Заедно работим и заедно успяваме

Павлина Филева, Диана Георгиева, Маргарита Иванова, ОУ „Христо Ботев”, с. Каспичан

Правото на образование е едно от фундаменталните човешки права. Неговата роля е да разкрива таланта и потенциала на всеки човек, да допринася за развитие на личността, да способства за подобряване социалния статус на хората и да подпомага преобразуванията в различните човешки общности.

Един от основните индикатори за развитието на образователните системи на страните-членки на Европейския съюз е отговорността за ефективна превенция и ограничаване броя на учениците, застрашени от отпадане. Проблемът за отпадането на ученици от училище е най-наболял сред децата от ромски произход. Това е и един от главните проблеми на българското образование.

Причините за отпадането са многообразни и не се проявяват изолирано. Те са свързани със социално-битовите условия, при които живеят децата, а също така и с икономическата и политическата обстановка на съвремието ни. Това определя необходимостта да се подхожда всеобхватно и едновременно да се действа индивидуално към конкретния случай.

Социално-икономическите фактори -бедността,безработицата,пониженият стандарт на живот поставят децата в затруднена битова ситуация. Родителите все по-често търсят изход в миграцията, чийто резултат за децата е честа смяна на училищата и понижаване мотивацията им за учене и последващо отпадане.

Това явление се придружава от много негативни последствия. Отпадането от училище на ромски ученици генерира поток от млади необразовани хора,неподготвени за съвременния пазар на труда,потенциални безработни,бедни и без перспектива.

За ромите доброто образование не е онзи сигурен механизъм,който осигурява високо качество на живот и висок жизнен стандарт,носи лична удовлетвореност и успех.Ниското социално положение на голяма част от тях,ниската образованост и квалификация ги прави неконкурентноспособни иводи до тяхната дезинтеграция. Етнокултурната специфика на ромската общност и патриархалните норми на свръх контрол върху поведението на момичетатасъщо водят до ранно отпадане на ученици от училище.

Ето защо приоритет на българското образование трябва да бъде търсенето на по-ефикасна образователна политика и работещи механизми за намаляване отпадането на ученици от училище. От началото на второто десетилетие на 21 век все повече се работи за интеграция на ромите и това е една от неотложните задачи на Европейскта комисия. Създадената Европейска рамка за национални стратегии автоматично доведе и до създаването на такава във всяка една държава членка.

В своя доклад на 23.05.2012 г. Европейскта комисия отново призовава държавите членки да прилагат своите национални стратегии. Периодът 2014-2020 г. е важен за навременното усвояване на средства от ЕСФ и засилване контактите с неправителствени организации.

Участието на училищата като институции, имащи възможност да откликнат на това предизвикателство, е неизбежно. Особено силно се усеща нуждата от работа в тази посока в селата. Проблемите, характерни за такива училища, търсеха своите отговори и решения и в нашето училище. В ОУ „Христо Ботев”, с. Каспичан, учат 98% ромски ученици. Цялата дейност на ръководството и на педагогическия колектив е подчинена на стремежа да го направим привлекателно и авторитетно. Чрез работа по различни проекти успяхме да променим коренно облика му и да се превърнем в пример за европейско училище.

Част от целите, заложени в Стратегията за развитие на училището за периода 2013 – 2018 г., са:

• Интегриране на учениците роми чрез повишаване на интеркултурното им образование /обогатяване знанията за историята и обичаите на етноса/, обогатяване на общата култура на тези деца;
• Подпомагане на изоставащите ученици;
• Работа върху популяризиране работата на училището сред местната общност;
• Приобщаване на родителите към училищния живот;
• Промяна атмосферата в училище и нагласите на колектива.

Целенасочената ни работа в тази насока започна през 2010 година, благодарение на експертната подкрепа на ЦМЕДТ „Амалипе”, гр. Велико Търново.

