили Ш. Здравейте, деца! Как сте, деца?, Москва, 1989 г.

3.Виденов М. Социолингвистическият маркер, София, 1998 г.

4. Владимирова Т., Пенчев П., Мумджиев Св. Занимателни езикови задачи и игри, Народна просвета, 1987 г.

5. Георгиева М. Обучението в българския език в условията на билингвизъм, ШУ “Епископ К.Преславски”, 2004 г.

6. Кючуков Хр., Овладяването на българския език от деца роми 1-4 клас

7. Кючуков Хр. Детска реч и билингвизъм, София, 2003 г.

8. Сборник статии под редакцията Христо Кючуков – Аспекти на интеркултурното образование на ромските деца- София, 2004г.

9. Якова М. Професионализъм и квалификация на учителите, Варна, 1995 г.

Проблеми на социолингвистиката, Седма конференция по социолингвистика, София, 2002 г.

10. Иванов И. Интерактивни методи на обучение: HTTR://ivanpivanov.com

 

---