Днес е Петльовден/ Башнувден – Денят на мъжката рожба
Всяка година на 2 февруари се празнува – Петльовден. В миналото българският народ го е празнувал като специален ден – празник на момчето. Днес този празник е запазен най-вече сред специфичната група на ромите музиканти (дръндари), които живеят в Котел, Градец, Златарица, Омурташко и някои села на Шуменска област.
Една стара ромска легенда разказва, че преди много години еничарите решили да избият всички мъжки рожби на българите и на ромите. Така те се надявали завинаги да унищожат българския и ромския род.
Тръгнали те от къща на къща и където имало момче-убивали го или го вземали със себе си. А с кръвта му правели кръст на вратата.
Една ромка, която се казвала Ихтимя (Ефтимия), имала само едно дете-момченце. Явил се при нея Свети Евтимий и я посъветвал да заколи петел, а с кръвта му да изпръска вратата. Когато еничарите минали, те си помислили, че са взели момчето от тази къща и така то било спасено. Спасен бил и ромският род.
Затова ромите-музиканти (дръндари) и до ден днешен празнуват Башнувден (Петлъовден), който наричат още Ихтимя на 2 февруари -деня на Свети Евтимий.
Башнувден (Ихтимя) е ден на момчето. Още от ранна сутрин във всяка ромска къща, където има момче, започват трескави приготовления за празника. Изпичат се пити, сладкиши. Ако в къщата има и момиче, за нейно здраве се приготвят тиганички или мекици.
Това ознавача, че макар Башнувден да е ден на момчето, момичетата също не са забравени!
Най-късно до 12 часа на обяд трябва да бъде заклан специално подготвен за случая петел. Ако в къщата има две момчета, се колят два петела. На този ден ромите колят толкова петли, колкото синове имат.
От кръвта на петела се поставя точица върху челото на момчето за здраве. Също от кръвта на петела се прави кръст върху вратата и над кръста се окача главата на петела. Това се прави ,за да се помни, че петелът е спасил ромския род. След това жертвената птица се сварява и започва тържеството. На този ден ромите непременно раздават от месото на петела и от тиганичките на своите съседи, роднини и приятели. Това се прави за здравето на децата.
Днес, на Петльовден, нашите медиатори от с.Мамарчево, които работят в СУ “Д-р Петър Берон” Тополовград, ни разказаха за традициите в техния край. Медиаторите Минка Илиева и Атанаска Илиева ни споделиха, че в тяхната общност традициите са запазени и смятат, че това води 
и до по-голямо уважение между хората. Медиаторите ни разказаха, че в с. Мамарчево всяка година на този ден петелът се заколва на входната врата и майката в семейството го сготвя с ориз. Правят се също и питки, които се раздават на съседи, а това което остане от ястията се изяжда от семейството – разказа ни Минка.
Традиция е на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, където са само момиченца – за курбан се коли ярка. Жертвената птица се заколва на прага, като целта е кръвта и да изпръска наоколо разказват, медиаторите. С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата. Закланият петел се сготвя, от него се раздава на съседи за здравето на момчетата – продължители на рода. Къща без петел не може – ще запустее. Той я прави недосегаема за зли духове със събуждането си рано сутрин, когато ги прогонва и съобщава на стопаните, че могат да излизат.
По-възрастните хора разпространяват и легендата за смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско), която скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на османлиите, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, османлиите останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.
Отбелязването на Петльовден (Башнувден, Ихтимя), както и легендите, свързани с празника, още веднъж показват, че макар хората, които живеят по българските земи, да са различни, тяхната история и традиции са много близки.
Повече информация можете да намерите тук:
Както и в Учебно помагало и тетрадка ‘Истории край огнището’ – 2-4 клас, които можете да изтеглите от тук: