Образованието при уязвимите групи: ромските момичета и момчета в извънредни ситуации
Извънредните ситуации – независимо дали са пандемии, природни бедствия или социални кризи – оказват негативно влияние на образователната система. Най-много страдат уязвимите групи, като например ромската общност, за които пречките и неравенствата при достъпа до образование стават още по-сериозни.
Затварянето на училища, прекъсванията на учебния процес и загубата на безопасна и защитена среда са последици, които изострят съществуващите преди това неравенства.
Климатични извънредни ситуации и неравенства в Сърбия
В Сърбия изменението на климата – наводнения, горещи вълни, суши, замърсяване – води до по-високи отсъствия от училище, временно затваряне на училища и рискове за здравето на децата. Най-засегнати са децата, живеещи в бедност и маргинализирани населени места.
Други кризисни обстоятелства (като например прекъсвания на транспорта, проблеми с безопасността или липса на обществени услуги) правят посещението на училище още по-трудно. Когато учебния процес премине в онлайн форма на обучение или приеме импровизирани форми, пречките, пред които са изправени ромските ученици, стават почти непреодолими.
Модели, които се повтарят във всяка криза
При всякакъв вид извънредни ситуации могат да се наблюдават следните ефекти:
- прекъсване или намаляване на учебния процес;
- влошаване на рисковете за здравето и безопасността (горещини, наводнения, замърсяване);
- спиране на основни училищни услуги (хранене, психологическа подкрепа, безопасни пространства);
- все по-голямо дигитално разделение поради липса на устройства и интернет връзка;
- нарастваща бедност, която намалява времето за учене.
Урокът от пандемията COVID-19
Тази голяма здравна криза ясно показа колко бързо могат да се разширят образователните неравенства: децата без цифрови устройства или стабилна интернет връзка бяха изключени от системата, а семействата, които вече изпитваха финансови затруднения, нямаха средства да издържат децата си. Резултатът: повишен риск от преждевременно напускане на училище и отпадане от училище.
Институционалният отговор
Институционалният отговор е от решаващо значение, защото само чрез целенасочени и координирани стратегии е възможно да се намали въздействието на извънредните ситуации върху образованието. Ключовите мерки включват:
- планове за продължаване на обучението;
- ясна и навременна комуникация с учениците и семействата;
- конкретни мерки за дигитална и социална подкрепа;
- адекватно финансиране и силна координация между различните участващи сектори.
Когато тези инструменти липсват, ромските деца се оказват почти напълно изключени: без устройства, интернет, учебни пространства или възрастен, който да ги придружава в образователното им пътуване.
Училището като безопасно пространство
Отвъд ученето, училището представлява социализация, защита, хранeне и ежедневни грижи.
Във времена на криза загубата на тази отправна точка тежи още по-тежко на уязвимите ученици. Последиците са дългосрочни и трудни за възстановяване, дори след връщане към присъствените занятия.
Към по-устойчива и приобщаваща система
Извлечените поуки подчертават необходимостта от изграждане на образователна система, способна да издържи на кризи. Как?
- чрез предоставяне на цифрови устройства и адекватна подкрепа;
- чрез разработване на алтернативни модели на обучение;
- чрез осигуряване на равни възможности за обучение, особено за ромските деца.
Инвестирането в приобщаващи политики означава не само защита на правото на образование за най-уязвимите, но и укрепване на обществото като цяло, правейки го по-справедливо и по-подкрепящо в лицето на предизвикателствата.
Тази статия е принос от KHC – Know How Center, сръбски партньор по проекта ACADE_ME – Accelerating Capabilities against Anti-gypsyism and Discriminations in Education.
Тази образователна статия е част от проекта ACADE_ME – Accelerating Capabilities against Anti-gypsyism and Discriminations in Education, който разглежда проблема с постоянния неуспех на процесите на социално приобщаване на ромите. Той поставя образованието, повишаването на осведомеността и разпространението на положителни модели на преден план в борбата срещу антиромските настроения, дискриминацията и пречките пред овластяването на ромските общности.