Какво предлага ЗИД на ЗПУО на Министерския съвет относно образователната интеграция: Разлики с предложението на МОН (резюме)

Предложението на МОН за промени в ЗПУО от 23.05.2025г., бе последвано от 754 коментара и становища в рамките на обществената консултация до края на юни 2025г. На 16-ти юли 2025г., Министерският съвет одобри ЗИД на ЗПУО, който бе внесен в Народното събрание и ще бъде гласуван на есенната парламентарна сесия. Между двата варианта на законопроекта съществуват малки разлики. Относно десегрегацията и образователната интеграция те са по съществени, като вариантът от юли е по-слаб и представлява отстъпление от някои от добрите текстове, предложени от МОН през месец май 2025г. Кои разлики могат да бъдат очертани?

 Образователната сегрегация: към нови, безсмислени понятия

През май МОН предложи текстове, които насърчават десегрегацията на сегрегираните училища в градовете. Новите текстове изискваха задължително действия за десегрегация от страна на общините, подкрепени от РУО. Предвидено бе възможност за по малък план прием в сегрегираните училища. Силна страна на предложените текстове бе включването на определения за сегрегация, вторична сегрегация, сегрегирани училища и ДГ и десегрегация.

Въпреки, че предложенията срещнаха подкрепа на десетки организации, експерти и училища, вариантът от 16.07.2025г. отстъпва от някои от тях. Запазени са изискванията за задължителни действия за преодоляване на обособяването, включително за намален план прием. Съществено отстъпление е отказат от определенията за сегрегация и десегрегация и тяхната замяна със звучащите абсурдно термини – „обособени детски градини и училища с концентрация предимно на ромски деца и ученици“ и т.н. Така за първи път закон ще визира ромската етническа принадлежност като пречка за осъществяване на ефективното приобщаване: „16а. Обособени детски градини и училища“ са детски градини и училища с концентрация предимно на деца и ученици от ромски произход, което прави невъзможно осъществяването на политика за ефективно приобщаване в системата на предучилищното и училищното образование.“

Направената замяна на термините звучи не само абсурдно и силно дискриминационно, тя влиза в разрез с изпозлваните до сега понятия „деца и ученици от уязвими групи“, както и с „мекото законодателство“ на ЕС: Препоръките на Съвета на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите от 12.03.2021г. и други законови актове на ЕС, които България е поела ангажимент да спазва. Промяната също така дава възможност предвидените текстове лесно да бъдат заобиколени, тей като директорите на сегрегираните училища и ДГ лесно могат да „пояснят“, че при тях няма концентрация на ромски ученици, а родителите се определят по друг начин (като турци, българи, румънци и др.). С оглед на факта, че от 2010г. МОН и училищата не събират информация за етноса на своите ученици, заобикалянето на новото определение е лесно и вероятно ще бъде направено бързо.

Езиковата подкрепа: „На западния фронт – нищо ново“

Няма съществени различия в текстовете за езикова подкрепа от май и от юни 2025г. Законопроекта предвижда предоставяне на езикова подкрепа не само като допълнителни обучения по БЕЛ, но и като интеграционно обучение в индивидуална форма и подготвителен езиков клас (чл.16, ал.4).

Предложението има шанс да подпомогне училищата, които интегрират ученици с дефицити в българския език. Остава проблемния текст, който предвижда езиковият клас да бъде повтарян, а след това да се повтаря и първи клас, което би отворило възможността за бързо отпадане на учениците.

Образователната интеграция: Отнесена от вихъра

Предложението на МОН от 23.05.2025г. съдържаше добре издържано определение за образователна интеграция. То би дало шанс за насочване на по-голямо внимание към образователната интеграция и нейното не-смесване с приобщаващо образование.

ЗИД на ЗПУО от 16.07.2025г. не съдържа това определение, както и каквито и  да е други текстове за образователна интеграция. Липсва обяснение за тази промяна.

Към този момент предложението на МС е гласувано на първо четене в парламентарната образователна комисия. Тъй като дискусиите по ЗПУО в пленарна зала тепърва предстоят, смятам че все още могат да се направят допълнителни промени, които да доведат до постигането на целите и очакваните резултати, очертани в мотивите на вносителя. Последното би станало и чрез интегриране на част от предложенията, включени в „алтернативните“ ЗИД на ЗПУО, предложени от народни представители.

Детайлен анализ на направениет промени в текстовете за десегрегация, езикова подкрепа и образователна интеграция вижте тук: https://amalipe.bg/kakvo-predlaga-zid-na-zpuo/