През 2011 година получихме предложение за включване в програма към ЦМЕДТ „Амалипе”, насочена към превенция на отпадането от училище на ромските деца. Истинско предизвикателство бе да приемем функциите на базово училище с две пилотни училища, на които трябваше да предадем нашите знания и опит.

Периодичното обучение на директори, базови учители и обученията по СИП „Фолклор на етносите” ни дадоха изчерпателни и адекватни отговори на въпросите:

Откъде да започнем?

Как и с кого да работим?

Какви методи на работа биха били най-удачни, за да постигнем удовлетворяващи резултати?

Паралелно с участието ни в Програмата за превенция, кандидатствахме успешно по проект „Еднакви и различни” към ЦОИДУЕМ, свързан с утвърждаване културното многообразие на етническите малцинства. Целенасочено включихме като партньори пилотните ни училища ОУ „Св. П. Хилендарски”, гр. Плиска, в община Каспичан и ОУ „Св. Климент Охридски”, с. Стоян Михайловски в Нови пазар. Това даде възможност да се разгърнат максимално дейностите по двата проекта,а също и да се разнообрази училищния живот.

Създаване на ученически парламент

В изпълнение на училищната програмата за превенция една от първите дейности бе създаването на ученически парламент през месец ноември 2011 г. Съставът му бе избран на демократичен принцип като всеки клас /от ІІ до VIII/ излъчи свои представители. Изборът им бе предшестван от тайно гласуване, като за целта се изработиха бюлетини и урни.В състава на ученическия парламент влязоха ученици с безспорен авторитет сред останалите и с желание за работа и изяви.

Проблемите, които трябваше да реши Ученическият парламент, бяха:

1. Превръщане на училището в място, където всеки ученик би се чувствал полезен и значим.

2. Намаляване броя на застрашените от отпадане ученици.

3. Повишаване успеха на училището.

4. Намаляване на агресията.

В началото дейността на парламента бе изправена пред редица трудности:

– организационно укрепване;

-открояване на съществените задачи и бързото им разрешаване.

Проведоха се дискусии на различни теми, например: „Моите права като гражданин на Европа”. Членовете на ученическия парламент коментираха какви са задълженията и отговорностите ни към обществото и какво е мястото на всеки един ученик в живота на училището.

Ученическият парламент активно се включи  в организирането на редица училищни и извънучилищни концерти. Направени бяха изложби и бе осигурено участие в училищни, общински и национални конкурси.

Девети май беше тест за местно самоуправление, като за един ден учениците поеха ролята и отговорностите на директора,помощник-директора,учителите, медицинската сестра,помощния персонал.

За Свети Валентин УП инициира изработването на специална кутия,която бе препълнена с валентинки и донесе много вълнения и усмивки на получателите.Традицията продължи и в следващата година.

Работата на ученическия парламент бе насочена към намаляване на агресията в училище, подпомагане на изоставащите ученици, утвърждаване на човешките добродетели, здравно образование, запазване и уважение към традициите и обичаите на различните етноси.

Ученическият парламент ще продължи да съществува и занапред, като основните му приоритети ще бъдат:

• Повишаване авторитета на училището сред местната общност и на регионално ниво;
• Обмяна на добри практики с други училища;
• Гражданско образование и възпитание;
• Етническа толерантност.

Всичко това би се осъществило пълноценно, ако училището ни продължи участието си в проекти с подходяща тематична насоченост и обхващане на по- голяма част от учениците .

Работа на родителски клуб

В ОУ „Христо Ботев” няма създадено училищно настоятелство, поради различни причини. Комуникацията между учителите и родителите до преди две години се осъществяваше единствено на родителски срещи или индивидуални посещения по домовете.

Създаването на родителски клуб бе в отговор на нашите усилия да ангажираме родителите и да ги направим съпричастни към училищния живот, като разчупим традиционната форма на родителските срещи. Това бе поредното предизвикателство, което приехме с ентусиазъм, следвайки насоките на ЦМЕДТ „Амалипе”и споделените добри практики на обучителните семинари.

Целта на сформиране на родителския клуб е да се преодолее проблема със слабата ангажираност на родителската общност към образователно-възпитателния процес, да бъде променена обществената нагласа, разчупването на социалната капсулация на ромите, както и да се работи върху един доста сериозен проблем, а именно – намаляване броя на отпадналите ученици от ромски произход.

В края на м. октомври 2011 г. за ръководител на клуба бе избран учител с дългогодишен педагогически стаж в училището, с изграден авторитет сред местното население, познаващ родителите още като ученици в нашето училище. Всеки класен ръководител даде своите предложения за членове на клуба. През месец ноeмври 2011 година се проведе и учредителната сбирка на родителския клуб. На нея присъстваха директорът на училището и учители. Избра се ръководният състав на родителския клуб. Изяснени бяха задачите и функциите му, като се акцентира на отговорността, която поемат членовете като посредници между училището и родителите.

При следващите срещи родителите обсъдиха въпросите:

1. Как бихте помогнали да се задържат учениците в училище?

2. Какво не харесвате в училище?

3. Какво бихте искали да се промени?

Чрез работа по групи и изработване на постери, родителите изразиха и защитиха своята гледна точка.

Темите за обсъждане при ежемесечните сбирки на родителския клуб бяха свързани с правата и задълженията на учениците, правилника за вътрешния ред, дисциплината на учениците, организиране на родителите в съвместно почистване на училищния двор, обсъждане резултатите от националното външното оценяване на седмокласниците. Очаквано оживен интерес предизвика дискусията за ранните бракове, тема на една от срещите. Презентиран бе филмът „Животът е прекрасен”. Всеки от участниците трябваше да прочете и коментира една лична история от книжката „Женски съдби”. Наложи се изводът, че традициите на етноса, относно женитбата, са много силни и от позицията на годините родителите отчитат ранните бракове като грешка. Въпреки това, те трудно биха се противопоставили на подобно решение от страна на младите хора. Бяха изразени мнения, относно взаимоотношенията в семейството и отражението им върху възпитанието и отглеждането на децата.

Представители на родителския клуб бяха гости на представителните изяви на децата от подготвителна група. Те бяха свързани с изпращането на есента, познаване традициите на етносите, култура на поведение, пролетен  празник. Родителите се забавляваха заедно с децата  и разказаха ромски приказки и поучителни истории. Усети се, че родителите се чувстват полезни и са също толкова доволни колкото и децата.

Темите за качеството на образованието и постигането на по – добри резултати при оценяването бяха широко дискутирани. Факт е , че ромите не виждат реална полза от образованието.Пращането на децата на училище е неосъзната от родителите необходимост. Мотивите на една част от тях са предимно финансови (да получат детски надбавки,социални помощи и т.н). Изводите, които направиха родители и ученици бяха, че образованието е отговорност на всички.

Темите, свързани със здравното образование, са полезни както за учениците, така и за техните родители. Макар че има предостатъчно информация относно опазване здравето на децата, родителите на ромските деца нямат навика да  повишават здравната си култура от писмени източници. Ето защо  организирахме здравни лектории за ранните бракове и предпазване от болестите на съвремието. Лектори бяха лекари, работещи в РЗИ – гр. Шумен.

Съвместните дейности с родителите, свързани с екологичното възпитание и участието им в акция за почистване на училищната среда, повишават отговорността на децата към опазване на училищната собственост.

В планираните дейности по програмата имаше заложени много концертни изяви. Поради липсата на културен живот в селото, тези мероприятия се превръщаха в своеобразен празник за населението, на които близки и приятели подкрепяха децата и ги окуражаваха. Със собствени средства родителите осигуриха изявата на сцена на своите деца в гр. Шумен и гр. Нови пазар.

Опитът ни в работата с родителския клуб ни даде възможност да начертаем следващите насоки за работа и да направим следните изводи:

Работата с родители е важна насока както в превантивната, така и в последващата работа срещу отпадането на ромските деца от училище. С родителите трябва да се работи и по посока на тяхното собствено образование.

