Интеркултурното образование отвъд граници: уроци от Перу (част I)

Водени от убеждението, че интеркултурното и гражданското образование (възприемаме ги в тяхното единство не само заради Стандарт 13) трябва да е основата на всяка образователна система, както и че различните държави могат да предложат различни подходи и добри практики за него, тръгнахме към две от латиноамериканските страни, които имат богат опит в тази насока – Перу и Мексико. Защо именно там? И двете държави имат не само богато историческо минало, но и многобройно коренно население, като от години опитват (успешно или не) да въведат разнообразни форми на интеркултурно образование. Всъщност при тях това е задължение, заложено в основните образователни закони, в международни конвенции, които са приели да изпълняват и дори в конституциите им. Разбира се, отиваме не само за да проучим техния опит, но и да представим нашия – от години Център Амалипе работи за въвеждане на интеркултурно и гражданско образование в десетки и дори стотици училища. В България това образование също е задължителна част от образователния процес (Наредба 13 за гражданското… и интеркултурното образование), като стотици училища прилагат разнообразни форми – с помощта или без тази на държавата.

Нашите срещи за споделяне на опит започват от Перу. Държавата е добре известна с богатите си културни забележителности – едно от чудесата на света (Мачу Пикчу), Наска, Куско, Титикака и ред други. Но по-важното е, че коренните народи (Кечуа, Аймара и други) формират поне половината от нейното население, а усилията за въвеждане на интеркултурното образование (под формата на интеркултурно билингвално образование) са официална държавна политика поне от 2016 година, дори от по-рано.

В Перу функционират 26 000 интеркултурни билингвални училища, което е 32% процента от образователните институции там. Какво представляват те, как ги подпомага държавата, защо в някои части на Перу те са преобладаващите образователни институции, а в други части напълно отсъстват…? Тези и ред други въпроси ни вълнуват, пътувайки към страната на древните инки…

Перу е държава с богато културно и географско многообразие. Около 10% процента от територията е формирана от така наречената „Коста“ – тихоокеанското крайбрежие, в което е разположено столицата Лима и други големи градове. Както почти навсякъде перуанската столица привлича голяма част от населението от всички части на страната. Смята се, че 58% от перуанците живеят в Лима и другите градове на крайбрежието. А от тях мнозинството са потомци на мигранти от Андите и Амазония. Прилага ли се интеркултурно образование и там?

Преди да продължим нататък, ето няколко особености, които разкриват спецификата на контекста:

1. В Перу коренните народи имат официално признати колективни права по силата на Конвенция № 169 на Международната организация на труда (1994) и Декларацията на ООН за правата на коренните народи (2007). Те обхващат в много голяма степен образованието, като задължават държавата да подсигури двуезично и интеркултурно образование (Educación Intercultural Bilingüe — EIB)
2. По силата на поетите ангажименти фокусът при въвеждане на интеркултурно образование е върху билингвалното образование, което обикновено се изразява в 2 часа на седмица изучаване на майчиния език. Както местните общности, така и училищата и институциите осъзнават, че това е много недостатъчно, но проблемът е в липсата на квалифицирани учители.
3. В същото време все по-устойчиво училищните общности, съчетано с повишаване на изискванията и от местните общности, включват много по-широк спектър интеркултурни елементи, свързани с представянето и опазването на традиционната култура на кечуа, аймара, общностите от Амазония и др): елементи от културата участват в изграждане на училищната среда и са вплетени в цялостния учебен процес, в часовете извън езиковите часове също се включва местния език и др.
4. Идентичността е и ще продължи да бъде ключово предизвикателство пред коренните народи, особено при младежите. Столетията натиск за асимилация, съчетани с дискриминация и стереотипите спрямо коренните народи, са довели до изоставяне на традиционния език и култура от широки групи, особено по крайбрежието. Въпреки това в момента от Андите и Амазония тръгва процес на връщане към идентичността и поставяне на традиционната култура на модерна основа.
5. Училищата и университетите играят ключова роля в този процес. Те са подкрепени от правителствена политика, която е особено отчетлива през XXI век и особено след 2016 г
6. Паралелно с това трябва да подчертаем, че все още остават редица предизвикателства: нереформирана училищна мрежа, липса на гарантиран системен достъп до образование – особено в средна степен и особено в планинските райони и Амазония, липса на интеркултурно образование в големите градове от крайбрежието, където живеят много от мигрантите от Андите и Амазония, липсата на квалифицирани учители, които да преподават в ИБУ (интеркултурните билингвални училища), липса на финансиране, липса на образователни медиатори (позицията е напълно непозната в Перу) и др.
7. Интеркултурното образование е силно застъпено в университетите, които подготвят педагогически кадри

Нашите срещи започват именно от Лима. Както всяка централизирана държава, столицата концентрира и основните образователни институции. Започваме срещи именно в тях.

