16-годишната Юлияна шие българското знаме за училището си в Джулюница

ТЯ Е САМО НА 16, НО ВЕЧЕ ЖИВЕЕ ЖИВОТА СИ С МИСИЯ – ДА ВЪРНЕ КОЛКОТО МОЖЕ ПОВЕЧЕ СВОИ СЪУЧЕНИЦИ В УЧИЛИЩЕ , защото вярва, че образоването е идна от големите крачки, които могат да спасят приятелките й от омагьосания кръг на ранните бракове. Освен това организира благотворителни събития, за да набира средства за болни деца, ръководи Ученическия парламент в училището си, пише стихове и есета и печели с литературата си конкурси.
Тя се казва Юлияна Стефанова и е различна, защото е родена ромка, чете Корана вместо Библията, живее в малкото селце Джулюница, където няма големи шансове да бъде забелязана и вече работи. Юлияна е доброволец в най-голямата у нас ромска организация „Амалипе“, чийто централен офис е във Велико Търново. Преди време двамата търновци, които управляват неправителствената организация и се опитват да променят общността си Деян Колев и Теодора Крумова, открили Юлияна и тя станала част от неголемия им, но много активен екип.
Тази година Юлияна завърши 9 клас в Обединеното училище „П.Р.Славейков“ в Джулюница, където учи в паралелката „Ресторантьор“. Витрините в дома на тийнейджърката са пълни с грамоти и отличия, които тя печели в училище и от конкурси. Последната й награда е от литературното състезание на „Зонта клуб“ в Стара Загора и „Амалипе“, наречен „Момичета с мечти – да обърнем страницата“. В него Юлияна е победител в своята възрастова група с есето си „Едно незавършено писмо“.
„Имах приятелка… Учихме с нея в Джулюница, но я омъжиха. А беше само на 15 години. И тогава си помислих какво би било, ако се случи същото с мен? Как бих се чувствала в тази ситуация, да порасна без да съм изживяла докрай детството си. Така някак без да усетя, темата за ранните бракове се превърна за мен в кауза. На тази моя приятелка е посветено есето ми“, разказва Юлияна.
Възрастните, с които тя работи в „Амалипе“, казват, че Юлияна е успяла да убеди вече доста свои съученички да се върнат в училище и да положат усилие да завършат, да бъдат грамотни, да вземат диплома в ръцете си.
„Момичетата, които приемат да се омъжат твърде рано, го правят заради традицията, която ми се струва, че вече избледнява. Тази традиция вече не е това, което беше, затова си мисля, че го правят най-вече заради родителите си. Но нали за тях е най-важни ние да сме щастливи? А щастието е в това да извървим пътя си без да прескачаме етапи, да имаме гаджета, да се разделяме с тях, да се влюбваме отново, да правим лудории в училище“, казва Юлияна. И признава, че голямата й мечта е, когато завърши 12 клас, да стане студентка. При това иска да учи право.
Засега обаче тя обича да ходи на училище и не крие, че се справя добре. „Моите родители държат да си завърша образованието. И само това ми повтарят. Все ми казват, че искат първо да ме видят в абитуриентска рокля, после в булчинска. Някак всичко се нареди от само себе си, когато започнах да си говоря с тях. Питах защо другите момичета се омъжват рано, говорихме си за общността, в която сме родени и те, и аз, за традициите, за това дали, ако не ги спазваме сляпо, ще се променим ли. Но те не искат аз да тръгна по този път. Моите родители са се оженили навреме и по любов и вярват, че и аз ще намеря своята любов в най-подходящия момент“, признава тийнейджърката. После с леко притеснение уточнява, че точно сега е ужасно влюбена и се чувства лека и свободна като пеперуда.
Прочетете целият материал, посветен на Юлияна в сайта на вестник Борба.

Продължава тук: 16-годишната Юлияна шие българското знаме за училището си в Джулюница
Автор: Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Есето, с което Юлияна спечели конкурс “Момичета с мечти – да обърнем страницата” прочетете тук: