От мечта към цел, близка до сърцето

Рубрика “Споделено от регионалния координатор”

Днес регионалният педагогически координатор за областите Варна, Добрич, Силистра и Бургас Жанна Василева ще ви запознае с историята на едно момиче, историята на пътя от мечта към реалност.

Дни след 8 април – Международния ден на ромите, искам да разкажа за едно момиче, което не се срамува да каже, че е ромка. Тя е само на 16, а постиженията й са толкова големи. Животът и е препълнен с толкова много моменти на щастие, състезания, коне, учене и приятели – както българи, така и роми. Тя е Ипек Люман.

Едно прекрасно момиче, от едно малко село, от едно малко училище. Групата по “Фолклор на етносите”, където Ипек танцуваше и участваше в концерти, й даде първите стъпки. Първата ни среща беше такава. После дойде и фестивалът “Отворено сърце”. Емоции, радост в очите, гордостта на директора, г – жа Теменужка Николова, директор на основното училие в с. Смолница, за нейните момичета, грамота, снимки. Всичките много ги харесаха на сцената с танца „Цумайле“. Но това е второто хоби на Ипек. Истинската й страст са …… конете. В с. Смолница има професионална конна база и малката Ипек още от 1 клас всеки ден ходеше там и стоеше с часове да наблюдава конете. Може би е усетила, че те ще станат част от живота и завинаги. Когато беше в 3-ти клас, треньорът предложи на родителите на Ипек тя да тренира. И така Ипек започна да язди.

Как се развива спортната й кариера сега?

Много състезания на местно и национално ниво и много – много награди. И все призови места! В Плевен на национално състезание от над 100 участници, Ипек бе на 5 – то място. Този спорт предопредели и избора на бъдещата професия на Ипек. Сега тя учи във ветеринарния техникум в Добрич. Ще продължи образованието си във Ветеринарномедицинския факултет в Тракийския Университет в гр. Стара Загора. Един ден Ипек ще стане ветеринарен лекар, ще лекува животните, но най-голямата й страст винаги ще останат конете, споделя Ипек.

Дали е от значение с какво запълваш времето си още докато си дете? В безцелно ровене в телефона – в тик ток, инстаграм, фейсбук, селфи и просто нищо-правене, или развиваш потенциала си? А това златното зрънце – умение, талант – потенциал, го има у всеки един от нас – просто трябва да го открием, да го следваме и да му дадем възможност да се развие. Ипек много се радва, когато й даваме възможност да разкаже за себе си и да мотивира връстниците си. Сега тя е пример за другите ученици в училището в с. Смолница, за своята по – малка сестричка, на която помага, и за всички деца, които я познават.

Ако мечтите са предопределени от това, което е близо до сърцата ни, то ние непременно ще станем успешни и щастливи.

Автор: Жанна Василева