Среща в Министреството на Образованието Перу: когато образованието срещне културите – отвъд граници и континенти.

На 9 април имахме възможността да проведем изключително съдържателна среща в Министерството на образованието на Перу с дирекцията, отговаряща за интеркултурното билингвално образование (ИБО). Споделихме опита на Център „Амалипе“ в развитието на интеркултурното образование в България – както постигнатото, така и предизвикателствата, свързани с достъпа и качеството на образованието за ромските деца.

В срещата от страна на Министерство на образованието участваха

• Анхелика Киспе Сачи, Координатор на екипа на Дирекция „Междукултурно двуезично образование“
• Росана Бартра Аревало, Главен координатор на Дирекция „Междукултурно двуезично образование“ (DEIB)
• Пила Бутрон Касас, Координатор на педагогическия екип на Главна дирекция „Общо основно образование“ (DIGBR)
• Мелида Конисля Лауката, Специалист на Главна дирекция „Общо основно образование“ (DIGBR)
• Диана Салседо Колона: Специалист на управленския екип на Дирекция „Междукултурно двуезично образование“ (DEIB)

От своя страна, колегите от Перу представиха впечатляващ мащаб: Интеркултурното билингвално образование е национална политика, обхващаща над 26 000 училища (32% от всички в страната). В тях обучението се провежда както на испански, така и на езиците на коренните общности – с ясна цел: съхраняване на езиците, културата и идентичността. Този напредък е особено значим на фона на предходни политики, насочени към асимилация и заличаване на културните различия.

Какво е Интеркултурното билингвално образование?

1. Характеристики на модела. Моделът се реализира в две направления:

• ИБО за културно и езиково утвърждаване — за общности, в които майчиният език е все още жив и активно използван.
• ИБО за културно и езиково съживяване — за общности, в които майчиният език е застрашен или вече е преминал в пасивна употреба.

Моделът е насочен към ученици от коренното население, обхванати от системата на редовното образование в началнa, основнa и среднa степен. Реализира се в държавните и частни училища, като следва общообразователната програма с допълнението от часове на майчин език. Училище може да получи статут на ИБУ след като заяви такъв и при наличие на ученици, за които майчиният език или езикът в техните семейства не е испански. Важна особеност е, че не е задължително децата да са носители на езика, те може вече да не го говорят, но ако това е езикът на семейството, училището може да получи статута на ИБУ. Условие обаче е училището да разполага с квалифицирани билингвални учители. Това не носи на училището допълнителен финансов стандард, а финансирането на тези учители трябва да дойде от общия бюджет и често то е за сметка на друг учител. Естествено това поражда конкуренция в училищата и е една от причините в големите градове, където колкото и да е голям броят на мигранти от Андите и Амазония, те са малко като процент, да има и малък брой билингвални училища. Така например в Лима то е само 1.

Повече за модела, можете да прочетете ТУК 

Към момента в страната функционират 26 397 начални, основни и средни училища, които обхващат 1 238 923 ученици в 24 региона на Перу. За тях отговаря специална дирекция в Министерство на образованието.

Моделът за въвеждане на ИБО е изключително детайлно разработен с оглед на различния контекст, сценарии на владеене на езика, структура на управление на учебните заведения, оценяване и методическа подкрепа. За съжаление не всичко се прилага в идеален вид поради предизвикателствата, с които все още се бори перуанската образователна система, а именно липсата на достатъчно учители с подходяща квалификация, липса на интеркултурни училища в Лима и големите градове, подобряване достъпа до образование за всички деца

Такива срещи ни напомнят, че макар контекстите да са различни, целта е обща: образование, което уважава, включва и дава шанс на всяко дете.

Среща в ЮНЕСКО

ЮНЕСКО е организацията в Перу, която цялостно насърчава политиките за запазване на идентичността и културното многообразие и има сериозен ангажимент към въвеждане на интеркултурно и билингвално образование в средна степен, включително и чрез развитие на собствена програма «Хоризонти».

