За какво ще бъдат използвани 150 милиона допълнение към бюджета за образование?

С 10% ще бъдат увеличени средствата за издръжка, включени в единните разходни стандарти, от първи юли. От същата дата ще бъде увеличен с 31% нормативът за издръжка на дете в детска градина, чрез който МОН компенсира отпадането на таксите в предучилищното образование. С 15% ще бъде увеличен нормативът за стипендии на учениците, считано от 15-ти септември. С 5% ще бъдат увеличени заплатите на педагогическите специалисти, а с 4% – на непедагогическия персонал, считано от 1-ви септември. Ще бъде увеличен и размерът на Националната програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“, чрез която се покриват обезщетенията за пенсиониращите се учители. По този начин МОН предлага да бъдат използвани допълнителните 150 млн. лв. за образование, които депутатите приеха при второ четене на актуализацията на държавния бюджет за 2022г. Какво конкретно означава това?

Въпреки че при първо четене на Закона за актуализация на държавния бюджет не бяха предвидени нови средства за системата на образованието, при окончателното гласуване на актуализацията на второ четене бяха предвидени нови 150 млн. лв. Посоченото е изключително необходимо на фона на инфлацията и очакваното допълнително увеличение на всички разходи в детските градини и училищата, което ще настъпи с новият отоплителен сезон.

Над 1/3 от заделените допълнително средства – 54,5 млн. лв. – ще бъдат използвани за увеличение на заплащането в системата на училищното образование, така че средната учителска заплата да достигне 2032 лв., а заплатите на непедагогическите специалисти да бъдат средно 1134 лв. Това представлява увеличение с 5% на учителските заплати и с 4% на заплатите на непедагогическите специалисти. То ще се случи от първи септември.

Близо 26,3 млн. лв. са предвидени за увеличаване на средствата за издръжка, включени в стандартите за делегираните от държавата дейности. Това означава, че средствата за издръжка ще бъдат увеличени с 10% от първи юли. Посоченото не означава увеличение на единните разходни стандарти с 10%, а с по-малък процент, който в момента експертите на МОН изчисляват. Всъщност, ЕРС (за ученик, паралелка и институция) на практика съдържат два компонента – за заплащането на учителите и на непедагогическите специалисти, както и за издръжка на съответната институция (ток, отопление и т.н.). Това разделение на компоненти не е включено в Закона за предучилищното и училищното образование, а се прави на нормативно ниво от експертите на МОН. Така от първи септември заплатите ще бъдат увеличени с 5% и 4%, а от първи юли издръжката на училищата и детските градини ще бъде увеличено с 10%.

Други 22,4 млн. лв. са предвидени като увеличение на норматива за издръжка на дете в детска градина. То също ще се случи от първи юли, като предвиденото увеличение е с 31%. Чрез този норматив МОН компенсира общините за отпадането на таксите в детските градини – важна политическа крачка, за която неправителствения сектор и детските градини настояват от години.

В допълнение, с 20% от първи юли ще бъде увеличен и нормативът за подпомагане на храненето на децата от подготвителните групи и учениците от първи до четвърти клас. МОН залага 5,5 млн. лв., за да се случи това. Също така ще бъде увеличена частта за издръжка в норматива за ученик в ЦОУД – предвидени са 5 млн. лв. за това.

Сериозен процент от допълнителните средства за образование е предвиден и за обезщетенията на педагогическите специалисти, които напускат образователната система – 35,1 млн. лв. Това се налага, тъй като броят на пенсиониращите се учители е голям.

Отвъд цифрите:
Това, че на второ четене народните представители гласуваха допълнително 150 млн. лв. за училищното образование, е важна крачка в положителната посока. Тревожно бе, че в предложения на първо четене бюдже,т не бяха предвидени никакви допълнителни средства за образование (въпреки предложените от МОН над 170 млн. лв.). Едно от нещата, по които има пълен консенсус в разделеното ни общество, е необходимостта от увеличаване на инвестициите за образование.

Инфлацията, която наближава 20%, както и очакваният скок в цените за отопление и електричество, ще затруднят сериозно всички училища. Особено тежък ще е ударът за училищата с по-малък брой ученици (в селата и т.н.), тъй като те имат голям сграден фонд, който трябва да поддържат при по-ниска пълняемост на паралелките. До колко предвиденото увеличение на стандартите ще компенсира предизвикателствата е все още трудно да бъде преценено. Много е вероятно голяма част от училищата да трябва допълнително да редуцират всякакъв вид инвестиционни разходи и да се концентрират единствено в непосредственото посрещане на нуждите на учебния процес. Затова е необходимо бързо отваряне на всички предвидени операции по новата Програма Образование, както и на образователните мерки по Националния план за възстановяване и устойчивост. Необходима е и допълнителна подкрепа от страна на общините, особено към по-малките селски училища. Център Амалипе настоява също така при нова актуализация на държавния бюджет (която е напълно възможна) да бъдат предвидени допълнителни средства за системата на училищното образование!

Вижте още:

Предстоящото в образованието: нови, продължаващи и отсъстващи ангажименти