УЧИЛИЩНАТА ПРОГРАМА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОТПАДАНЕТО: КОМПЛЕКСЕН ПОДХОД ЗА ПРИВЛИЧАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ НА ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ

Работа в мултикултурна среда – богатство и предизвикателства

Красимира Благоева

Един ученик попитал своя учител:

„Учителю, дълго ли ще чакаме промяната?”

Учителят отговорил: „Ако я чакате, ще е дълго.”

В изпъстрения с етноси свят бъдещето ще се крепи на съвместното съжителство. Затова пред училището стои една изключително важна задача – освен да образова, то трябва да възпита у подрастващите умение да се научат да живеят заедно, независимо от различията в културен, религиозен и етнически аспект.

Практическият ми опит като педагог, работещ в малко училище, в което тези фактори са налице, ми показа на практика, че учениците, прекарвайки по-дълго време заедно, се обогатяват взаимно, попиват от историята, културната идентичност и характерния натюрел и така, опознавайки се в процесса на учене, спорт и занимания с различни дейности, те откриват не това, което ги различава, а това, което ги свързва.

Извънкласните дейности, съобразени с интересите на учениците, се оказаха най-добрият начин, за да се реализира това. Организирането и създаването на атрактивни и увлекателни дейности поражда у учениците интерес към училище – то става желано място, в което те срещат разбиране и добиват самочувствие, независимо отпринадлежността към определена етническа група.

Процесът на опознаване чрез творчество и продуктът от него е уникален, носи радост и удовлетворение. Именно той подтиква децата да бъдат заедно, да се приемат със своите различия, да откриват неподозирани възможности в себе си.

Началото на просветна дейност в с.Караджово е поставена преди 142 години. След голямото Чирпанско земетресение през 1928 година сградата на училището е построена отново с дарения. В продължение на почти век и половина тук са се възстановявали и запазили традициите на поколения и религии, които ние – работещите в днешно време, се стараем да съхраним и предадем на идващите след нас.

Работейки в такава среда, основните цели, които педагогическия колектив си постави са:

  • Осигуряване на позитивна образователна среда, ориентирана към детето;
  •  Координация и взаимодействие със семейство, училище, културни и обществени институции;
  •  Съобразяване с индивидуалните интереси и потребности на децата от различните етноси;
  • Модернизиране формите на работа и подобряване качеството на учебно-възпитателния процес;
  • Теоретични проучвания по проблема, свързан с приобщаване на ромските деца и утвърждаване на етническа толерантност;
  • Възпитаване на всички ученици в дух на етническа толерантност, търпимост и уважение към културата и ценностите на другите.
  • Формиране на система от знания за обществото, света и човека, включващи естетически понятия „добро/зло”, „красиво/грозно”, понятия, свързани със семейните и родови отношения, етническа и национална принадлежност.

Много голяма роля за постигането на тези цели изигра срещата ни с Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”, гр.Велико Търново. С тази среща през 2004 година бе поставено едно ново начало – създаване на група по свободноизбираема подготовка ”Фолклор на етносите – ромски фолклор”. В търсене на пътища за сближаване на етносите, тази извънкласна дейност бе едно предизвикателство, опирайки се на богатството и традициите на етническите групи. За да се разкрие по-пълно пред учениците обаянието на различните култури, трябваше да се търсят начини те да почувстват полъха от миналото чрез пресъздаване на различни традиции и съпоставяне на едни от най-големите религиозни празници за отделните групи – Банго Василий, Курбан Байрям, Великден. Всяка религия учи на добро. Създава ценности, които трябва да се запазят и утвърдят в неукрепналите мисли на подрастващите. След семейството, което в днешно време има много разновидности – с двама родители, с един родител, деца, отглеждани от настойници, баби и роднини, училището е мястото, в което децата трябва да намерят опора и себе си. Часовете по „Ромски фолклор” определено дадоха и дават положителен резултат.

В началото в групата се включиха единствено ученици от ромски произход, мислейки си, че това е още едно „островче”, на което ще останат сами в затворена си общност. Изследвайки обаче своята история , под умелото ръководство на своя учител, те осъзнаха, че знанието за другите им отваря прозорец към света. С всяка изминала учебна година дейностите, в които се включваха учениците от тази група се увеличаваха, а скоро дойде и моментът, в който в декларациите за участие в този СИП се четяха имена на желаещи от трите етноса и предразсъдъците към названието „Ромски фолклор” се стопиха. Акцентът на дейностите, които преподавателят си постави, бе насочен към събиране на фолклор от родния край и опознаване на живеещите в него етноси. Широкият кръг от дейности – пеене, танци, създаване на игрови и сценични форми в училище развива интелектуалната и емоционална активност на децата, превръщайки го в благоприятна основа за опознаване на другите етнически групи, за създаване на трайни приятелства и преодоляване на етническите и религиозни предразсъдъци. Важно е да се отбележи, че нарастващият интерес на ученици и родители към реализиране на дейностите на тази група през годините е, че учителят много умело съумя да използва традициите и обичаите на етносите и чрез тях да стимулира желанието им да участват активно в дейностите на групата по „Ромски фолклор”.

Търсейки поле за изява, групата участва във всички училищни, а и в много извънучилищни тържества и мероприятия. Ще отбележа някои от тях:

  • Изработване на нагледни табла, свързани с основните цели, които училището си е поставило: „Приятелство”, „Слънцето грее за всички”, ”Кът на етносите”, „Празници и традиции”, „Моята мечта за ромите и за България”;
  • Драматизация на куклен театър „Дядовата ръкавичка” –– учениците сами в часовете изготвят декори и кукли. Драматизацията бе представена на Коледно тържество в училище.
  • Драматизация на пиеса по ромска приказка „Когато дядо ходел на училище”, която бе изнесена на 8 април – Международен празник на ромите.
  • Модно ревю с етномотиви;
  • Шест години поред учениците от групата са активни участници във фестивал „Отворено сърце”в гр. Велико Търново, като показват своите знания и умения както на сцената, така и в ателиетата на занаятите;
  • За ромския празник Банго Василий всяка година изработват оригинални сурвачки. През годините на този празник учениците посетиха много институции: Министерство на образованието и науката и Министерство на труда и социалната политика – 2010 г., Община Садово и Кметство с. Караджово – 2011 г., Министерство на вътрешните работи и Център за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства – 2012 г., Министерство на здравеопазването и Агенция за социално подпомагане – 2013 г. Тази идея на Център „Амалипе” да се популяризира този празник пожъна много голям успех. Преди 4 години бяхме две училища от страната, които „събудиха” институциите с пъстрите си носии и сурвачки, преминавайки през столицата. Сега сме поне 100 училища, които на 14 януари напомняме на обществеността и институциите, че толерантност означава да уважаваш ценностите и традициите на другите, за да очакваш същото и от тях.

Трудно ми е да изброя всички дейности, в които участва групата по „Фолклор на етносите – ромски фолклор”, защото през годините различните извънкласни дейности в училище се преплитат, обогатяват се взаимно и от това продуктът, който се получава, е пъстър и завършен. Когато с учениците работи сплотен екип от професионалисти, това дава своето отражение – междупредметните връзки в урочната и извънкласна дейност са отработена територия, в която танцът и спортът, театърът и историята , музиката и изобразителното изкуство вървят ръка за ръка и показват на практика, че колоритът е съставна част на хармонията, а приятелството не може без толерантност и екипност.

В тази връзка, ще се върна в началото, за да спомена, че, паралелно с групата по „Ромски фолклор”, започна своята дейност и група по свободноизбираема подготовка „Футбол”. Спортът е дейност, която може да развие талант и със сигурност няма цвят и етническа принадлежност. В него основното правило е да докажеш, че си добър. Спортът от своя страна учи подрастващите на дисциплина, спазване на правила, екипност. Тази дейност доказа своята полезност и наложи своето значение в изграждането на облика на днешното ни училище. Заедно със СИП „Футбол” в годините се утвърдиха и традиционни състезания като: „ Турнир по земна гимнастика”, „Турнир по тенис на маса”, „Турнир по футбол”, „Лекоатлетически трибой”. Празничният и спортният календар в училище се преплетоха.

В следващите години, провокирани от реализацията на различни проекти в училище, бяха създадени групи по „Приложни изкуства”, „Танцово изкуство”, „Музика”, „Приятели на сцената и словото”, „Пъстроцветна дъга”. Така постепенно през последните десет години групите по извънкласни дейности в училище се увеличиха от две на девет и обхващат почти 85% от общия брой ученици в училище.

През 2010 година училището се включи в програма „Превенция на отпадането на ромските деца от училище” по проект към Фондация „Америка за България” чрез ЦМЕДТ „Амалипе” – гр. Велико Търново. Съвместната работа на базово и пилотни училища внесе нови и свежи идеи в работата на учителите, създадоха се приятелски връзки между учениците от различните училища.

През последните пет години своята решаваща роля изиграха няколко ключови събития и фактори, които ще упомена и на които ще се спра поотделно, защото всяко от тях има своето място и значение.