В централата на ЮНЕСКО в Лима проведохме среща с почти целия екип на ЮНЕСКО в Перу, за да дискутираме начините за осъществяване на интеркултурно образование в Перу и в България. Централата на ЮНЕСКО се помещава в Министерството на културата – сграда многократно по-голяма и помпозна от аналогичното министерство в България. Веднага прави впечатление множеството надписи на испански, кечуа и аймара.
Деян Колев и Теодора Крумова споделиха опита на Център „Амалипе“ по въвеждането на часове по „Фолклор на етносите – ромски фолклор“, подкрепата за образователните медиатори, дейностите за запазване и развитие на ромската култура и идентичност  и младежките дейности на организацията.

Обсъдихме различията в контекста – докато в България ромите и другите етнически малцинства имат предимно индивидуални права (вкл. гаранции срещу опити за асимилация, което поне на теория фигурира в Конституцията), в Перу това отдавна е регламентирано чрез политики за колективни права и интеркултурно билингвално образование. В същото време, в сферата на образованието ромите в България и Европа често са в сходна позиция с коренните жители в Лима и крайбрежните градове.

Домакините проявиха интерес към това как мотивираме ромските и българските родители да избират факултативни часове по ромска култура и адмирираха усилията на Център „Амалипе“ за превръщането им в устойчива практика, както и подхода за използване на интеркултурното образование като средство за запазване на идентичността и изграждане на толерантност.

От своя страна, колегите от ЮНЕСКО споделиха дългогодишния си опит в подкрепа на културата на коренните народи, включително чрез интеркултурно билингвално образование. Те представиха и програмата HORIZONTES, насочена към ученици в средна степен – едно от ключовите предизвикателства в Перу. Особено впечатляващ бе примерът с културното и езиково съживяване на народа кукума-кукумирия от Лорето, Амазония, наречен «От срам към гордост».

Народът Кукама – Кукамирия

Обитават провинциите Алто Амазонас, Рекена и Лорето в регионите Лорето и Укаяли. Общото население е около 20 000 души, разпределени в 120 общности, от които само малко повече от половината говорят майчиния си език, който спада към езиковото семейство «гуарани». Характерна особеност е, че езикът прави граматическо разграничение между мъжката и женската реч в различни граматически категории — граматическият род се отнася до биологичния пол на говорещия, а не до предмета. Кукама Кукамириа е един от 21-те езика с висок риск от изчезване в Перу.

Изправени пред риска от изчезване, в края на XX век, общностите от народа Кукама-кукамирия започват да се обединяват в асоциациции и органиации с основна цел, стопиране на асимилацията, запазване и възраждане на културата. Всички те са обединени под егидата на AIDESEP (Асоциация на коренното население за развитие на перуанската джунгла).

Бързо идва осъзнаването, че най-устойчиво културата и идентичността могат да бъдат запазени чрез образованието. Паралелно с процеса на общностна мобилизация,  започва развитието на програма за билингвални учители.

Процесите за съживяване на общността са движени основно от членове на самата общност и включват също така общностното радио Ukamara (Радиостанцията е важен инструмент за съживяване на езика — излъчва предавания на кукама и популяризира културата сред младото поколение), Фестивал на коренните езици и култури (той събира ученици и учители от различни общности за представяне на езика, танците и традициите на коренните народи от провинция Лорето) и много други инициативи и кампании. Активна част от тези кампании са младежите и децата, които са най-уязвими откъм загуба на език и култура. Затова и един от клиповете, които стават най-популярни е от кампанията Kumbarikira – Exito musical de niños kukamas al rescate de su lengua

Деян „Дидко“ Димитров представи опита на младежи от Велико Търново по създаването на КиноКлуб „Пънч“ – вдъхновяваща инициатива, която насърчава толерантността и съвместната работа между млади хора от различни етноси.
Разделихме се с обещание за нови срещи и съвместна работа по въвеждането на интеркултурното образование.

Университетът по науки и хуманитаристика (Universidad de Ciencias y Humanidades – UCH) в Лима, Перу

За да е завършена представата ни за пълния цикъл в образователната система, посетихме и Университета по социални науки и хуманитаристика в Перу, където бяхме посрещнати от декана на Факултета по хуманитарни и социални науки д-р Уилям Кортез Малдонадо и неговият екип. Визитата беше организира с помощта на доц.д-р Дияна Димитрова, преподавател в Педагогическия факултет на ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“ и д-р Карла Васкез от Университета по социални науки и хуманитаристика.

