Продължава борбата на Център “Амалипе” срещу домашното насилие спрямо ромските жени

Домашното насилие е стереотипизирана тема, свързана с много табута и предразсъдъци. Доскоро въпросът за домашното насилие не беше отчитан като проблем, главно заради патриархалната насоченост на българското общество. През 2016 г.е приет Закон за равните възможности за жените и мъжете. Той регламентира институционалния механизъм за равенство на жените и мъжете, но остават много неуредени въпроси. 

През 2019 г. Парламентът приема законодателни изменения в Наказателния кодекс за подобряване на защитата на жените от насилие. Едни от най – важните законови промени са свързани с това, че домашното насилие е признато като квалифициращо обстоятелство за убийство, суицидни намерения, телесни повреди, отвличания, незаконно лишаване от свобода, принуда, заплаха за извършване на престъпление. Домашното насилие се определя като системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, лична свобода и лични права и се извършва срещу възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, което има дете, лице, с което е или е било в фактическо съжителство, или лице, с което живее или е живяло в едно домакинство. 

По отношение на ромските жени българското правителство често не иска да събира данни въз основа на етническа принадлежност. Освен това няма официална статистика за броя на жертвите на домашно насилие, няма наложени държавни стандарти за услуги за жертви на домашно насилие и няма регистър за извършители на домашно насилие. Тези факти продължават да не се разглеждат, въпреки че женските неправителствени организации от години се застъпват за въвеждането на тези мерки за разкриване на мащаба на проблема с насилието над жени и подобряване на социалната реакция и координация.

Това мотивира Център “Амалипе” да се включи като партньор по проект PATTERN (Prevent And combaT domesTic violEnce against Roma womeN), за целите и желаните резултати на който можете да научите тук. 

От проведеното в цяла България проучване сред ромски жени се установи, че:

• схващането за домашно насилие в ромската общност е тясно свързано с разбирането на общността за ролите на пола и доминиращата роля на мъжете. Все още жените се възприемат като „слабия“ пол и обхватът на домашното насилие обхваща повече от половината от жените в общността;
• Много ромски жени страдат от домашно насилие, но често мълчат, тъй като е широко разпространено, че това са вътрешни семейни проблеми, които трябва да останат в домакинството;
• Общественият медиатор (или образователен, или здравен, или социален) е фигурата, която може да бъде катализаторът, който може по-бързо да донесе промяната;
• можем да разделим жените на три категории: онези, които отхвърлят съществуването на насилие или го оправдават; второ – жените, които осъзнават колко разрушително и опасно е насилието, но все още не могат да намерят достатъчно сила или причина да се изправят срещу него и да го спрат; и трето, жените, които са намерили сили да отхвърлят открито всички форми на насилие и са готови да реагират независимо от последствията. Факторът, който определя към каква категория принадлежи ромската жена, е нивото на самочувствие, което тя има, и етапът, на който е решена да промени статуквото.

Подробна информация за ситуацията в България по отношение на домашното насилие спрямо ромски жени можете да намерите ТУК