  • Съвместна извънучилищна квалификация на педагогическите кадри

През 2010 година педагогическият колектив за първи път бе на обучение на тема: „Работа с деца с емоционални затруднения и агресивно поведение”, на което присъстваха 100% от учителите, работещи в училище. Обучението се проведе съвместно с учители от още две училища – ОУ „Георги С. Раковски”, с. Болярци, общ. Садово и ПГ „Ген. Владимир Заимов”, гр.Сопот. Съчетанието на квалификационно обучение по определена тема, която е актуална за постигане целите на училището, с разговори във формална и неформална среда с колеги от сродно училище, имаше двоен ефект, защото се обмениха идеи не само по темата, но и всеки от тях разказа на своя колега, преподаващ същия предмет, с какви трудности се сблъсква и как успява да ги преодолее. Колективът ни взе решение всяка година да се поставя по една актуална тема за целия екип, като допълнително обучението се съчетае с обмяна на добри практики със сходно училище. Веднага се възползвахме от своите добри познанства, създадени чрез Център „Амалипе” – мрежа от училища в страната, работещи в мултикултурна среда. Второто ни обучение бе съвместно с колегите от ОУ „Георги С.Раковски”, с. Голямо ново, обл. Търговище, на тема: „Работа в мултикултурна среда”. Ефектът на това обучение бе поразителен. Това бе първата ни обменна визита в друга географска област, в която участваха всички учители. Съпоставяйки ученици и общност в с. Караджово със същите в с. Голямо ново, ние осъзнахме колко общи и колко различни проблеми имаме. Общи – работата ни в мултикултурна среда, различни – обусловени от спецификата на етническите групи, живеещи в различните географски райони на страната.

Така преминахме още две обучения – с колеги от ОУ ”Граф Николай Игнатиев”,с. Граф Игнатиево, общ. Марица, обл.Пловдив, на тема: „Учене чрез преживяване” и с колегите от ОУ „Васил Левски”,с. Видраре, общ. Правец, обл.София на тема: „Управление на стреса. Учителят – личност”.

Тези съвместни обучения създадоха трайни приятелства между колегите и помагат на всеки един от нас да продължава своето „учене през целия живот”, съчетавайки го с трайни професионални и лични взаимоотношения.

  • Обменните визити между училища.

Изпълнявайки дейностите по малките грантове на проект „Превенция на отпадането на ромските ученици от училище” в създадените групи базово-пилотни училища, преподавателите обмениха опит помежду си. Всеки учител имаше възможност да открие своята „панацея”, дори изненадващо за самия него (тъй като понякога се оказва, че тя се намира в собствените ни мисли, казани на глас пред колеги). В тези визити участват и учители, и ученици.

Проведените съвместно фестивали, под мотото „ Заедно сме по-силни” и „Нашата мечта – да учим и живеем заедно”, се превърнаха не само в сцена за изява на таланти, но и място за социални контакти, нови приятелства и най-вече създадоха едно усещане за значимост у всяко дете, една нова самооценка, самочувствие на творец и личност.

  • Обучението на учител – учител.

Всеки учител е получил своето академично образование в образователна институция, но в много случаи теоретичните ни знания се сблъскват с реалността и не намират своето решение за проблемите в класната стая. Опитът на учителя, придобит в училище и споделен с колеги, дава възможност за усъвършенстване и има едно много ценно предимство – помага ти да повярваш в собствените си възможности.

  • Работата на ученици наставници.

Когато на ученика се вменят конкретни задължения, той става по-отговорен към себе си и към другите. Грижата за по-слабия и по-неопитния се възпитава у човека, а възможността да се справиш с агресивното поведение на свой съученик, защото осъзнаваш, че той ти има доверие, дава на ученика наставник по-голямо самочувствие и вяра в собствените му сили.

  • Сформиране на ученически парламент.

„Обличането във власт” е метод, който се оказа, че е много работещ. Ученическият парламент в училище работи на принципа на общински съвет. Учениците избраха управителен съвет, в който членуват демократично избрани представители от всички класове. Те от своя страна избраха свой председател. На периодичните заседания през учебната година се разискваха въпроси, свързани с: дисциплината в училище, създаването на правила от ученици към всички ученици, подобряване на материалната база в училище, участие в благотворителни акции. Тази година бе поставено началото на нова инициатива – Ден на самоуправление. Смяната на роли и възможността учениците да се поставят на мястото на учителя, имаше своите положителни резултати.

  • Сформиране на родителски клуб.