Трайно безработните родители, без никакво образование се привличат по-трудно към живота в училище. Грижата за ежедневното осигуряване прехраната на семейството и финансовата ситуация „ден за ден” почти изключват възможността тези родители да допуснат да мислят в перспектива, за бъдещето.

Липсата на образователни ценности и традиции, ниският социален статус често превръщат децата в семейството в източник за прехрана (събират билки, предават желязо) или помагат в домакинската работа. Това са важни предпоставки за отпадането на деца от училище.

Но макар и бавно, възгледите на ромските родители се променят. Все повече от тях се отварят към образованието, осъзнавайки необходимостта от качествено обучение като изход от безперспективното им положение.

В резултат на осъществените дейности с ученическия парламент и родителския клуб се повиши самочувствието на ромските ученици. Всеки намери мястото си в училище и се разви в областта, в която притежава заложби. Родителите повишиха доверието си към учителите. Осъзнаха значимостта на училището като институция.

Учители, ученици и родители – всички работихме заедно и с желание . С общи усилия успяхме да променим цялостния облик на нашето училище и да го превърнем в желано място за учениците и конкурентноспособно на другите училища. Повиши се успехът на училището, значително намаля броят на неизвинените отсъствия, няма агресивни прояви. Доказахме, че въпреки негативната нагласа и скептицизъм на обществото спрямо ромските училища, нашите ученици са не по-малко талантливи, умни, артистични. Колективът ни израсна професионално. Разбира се, всички постигнати резултати не биха били факт без методичната и финансова подкрепа на целия екип на ЦМЕДТ „Амалипе”.

В ОУ „Христо Ботев” са сформирани две групи по СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор”, съответно: ІІ – ІV клас и V – VІІІ клас. Създаването му отново е благодарение на съвместната ни работа с ЦМЕДТ „Амалипе” и впоследствие включването ни в програмата за Превенция отпадането на ромските ученици от училище.

В началото съществуването му се прие от родителите с резерви. По – голямата част от ромското население в селото се самоопределят към групата на „миллета” и говорят турски език. Малка част са тези, които се определят като роми с майчин език – ромски. Факт е, че предпочитаната музика от всички ученици е турската, а ромските песни, дори и известните са непознати.

Вече втора последователна година СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор” е включен в учебния план на училището и се приема положително от учениците. Доказателство за това е непромененият състав на двете групи.

Преподаващите СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор” са преминали специално обучение към ЦМЕДТ „Амалипе”, за което имат издаден сертификат.

В групата по „Фолклор на етносите – Ромски фолклор” са включени 15 ученици от 5 до 8 клас. Участниците са от ромски и турски произход. Изучаването на ромския фолклор и история е в отговор на възникналата потребност у подрастващите от опознаване на собствената си същност и идентификация в българската нация.

Основните цели, които се поставят чрез обучението по СИП са:

– Да се възпитат учениците в дух на етническа толерантност, търпимост и уважение към културата на другите;

– Въз основа на познаването на собствения си етнос да се формира чувство на гордост от принадлежността към определена етническа група, която е неразривна част от българската нация;

– Да се провокира интереса на участниците към фолклора и традициите на различните етноси и откриване на допирните им точки.

Работата в този СИП е неизменна част от многобройните ни дейности по различни проекти, свързани с образователната интеграция на ромите в България. Всичко това обогатява и разнообразява живота в училище.

В часовете по СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор’’ учениците се запознаха с музиката на Унгария, Испания, Русия, България. Музикалното наследство на тези страни имат много допирни точки с ромската музика. Разучен бе испански танц, който заедно с два типично ромски танца беше представен на коледен концерт на етносите в град Шумен.

На 14януари в училище бе отбелязан празникът Банго Васил с участието на ученици от различни класове. Подготвена бе презентация с информация за ритуалите, обичаите и характерните блюда, които се приготвят на този ден. В празничната програма взеха участие и учениците от СИП като се представиха с танците, разучени в часовете по ромски фолклор.

