Явинати (На разсъмване): Център Амалипе се включи в межународните събития за отбелязването на 50-годишнината от Първия световен ромски конгрес
На 8 април 2021 г. Световният ромски конгрес стартира отбелязването в световен мащаб на 50-годишнина от историческото събитие, което поставя началото на съвременното обединено международно ромско движение. То поставя началото на политическата борба за равенство, мобилизиране на ромските организации и обединяването около общо знаме и химн. Организационният комитет за петдесетгодишнината, начело с Гратън Пакстън, секретар на Първия международен ромски конгрес, инициира заедно с представители на ромската общност по целия свят поредица от събития на различни дати. Или както казва през 1971 г. Слободан Берберски, Президент на Първия Световен ромски конгрес „Романистан е навсякъде, където има роми“. Такава беше и идеята на поредицата от разнообразни онлайн събития: да предостави възможност за свързване на ромската общност по целия свят, за да отпразнуват ромската история и култура, но също така критично да отразят текущите предизвикателства, пред които все още са изправени ромите по света. За идеята за тази годишнина Гретан Пакстън, един от съорганизаторите на Първия световен конгрес на ромите, споделя: „Във време на нарастващ крайнодесен екстремизъм и антициганизъм се надяваме, че тази годишнина ще сближи ромите и нашите съюзници по света – заедно, за да създадем обща цел, да отпразнуваме постиженията и да изградим по-силен колективен глас. “
По инициатива на Васил Чапразов, един от доайените на съвременното ромско движение в България и със съдействието на Младежка фондация „Арете“ и Център Амалипе, България също се включи в инициативата: на 13 март, с дискусия за историята, културата, къде сме ние, кои сме ние, къде сме сред другите, и най-вече за себе си и как сме стигнали до там. Събитието започна и с тази заявка „Ние сме чеда на скъпата ни татковина България, не сме българи от задния двор. Нищо за нас – без нас, това е мотото на нашето честване на Конгреса, то е и нашето Обръщение: към новия български парламент, към бъдещите управляващи.“ Продължи с два прекрасни документални филма, изготвени от екипите на Валери Леков, д-р Лиляна Ковачева, Тосен Рамар и Райчо Чапразов, които проследиха историята на ромите в България от началото на XX в. през участието във войните, женските бунтове в Сливен и всеки по-важен епизод от новата и най-новата българска история – към формирането на общата ни българска идентичност, но и към изграждането на уникалната ни ромска идентичност – независима, противоречива, търсеща … Явинати … на разсъмване.
Срещата продължи с представяне на видеообръщенията, които 7 посланици от Неформалната група на посланиците по ромските въпроси в България отправиха към ромската общност по покана на Център Амалипе. В своите кратки послания те посочиха какво е постигнато през последните години, като не скриха и оставащите предизвикателства по отношение на ромската интеграция. Също така отчетоха приноса на гражданските организации и насърчиха ромската общност да продължи усилията си, които са усилия за всички европейски граждани. Част от посланиците отправиха приветствени думи на ромски език и развяха ромското знаме.
Видео обръщенията на посланиците вижте тук.
В срещата се включи и Гретън Пакстън, живата история на международната ромска общност, който сподели своите спомени за миналото и надежди за бъдещето, а Лиляна Ковачева разказа за малко известната, но уникална история на Матео Максимофф. Участниците в срещата отдадоха почит на Ванко Руда, тогавашен секретар на CMG, Международна организация на джипсите, пристигнал от Париж заедно с брат си Льолеа, Жарко Йованович, музикант и композитор, Слободан Берберски, журналист, участник в антифашистката борба, Фаик Абди, македонски депутат, Куна Беджет от Косово. Д-р Ян Цибула лекар в Словакия, Учени, изследователи на ромската история и култура, журналисти, писатели, депутати, с опит в ромските работи и завърши с вълнуващите думи на Васил Чапразов „Ние сме тук в историята, във върховете на българската фолклорна и класическа музика с имената на виртуозните, гениалните музиканти като Рамадан Лолов, Пейо Будаков и братята му, Хасан Чинчири, Моколу, Йордан, Рунко и Курти Русчеви, Никола и проф. Георги Калайджиеви …с името на първата българска балерина и още десетки, стотици творци, спортисти – световни и олимпийски шампиони… Няма ни в училищните часове, няма ни в държавните институции, няма ни в Народното събрание, в управлението на демократична Република България.“

Снимки: https://romanistan.com/
Илюстрация: Durmish Kjazim, https://worldromacongressart.com/gallery/
Теодора Крумова