Независимо, че в училище има създадено Училищно настоятелство от 2008 година, родителският клуб се оказа много важен елемент в мотивацията на родителите и в приобщаването им към училищния живот. Той бе избран на обща родителска среща в училище, като в него се включиха родители по собствено желание, както и такива, които бяха предложени от останалите родители. На периодичните сбирки под мотото  „Кафето е от нас – сладките от вас” се обсъждат теми, които вълнуват родителите – дисциплината на конкретен ученик, предлага се решение за справяне с това; проблем, свързан с ремонт и опазване на материалната база; споделяне на успех на ученици и учители. Родителският клуб присъства на всички тържества и мероприятия в училище и извън него. Включва се активно в извънкласния живот на училището и допълнително мотивира учениците, защото родителите и училището вървят в една посока, имат обща цел – бъдещето на децата ни.

  • Различният благотворителен бал

Вече пет години поред в ОУ”Васил Левски” се провежда Благотворителен бал. Не откриваме „топлата вода”, но като добра практика мога да споделя начина, по който той се провежда. Винаги първата събота след Петровден. Идеята е след приключване на поредната учебна година тази благотворителна вечер да бъде заключителен етап от дейностите, които се реализират през конкретната учебна година. Балът се провежда в сградата и двора на училището. Разпродават се изделията, изработени от ученици и учители в клуб по приложни изкуства „Шарена магия”, а всички певци, спортисти и артисти – участници в клубовете по танци, музика, спорт и „Фолклор на етносите – ромски фолклор” представят на обществеността един невероятен концерт, изпълнен с много феерия, смях и настроение. Гостите са обгрижени от родители и ученици-доброволци, като храната и напитките, с които се подкрепят са от спонсори. Средствата, които се събират на този благотворителен бал, се използват за продължаване на извънкласните дейности в училище. От миналата година има учредена еднократна стипендия от 5% от събраните средства, която се връчва в края на годината на ученика, който е постигнал най-високи резултати в учебната дейност. Първата стипендия, връчена през тази година на 24 май бе на момиче от ромския етнос от 6 клас. Освен това с 15% от даренията се закупуват играчки за детските градини, чиито деца продължават образованието си в нашето училище.

Благотворителният бал е поредното място, на което нашите ученици показват пред гости, общественост, родители и бивши ученици, че са заедно, че са едно цяло, че училището е техният общ дом и те искат да бъдат част от неговото настояще и бъдеще.

Много важен елемент в работата на учителския колектив е, че по програма „Превенция на отпадането на ромските деца от училище” работи целият екип и резултатите са видими.

Учебна година Брой ученици Отпаднали в края на годината Продължили образование след 8 клас От тях завършили средно образование Постъпили във ВУЗ
От тях роми % От тях роми От тях роми От тях роми От тях роми
2004-2005 135 57% 28 28 16 2 15 1 2 0
2005-2006 142 71% 14 13 14 2 13 1 4 0
2006-2007 143 72% 14 14 7 3 6 0 2 0
2007-2008 141 73% 10 10 17 6 14 3 7 2
2008-2009 137 73% 8 8 16 10 7 3
2009-2010 135 75% 2 2 14 14 8
2010-2011 139 75% 0 0 8 6
2011-2012 148 76% 0 0 11 5
2012-2013 161 75% 0 0 14 11

От направената статистическа справка е видно, че броят на отпадналите ученици е намалял, благодарение на екипната работа на учителите в училище, общите цели, поставени чрез програмата „Превенция на отпадането на ромските ученици от училище”, както и работата на създадените групи за извънкласни дейности. Продължилите образование роми след 8 клас се увеличава, а студентите-роми през изминалата учебна година са показател за системната работа на учителския колектив. Промяната в нагласите и стереотипите на общността е бавен и дълъг процес и е важно да се заложи на постоянство и спазване на общоприетите правила и закони. Основно училище „Васил Левски”, с. Караджово, общ. Садово, обл. Пловдив, има добри традиции, опит и утвърдени ценности на обучение и възпитание в интеркултурна среда, както и самочувствието, че сме модел за етническа толерантност, място, което осигурява позитивна образователна среда и възможност за разгръщане на индивидуалния потенциал у всяко дете.

От написаното дотук е видно, че пътищата са начертани, проблемите са осъзнати, желанието за промяна е видимо.

И да не забравяме думите на великия мислител и философ Бедреддин Симави, които, изречени през 14 век, звучат актуално и днес: „Всеки човек трябва да бъде напълно свободен и господар на мислите си и в същото време да уважава мислите и вярата на своите съседи”.

Статията е поместена в сборник “Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище”, Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014