В теоретичната част на часовете по СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор’’, учениците се запознаха с произхода на ромите. Научиха за ромските групи в България. Големи вълнения предизвика дискусията за това, към коя група принадлежат ромите в село Каспичан. По-голямата част от учениците се самоопределят като турци и се срамуват да признаят, че са роми. При обсъждане на традициите, които се спазват при отбелязването на зимните празници, стана ясно, че обичаите на етноса в населеното място почти се припокриват с българските. Най-живи, впечатляващи и същевременно консервативни остават сватбените обичаи, носещи автентични ритуали, ритми, песни, които се предават от поколение на поколение. Сватбите при ромите в селото са събития с голям отзвук и се превръщат в празник за ромската общност. Естествено, темата за любовта и женитбата са едни от най-интересните за учениците. В дискусията по тези теми учащите са най-активни.

С голямо желание малките ученици взеха участие във фестивала „Кирека пее и танцува”, който се проведе на 13.10.2012 година.

Същите ученици подготвиха вечер на тема „Моят роден край” като обобщение на знанията им за забележителностите и историята на родния край,

Учениците сами предложиха да обогатим танцовия репертоар с ново музикално звучене и съвременна хореография. Разучиха модерни танци, с които участваха в различни концертни изяви.

Много настроение получиха малките ученици при заплануваното посещение на ромска къща.Там бяха радушно посрещнати от бабата на една от участничките в ромския фолклор. Домакинята им разказа по какъв начин се празнува Гергьовден при ромите. Възрастната жена запозна децата с игрите от нейното детство и тези, които е научила от своята баба: „Дай, бабо, огънче”, „Гори, гори кърпа”, „Пеещото копче”, „Пръстенче” и др. Децата с удоволствие се включиха в игрите.

Село Каспичан е едно обикновено село, в което подобно на много български села проблемите са безработицата, липсата на достатъчно финансови средства, емиграцията и миграцията на местното население. В селото няма подходящо място, където младите хора могат да се събират и общуват помежду си. В този смисъл училищните мероприятия се превръщат в алтернатива на такива срещи, оживяват и разчупват монотонния и непривлекателен живот на село. Това неминуемо води до повишаване авторитета на училището сред населението и повишава доверието на родителите към образователната институция.

Разработването на система от извънкласни и извънучилищни дейности в съответствие с интересите и възможностите на тези деца ще допринесе за развитие на силните страни на личността, което ще доведе до по-добрата им интеграция .

Целодневната форма на обучение е успешен начин за задържане на ромските ученици в училище. Така те прекарват по-голяма част от времето със своите възпитатели, откъснати са от влиянието на средата.

Ниската мотивация на ромските ученици за посещение на училище е обусловена от причини, свързани с усложнения учебен материал и натрупването на излишна информация. Голяма част от тях, поради беден речник, трудно влизат в контекста на уроците, което ги демотивира и обезкуражава. Ето защо усвояването на българския език и въобще, цялостният процес на задържане в училище е свързан с процеса на ранна социализация, започваща от предучилищната подготовка. Там се създава готовност за учене и се усвояват начални умения и навици. Според нас подготвителният клас е по-удачна форма на предучилищна подготовка, защото заниманията протичат в училищна среда и децата свикват с нея, което улеснява процеса на адаптация в първи клас. Децата усвояват навици, а постепенното навлизане в обучителния процес, е по-плавно и резултатно.

Друга насока, в която трябва да се работи, е работата с родителите. В този смисъл е добре да се сформира „Училище за родители”, което да поддържа ефективен диалог между училището и семействата на застрашени от отпадане ученици.

Работата с ромски деца е истинско предизвикателство за всеки педагог. Важното е да намериш верния път към сърцето на всеки такъв ученик, да вдъхнеш увереност в собствените му сили.

Статията е поместена в сборник “Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище”, Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014