Споделено от дарителите: Хана и Тим, които вместо подаръци за сватбата пожелаха от гостите си дарение за фонд “Искам да уча”
Както вече писахме през 2022 година Център “Амалипе” стартира Фонд за ученици, които са на прага на висшето образование и имат желанието и мотивацията да продължат да учат, но нямат възможност поради независещи от тях причини. Чрез тази кампания целим да помогнем на настоящи студенти или класирани в университети зрелостници да покрият семестриалните си такси, такси за общежития, учебни помагала или други разходи, свързани с висшето им образование. Това може да се случи обаче единствено благодарение на прекрасните дарители, които подкрепята каузата ни.
Днес искаме да ви запознаем с първите от тях. Те са Hanna Gjelten Hattrem and Tim Brignall, които дариха 2827 лв., събрани по време на сватбеното им тържество. Преди години те, живеейки в с.Водолей, стават съпричастни на проблемите на ромската общност и доброволстват в дейности на Център Амалипе. Години по-късно решават да предложат на гостите на сватбата си вместо букети и подаръци да дарят за каузата на Център Амалипе. Така създават GoFundme страница за дарения и предлагат на приятелите си да преведат там парите, които иначе биха отделили за сватбата. Хана и Тим са щастливи, че могат да помогнат на българските младежи. Повече за тях и мотивацията им можете да разберете от интервюто, което проведохме с тях
Здравейте, Хана и Тим, разкажете на нашите читатели малко повече за себе си?
Здравейте, аз (Хана) съм от Норвегия. Тим е от Обединеното кралство. Запознахме се като студенти, докато учехме в Лондон. Тим учеше скулптура (изкуство) в колежа по изкуства Camberwell. Аз учех история на изкуството и археология в Училището по ориенталски и африкански изследвания (SOAS). Запознахме се, когато за първи път се преместихме в Лондон през 2009 г. В началото бяхме просто приятели. Започнахме бизнес заедно, в рамките на който имахме галерия и магазин за чай в Лондон. Едва през 2015 г. всъщност станахме двойка. Живяхме заедно в Амстердам и Норвегия и прекарахме няколко години в България. Сега Тим работи като арт техник в Музея на Мунк в Осло. Аз работя като изкуствовед и студентски съветник в Националната академия по изкуствата в Осло
Как се озовахте в България и колко време прекарахте тук?
Тим е идвал на почивка във Варна с приятелите си от училище, когато е бил на 18. Когато завършва университета, проявява желание да си купи къща, която да бъде проект за ремонт, но също така да се научи да отглежда зеленчуци и да направи хубаво място за живеене и арт ателие. Купуването на къща в Обединеното кралство може да бъде много скъпо и ако искате да работите като художник, е трудно да свързвате двата края там.
Тим: спомних си колко ми хареса България, когато преди няколко години я посетих във Варна със свои приятели. Първоначално смятах да купя къща с брат ми край Пловдив. Отидохме да разгледаме няколко имота. Тогава брат ми се отказа от проекта, но аз реших да продължа да търся. През 2014 г. дойдох със семейството си на почивка в България и тогава намерих къща, която харесах във с.Водолей край Велико Търново. Там живях около година, а Хана ме посети през лятото на 2015 г.. След това заживяхме там заедно през 2017 г. и останахме близо 2 години.
Как открихте Център Амалипе и какво знаете за нас?
Докато живеехме във Водолей, станахме близки приятели със съседите и хората от селото. Повечето от тях са роми и научихме много за положението на ромите в България. Освен това чувахме как хората често се изказваха доста негативно за селото ни и правеха обобщения и дискриминационни забележки за ромите, когато чуеха къде живеем.
Хана: След моето първо посещение в България, трябваше да пиша магистърската си теза и реших да бъде на тема как ромите са стереотипизирани в литературата, филмите, медиите и как тези негативни стереотипи допринасят за разпространението на негативен образ на ромите в световен мащаб. Тим, от своя страна, който е художник, реши да направи серия от картини на хора от нашето село и бе много заинтригуван от историята на стереотипите на ромите в изкуството. Неговите картини бяха опит да се направят портрети на нашите приятели и съседи като обикновени хора, без да се опитва да подчертае някакъв определен ромски стереотип. Картините бяха показани в галерия Heerz Tooya във Велико Търново, а за откриването журналисти интервюираха Тим и го попитаха защо рисува роми и какъв е опитът му с роми – намеквайки, че ще им каже нещо негативно…
Нашият приятел Галин Попов ни спомена за Център Амалипе и ни препоръча да се свържем с вас, защото споделяме много от притесненията и целите на организацията.
Вие сте един от най-големите дарители на фонд „Искам да уча(висше образование)“ през 2022 г. Начинът, по който събрахте дарението си, е изключително интересен – вместо подаръци за вашата сватба, вие помолихте гостите да дарят средства. Как се
решихте да го направите?
Имаме голям късмет да живеем в Норвегия, където имаме стабилна, добре платена работа, имаме дете, което може да отиде на финансирана от държавата детска ясла, по-късно и училище, и живеем безопасен комфортен живот. Нормално е да получавате сватбени подаръци, когато се ожените, но когато гостите ни попитаха какво искаме за подаръци, разбрахме, че наистина нямаме нужда от толкова много неща. Затова решихме да кажем на нашите гости, че ако искат да ни дадат подаръци, бихме предпочели да го направят на организация, която смятаме, че върши смислена работа и с която имаме лична връзка. Надяваме се подаръците от нашите гости да направят голяма промяна за получателите на фонда, на който сме дарили.
Как гостите на вашата сватба приеха идеята ви?
Нашите гости бяха много положителни към идеята и получихме много дарения. Също така това ни даде възможност да говорим защо смятаме, че работата, която Амалипе върши, е важна.
Тъй като сте живяли в България, какво мислите за ситуацията тук и за българите?
Много ни хареса да живеем в България и много ни липсва. За съжаление не сме се връщали от няколко години поради пандемията и защото имаме бебе. Това е красива страна с много щедри хора. За съжаление има и много трудности и много хора, които се борят. Ситуацията за ромите често е много трудна и има много наложен расизъм срещу тях в България. В същото време много хора се борят и много млади хора смятат, че трябва да се преместят в Западна Европа, за да работят.
Бяхме много благодарни за всички прекрасни хора, които срещнахме, които ни помогнаха с всичко – от отглеждането на зеленчуци, правенето на буркани, правенето на ракия, помогнаха ни да ремонтираме къщата си и ни търпяха, докато се мъчехме да общуваме на развален български. 🙂
Също така е много вдъхновяващо да видиш всички млади хора във Велико Търново и по селата, които градят живота си, изграждат бизнес, работят в областта на изкуството и културата и осигуряват интересни събития за общността.
Какво бихте посъветвали младите хора от ромски произход, които изпитват различни трудности в живота си и често се отказват от мечтите си?
Бихме казали: образованието е най-ценният инструмент и инвестиция, която някога можете да си подарите. Дори и да изглежда скучно, безсмислено или трудно – то може да отвори толкова много повече възможности по-късно в живота. Останете в училище толкова дълго, колкото е възможно.
Помоли за помощ. Ако преживявате нещо трудно в училище, у дома или на работа, опитайте се да намерите някой, с когото да говорите за това. Може би приятел, учител, съсед. Има много хора, които може да са готови да помогнат или да дадат съвет. И ако имате мечта, може би те могат да ви помогнат да намерите начин да я постигнете.
Благодарим ви Хана и Тим! Целият екип на Център Амалипе ви благодари сърдечно за споделените думи и дарението ви! Благодарение на Вас ще помогнем на младежи по пътя им към образованието!
Ако и вие искате да дарите на фонд “Искам да науча” можете да научите повече тук: