юни 22, 2025

Становище на Център Амалипе към ЗИД на ЗПУО, предложен от МОН на 23.05.2025 г.

Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе“ е неправителствена организация, която работи за по-доброто образование и образователната интеграция на ромската общност и на всички деца в България. Понастоящем работим с мрежа от 254 училища и 350 образователни медиатори от цялата страна.

На 23 май 2025 г., МОН публикува за обществено обсъждане проект за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Той включва както множество уточняващи точки и алинеи, така и няколко по-големи теми. Сред тях са десегрегацията, превенцията на вторичната сегрегация, езиковата интеграция, пълния обхват в детските градини и училищата, образователната интеграция. В това отношение предложението за промени в ЗПУО включва неща, които не бяха засегнати (или бяха включени съвсем бегло) в първоначалният вариант на закона, одобрен през септември 2015 година.

Действащият понастоящем ЗПУО на практика не съдържа термините „сегрегирани училища и ДГ“ и „десегрегация“, както и „езикова интеграция“. „Образователна интеграция“ е частично спомената в някои негови алинеи, без да е пояснена и детайлно разработена. Механизмът за обхват, районите за обхват и цялостната политика за гарантиране на това, че повече деца и ученици ще бъдат в класните стаи също не са включени в настоящия закон, а се случват чрез актове на Министерския съвет (ПМС 100/2018 г. и др.). Предложенията за промени са не само терминологични, но и съдържат членове и алинеи, които развиват относително цялостни политики в тези насоки. Вероятно предложенията ще срещнат както подкрепа, така и несъгласия и ще бъдат допълвани/променяни. Със сигурност те ще доведат до по-чувствителни промени в образователните политики, отколкото други горещо обсъждани понастоящем теми.

Относно публикувания от МОН на 23.05.2025 г. ЗИД на ЗПУО изразяваме следните коментари и предложения:

I. Относно десегрегацията и сегрегацията

Образователната сегрегация е един от най-тежките проблеми, които възпрепятстват развитието на българското образование. Изследване на Агенцията на ЕС за основни човешки права сочи, че 60% от ромските деца в България учат в класна стая само с ромски съученици или с преобладаващ брой такива. Проучване на Център Амалипе и МОН от 2020 година сочи, че в градовете функционират 120 сегрегирани общообразователни училища и 64, които са в процес на сегрегация. Към тях можем да добавим още 152 професионални гимназии, от които почти половината са вече сегрегирани, а другите вървят по този път.

В тази връзка:

Приветстваме допълнителните алинеи към чл.62 (ал. 5 и 6) и чл.99 (ал.8 и 9), които изискват общините със сегрегирани детски градини и училища и възможност за образователна десегрегация да осъществяват задължително този процес.

Предлагаме текстовете на чл. 62, ал. 6 и чл. 99, ал. 9 да бъдат допълнени и с “ се определят с държавния образователен стандарт за институциите и ДОС за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование“. Стандарт 13 за ГЗЕИО съдържа текстове, които се отнасят към десегрегацията и те следват да бъдат допълнени.

Предложените алинеи допълват съществуващите чл. 62, ал. 4 и чл. 99, ал. 4, като изискват десегрегация на междуучилищно ниво. В същото време изразяваме опасение, че и към този момент съществуват сегрегирани паралелки и групи в етнически смесените училища и ДГ. Необходимо е МОН да предприеме бързи мерки за ефективно прилагане на съществуващите и на новите анти-сегрегационни текстове.

Приветстваме предоставената възможност РУО да ограничи/намали приема на ученици в сегрегираните училища и ДГ. Това е изключително важна възможност, особено в областните градове с многобройни училища, които обучават само ромски и турски ученици. Понастоящем сегрегираните училища в някои от областните градове (Сливен, Ямбол, Пловдив и др. ) правят най-голям прием на ученици още от първи клас. Като допълним и възможността за подготвителни класове, дори да са основни училища, сегрегираните ОУ са едни от най-многобройните.

