Председателят на Амалипе бе панелист във форума на ИОО “Следващите 10: България и светът през 2035 година”
Над сто души – представители на гражданския сектор, на академичните среди и на дипломатическия корпус у нас – се включиха в конференцията „Следващите 10: България и светът през 2035 година“, организирана от Фондация „Институт Отворено общество – София“. Поводът на конференцията беше 35-та годишнина от създаването на фондацията, а непосредствената й цел – да очертае предизвикателствата и възможностите пред развитието на българското общество през следващото десетилетие в един все по-непредвидим свят. Сред участниците бяха и Теодора Крумова и Деян Колев от Център Амалипе.Над сто души – представители на гражданския сектор, на академичните среди и на дипломатическия корпус у нас – се включиха в конференцията „Следващите 10: България и светът през 2035 година“, организирана от Фондация „Институт Отворено общество – София“. Поводът на конференцията беше 35-та годишнина от създаването на фондацията, а непосредствената й цел – да очертае предизвикателствата и възможностите пред развитието на българското общество през следващото десетилетие в един все по-непредвидим свят. Сред участниците бяха и Теодора Крумова и Деян Колев от Център Амалипе.
Перспективите пред развитието на гражданското общество и ролята му в периода до 2035 година бе една от основните теми, разгледани по време на форума. Участие в дискусията взеха Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма „Достъп до Информация“, Надя Шабани, директор на Български център за нестопанско право и Деян Колев, председател на Управителния съвет на Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. Последният сподели, че е необходимо ромската тема да се превърне в един от основните приоритети през следващите 10 години. Понастоящем не е така и много от институциите предпочитат да не работят експлицитно по дейности, насочени към ромите. Колев подчерта, че близо ¼ от младите хора, които стъпват на пазара на труда са от ромската общност (по данни на Световна банка), затова е необходимо да се инвестира в тяхното образование и квалификация. Усилията за това постигат успехи и са обречени на успех, тъй като ромите в България и Европа днес преминават своя процес на модернизация, който е свързан с повишаването на образователното ниво. Необходимо е да се постави приоритет и на борбата с анти-ромските стереотипи и дискриминация, за да могат младите образовани роми да намерят достойно място на пазара на труда. Това не винаги е така и често ромските младежи се сблъскват с дискриминация в заведения, басейни и дори в класната стая. Последното е недопустимо и младите роми (особено тези, които са живели в чужбина) страдат много от всяка форма на неравноправно третиране.
Колев обърна внимание и на необходимостта ромските организации и всички НПО да получат възможности за финансиране през оперативните програми. Той посочи работата си в Комитета за наблюдение на Програма Образование, като пример за реално сътрудничество с публичните институции, което е довело до насочването на сериозен ресурс към операции, включващи ромите и уязвимите групи. Важен успех е това, че НПО могат да бъдат водещи бенефициенти и партньори по тези проекти. В същото време на национално ниво са поставени две пречки, които стопират реалното НПО участие – липсата на аванси за НПО проекти и де минимис. В резултат – организациите не кандидатстват или са само партньори по проектите. „Кой разпореди това безобразие?“, пошегува се председателят на Амалипе и посочи, че до 2035г. тези проблеми трябва да са преодолени.
Въпросите за състоянието на икономиката и възможностите и рисковете пред нейното развитие през следващите 10 години обсъждаха Десислава Николова, старши икономист на Световната банка в България, Георги Ангелов в старши икономист, Институт „Отворено общество“ – София, Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика и Георги Ганев, програмен директор на Център за либерални стратегии и главен асистент в Стопански факултет на Софийския университет. Те подчертаха, че растежът на икономиката може да се забави чувствително без реформи и разгледаха различни сценарии за реален растеж на българската икономика.
Какви са обществените възприятия в България за демокрацията и ЕС и свързаните с тях ценности и какво мисли поколението Z беше темата на дискусията, в която се включиха Елица Маркова, програмен директор в Институт „Отворено общество“ – София, Боряна Димитрова, управител на „Алфа рисърч“, Боян Захариев, програмен директор в Институт „Отворено общество“ – София и Александър Кьосев, директор на Културния център на Софийския университет. Боряна Димитрова представи данни от изследвания на Институт „Отворено общество“ – София за състоянието на демокрацията у нас: нагласи, трансформации и поколенчески разломи. Александър Кьосев пък направи културологичен прочит на социологическите данни.
В текста са използвани информация и снимки от Институт Отворено Общество.