Университетът по науки и хуманитаристика (Universidad de Ciencias y Humanidades – UCH) в Лима, Перу, е модерно висше училище, което се отличава със своя фокус върху интегралното образование. Основан с идеята да предостави достъпно, но качествено образование, UCH следва модел, който се наричат “Интегрално формиране”. Това означава, че студентите не се обучават само в тясната си специалност, а преминават през сериозна подготовка по култура, изкуство, спорт и обществени науки с цел формиране на силно социално съзнание. Затова и основната мисия на университета е да формира професионалисти с критично мислене, които допринасят за развитието на страната.

Факултетът по хуманитарни и социални науки е сърцето на образователната философия на университета. За разлика от много технически насочени институции, UCH вярва, че хуманитаристиката е основата на всяко знание. Най-силно изразеното направление във факултета е Педагогика. Факултетът насърчава студентите да изследват реалните социални проблеми на Перу още от първите курсове. Програмите са структурирани така, че бъдещите учители и специалисти да прекарват значително време в реална среда (училища и общности). Към факултета функционира активен Културен център, който организира изложби, театрални постановки и фолклорни събития, тъй като UCH държи изключително много на перуанската национална идентичност.

В страна с големи социални различия, Хуманитарният факултет на UCH играе ролята на “мост”. Той подготвя кадри, които не просто търсят работа, а се опитват да реформират образователната система на страната.

Университетът е сравнително нов, но вече обучава над 6 000 студенти. Голямата част от тях са от коренното население, представители на различните индиански народности от крайбрежието, Андите и Амазония. Университетът обучава в различни специалности, като отскоро е открита и специалност Медицина. В сферата на педагогиката усилията на преподавателите са да подготвят учители и специалисти, които да подпомогнат интеркултурните билингвални училища в Андите и Амазония. Колегите не скриха, че не успяват в това усилие, тъй като голямата част от студентите предпочитат да останат в Лима.

Забележителни са усилията на университета и други институции да преобърнат дългогодишната политика за асимилация на коренните народи и да стимулират развитието на тяхната идентичност чрез образование. Необходими са още много усилия, но положителното развитие се вижда.

В началото на срещата имахме приятната задача да предоставим на двама от преподавателите д-р Карла Васкез и Иван Ираола-Реал сертификати от Великотърновския университет за участието им в онлайн конференция. Разделихме се със сърдечни пожелания за съвместна работа. 

 

В крайна сметка Лима ни оставя с повече въпроси относно интеркултурното образование, отколкото с отговори. Присъствието на коренните народи (Кечуа, Аймара и др.) (в Латинска Америка “индианец” е натоварено с много негативни конотации и рядко се използва. Вместо това латиноамериканските колеги и самите представители на коренните народи използват „Pueblos Originarios“, „Pueblos Indigenas“ и ред други) в града е видимо навсякъде – в Лима има най-много говорещи езика Кечуа, културният живот на повечето квартали е изпъстрен със събития, показващи приноса на културата на Андите и т.н. В същото време там функционира само едно интеркултурно билингвално училище (на мигранти от Амазония от народа Шибипо), като от министерството на образованието ни увериха, че основната причина за това е липсата на интерес от самите училища. За да получи статут на “Escuela intercultural bilingue” образователната институция трябва да заяви желани за това. Този статут не практика не й носи допълнително финансиране, а по-скоро изисква ангажимент наемане на учители по съответния език. Разбираемо е, че настоящите учители имат пасивна или дори актива съпротива за това. Липсва и натиск от страна на родителските общности. Усилията на университета за Науки и Хуманитаристика да формират нова генерация от учители , които могат да преподават в интеркултурните билингвални училища са стъпка към разрешаването на проблема с липсата на квалифицирани педагози в тази сфера и вероятно тези усилия ще доведат до промени, но това ще изисква време. От министерството на образованието проявиха интерес към българския опит за допълнително финансиране на училищата с концентрация на уязвими групи и въвеждането на позицията на образователния медиатор. Вероятно това би подпомогнало не само интеркултурните институции в Андите и Амазония, но и формирането на такива в крайбрежието.

След Лима се насочваме към Андите (Перуанската Сиера), в които интеркултурните билингвални училища са преобладаващите образователните институции.