Трябва да посочим, че обективната тенденция сред много ромски родители е да опитват да запишат своите деца в училища извън ромските квартали. В същото време много други родители се притесняват да направят това от страх децата им да не бъдат дискриминирани, да не получат ниски оценки и т.н. Предложението в ЗПУО, ако бъде одобрено, ще подпомогне постепенното извеждане на деца от ромските махали и записването им в етнически смесени училища. Сериозните предизвикателства тук са как да бъде избегната опасността приемащите училища да се превърнат във вторично сегрегирани, тоест как родителите от мнозинството да не изведат децата си от тези образователни институции – проблем, който е масов. Местната власт и РУО могат да намерят решение в съответствие с контекста на съответния град.

Приветстваме направените терминологични уточнения за “сегрегирани училища“ и “вторична сегрегация“. Те са изключително важни, тъй като настоящият текст на ЗПУО не съдържа такива определения.

Предлагаме двете определения да бъдат допълнени с определение за “сегрегация“: концентриране на ученици от уязвими групи и ученици с майчин език, различен от българския в образователни институции в населени места, в които са налични и други образователни институции без концентрация на уязвими групи.

II. Относно механизма за обхват

Едно от нещата, по които има пълен обществен и политически консенсус в образованието е необходимостта от подсигуряването на пълен обхват. От много години училищата и гражданските организации инвестират сериозни усилия в тази насока, а след 2017 те бяха подкрепени на национално ниво. Механизмът за съвместна работа на институции по обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система… бе въведен чрез ПМС 100 от 2018 г. Почти повсеместно след първоначалният му старт той бе продължен преди всичко от образователните институции, учителите и образователните медиатори , а ангажиментът на социалните работници, полицията и другите институции остава почти символичен.

Приветстваме предложените текстове на чл. 264а-в. Чрез тях Механизмът за пълен обхват, въведен чрез ПМС 100/2018 ще получи своята законова основа.
Предлага се актуализиране на глобите за родителите, които не подсигуряват редовното присъствие на своите деца в класните стаи. Промените в чл.347 актуализират глобите, което е напълно резонно с оглед на факта, че от приемането на ЗПУО до днес инфлацията е близо 50%. Все пак остава съмнително доколко законов акт трябва да е обвързан с конкретни суми и дали няма да е наложително той да бъде често променян в съответствие с инфлацията.
Възразяваме на промените в чл. 347, ал. 5 и 6, според които не кмета на общината, а директорът на училището / ДГ с отсъстващи ученици следва да налага и събира съответните глоби. На практика това е изключително трудно за постигане. Директорът е значително по-малко овластен от кмета на общината да налага и събира глобите. Правилният подход в случая е да се потърси възможност за подкрепа на кметовете в задължението им да осъществяват контрола за пълен обхват.
Подкрепяме предложената промяна в Закона за семейните помощи за деца, според която при допуснати 5 неизвинени отсъствия на съответния ученик, семейството няма да получава помощи за деца три месеца вместо една година. Промяната от 2019 година, която въведе твърде рестриктивната санкция от една година има негативен ефект и директори / учители многократно са настоявали за нейното намаляване.

III. Езикова подкрепа и езиков клас

Приветстваме разнообразяването на формите на езикова подкрепа, заложени в чл.16 и други текстове. Невладеенето на български език е сериозна пречка пред хиляди деца и те следва да получат подходящата езикова подкрепа.
Изразяваме притеснение, че формирането на езиков клас и възможността за неговото повтаряне може да доведе до отпадане на ученика / учениците, ако не бъде правилно приложено. Ако на 7 години даден ученик трябва да посещава езиков клас и да го повтори, той / тя ще се запише в първи клас едва на 9 години. Ако повтори и първи клас, ученикът ще изостане с 4 години от своите връстници, което ще е почти сигурна причина за напускане на училище.

Смятаме, че неусвояване на български език може да се случи преди всичко на деца, които не са посещавали детска градина и / или отсъстват системно от училище /ДГ. За съжаление, въпреки изискването за задължително предучилищно образование още от 4 годишна възраст, това изискване не винаги се прилага. Липсва анализ и конкретни данни доколко задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст е неефективно като мярка, както твърдят мотивите към предложената промяна или съществуването на проблема се дължи на неприлагането и заобикалянето на тази мярка. Но в случай, че детето е посещавало редовно детска градина, не е резонно да посещава и езиков клас. Нещо повече, тази мярка прехвърля вината от провала на системата да предложи качествена интервенция към децата и учениците.

Предлагаме езиков клас да бъде въведен единствено за учениците, които не са посещавали подготвителна група в ДГ или подготвителен клас в училище, както и за ученици, които идват от чужбина със слабо владеене на български език и не са били в българско училище до този момент. Също така предлагаме да отпадне възможността за повтаряне на езиков клас.

Смятаме, че в този им вид предложените промени относно езиковата подкрепа могат да отворят „кутията на Пандора“ и да доведат до допълнителни трудности, дори до отпадане на учениците с проблеми в българския език. Ако ученик е посещавал редовно детска градина или подготвителен клас в училище, той би следвало да е усвоил в голяма степен официалния език. Въпреки това може да бъде включен в езиков клас и дори да го повтори. Така ще постъпи в първи клас на 9 години. След това може да повтори и първи клас. И когато най-после достигне до втори клас, ще бъде на 11 години, за разлика от съучениците на 8 години. Това е сигурна предпоставка за отпадане от училище. Не бива да се подценява и усещането „аз съм неудачник“, което тази „възможност“ е много вероятно да формира.

Необходимо е текстовете за езиковата подкрепа и особено за езиковия клас да бъдат прецизирани, така че да се избегне опасността ученик да повтаря клас, без това да е реално необходимо. Иначе е безспорно, че езиковата подкрепа трябва да бъде разнообразена и предоставена в случаите, в които тя е необходима.

IV. Относно образователната интеграция

В настоящия ЗПУО терминът „образователна интеграция“ не е застъпен в детайли. Той се споменава в контекста на политиките за равен достъп до образование. Например, в: чл. 14, ал. 1, т. 8 – „подпомагане на образователната интеграция на деца и ученици от уязвими групи“; чл. 26, ал. 1, т. 10; чл. 347 (преходни и заключителни разпоредби) се споменава „интеграция на деца и ученици от етнически малцинства“. Предложените промени включват експлицитно определение на образователната интеграция.

Приветстваме въвеждането на определение за образователна интеграция, предложено чрез Допълнителните разпоредби, т. 15 б. Предложената дефиниция е точна и издържана.
Необходимо е включването на термина “образователна интеграция” в повече текстове от закона. Образователната интеграция следва да е равнопоставена на приобщаващото образование.

V. Относно възможността за повтаряне на първи клас

Настоящият текст на Закона за предучилищното и училищното образование не позволява повтаряне на класовете от началния етап. Причините зад това решение на законодателите са многократно дискутирани: повтарянето в толкова ранна възраст формира негативно отношение към целия образователен процес, нагласата на ученика, че „не се справям“ и по същество отваря писта за ранно отпадане.

Изразяваме притеснение относно предложената нова алинея 1 към чл.124: „(1) Учениците от I клас, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебната програма по Български език и литература, повтарят класа, но не повече от веднъж.“ Подобно искане от години отправят учители и директори от много училища в цялата страна. Притеснението ни идва от факта, че ЗИД на ЗПУО не поставя ограничения на случаите, в които ученик може да повтаря (макар и еднократно) първи клас. Проектът на промени не прави разграничение между отсъстващите и редовните ученици. Нашите наблюдения са, че добре работещите учители са в състояние да ограмотят първокласниците, ако последните посещават редовно училище. Проблемите с не добре ограмотените първокласници идват преди всичко, ако децата не посещават редовно училище. Има логика възможността да повтарят първи клас да бъде предвидена най-вече за учениците, които не са усвоили компетентностите по БЕЛ и имат определен процент на отсъствия от училище, били те извинени или не извинени. Това би стимулирало родителите да подсигуряват редовното присъствие в училище на техните деца. Освен това, би окуражило учителите да прилагат нетрадиционни форми на преподаване, които правят учебния процес по-интересен и в същото време водят до ефективно усвояване на компетентностите по БЕЛ
Предлагаме чл. 124, ал. 1 да бъде разписана като: “ Учениците от I клас, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебната програма по Български език и литература, и които не са посещавали системно учебни занятия може да повтарят класа, но не повече от веднъж.“

VI. Относно Обществените съвети

Въпреки, че промяната в ЗПУО не засяга директно ролята на Обществените съвети, предвидено е отпадане на възможността те да съгласуват учебниците, които учителите използват. Факт е, че понастоящем голямата част от Обществените съвети не функционират според начина, който е предвиден в ЗПУО. Реалното съгласуване на учебниците с Обществените съвети е по-скоро изключение (както и съгласуването на училищния бюджет и още ред други важни правомощия). Необходимо е МОН да предприеме мерки за овластяване на Обществени съвети, за развитие на техния потенциал и превръщането им в работещи структури за участие на родителите, а не да предлага отпадане на част от правомощията им.

VII. Относно задължителния предмет “Добродетели и религии“

Формирането на добродетели и възпитателната функция на образованието като цяло е обективна необходимост: цялото ни общество има нужда от формирането на бъдещи добри граждани. В същото време дебатите за въвеждане на задължителен предмет “Добродетели и религии“, които се проведоха през последните седмици, показват, че обществото е разделено по тази тема. Част от предложените текстове в ЗИД на ЗПУО отварят възможност за въвеждането на този предмет, предоставяйки възможност за избор между конфесионалните програми “Православие“ и “Ислям“, а от друга страна – неконфесионалната програма “Добродетели и етика“.

Във връзка с това:

Въвеждането на предмет “Добродетели и етика“ следва да включа знания и да формира компетенции по важни теми като етичното поведение, толерантността, превенцията на насилие, език на омразата и други важни въпроси, които не са заложени по останалите предмети. В рамките на посочения предмет следва да има и знания за основните религии, представени в културно-исторически и плуралистичен аспект.
Изразяваме притеснение, че въвеждането на задължителен предмет, при който се прави избор между конфесионални програми по “Православие“ и “Ислям“ може да предизвика напрежение в етнически смесените райони и да задълбочи образователната сегрегация. Допълнително напрежение може да възникне и в общностите, които следват форми на християнство, различни от православието и ислям, различен от ортодоксалния, например различните протестантски деноминации, католицизъм и др.
Предлагаме, ако се въвежда задължителен предмет, той да бъде “Добродетели и етика“, а “Православие“ и “Ислям“ да се изучават като факултативни учебни часове – там, където има интерес за това.

VIII. Относно математическите гимназии и твърде ранното профилиране

Промените в ЗПУО предвиждат създаването на „нов“ вид училища, а именно математически и природоматематически гимназии. Всъщност, такива гимназии и сега съществуват, но като профилирани гимназии с прием от 8 клас. При подготовката на ЗПУО преди десетилетие бе допуснат компромис тези профилирани гимназии да могат да осъществяват и ранен прием от 5 клас. Но учениците трябва отново да кандидатстват след 7 клас. Посоченият компромис не бе допуснат за други видове профилирани гимназии, като езиковите, хуманитарните и други.

Съгласно предлаганите промени МГ и ПМГ ще могат да приемат ученици още от 5 клас, както и да разширят приема с нови паралелки след 7 клас. Това би имало негативен ефект поне по две причини. Първо, говорим за твърде ранно профилиране, което със сигурност не е в интерес на децата. Дете в 5 клас едва ли следва да бъде предопределено като бъдещ математик или природоизследовател. Второ, този вид твърде ранно профилиране се отразява негативно на основните училища, както и на другите училища: привличайки от тях някои от най-добрите ученици. Това води до задълбочаване на образователните неравенства, до „разтваряне на ножицата“ между различните видове училища и до цялостно занижаване на успеха. ОИСР многократно е подчертавала, че резултатите по PISA са най-ниски в образователните системи с най-ранно профилиране.

Отделно от това, можем да очакваме, че подобен вид компромис може да бъде направен и с езиковите гимназии: същите аргументи могат да важат и за тях.

Предлагаме предложената възможност за МГ и ПМГ от 5 клас да отпадне.

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование

Изображение:pixabay,com