Какво е Интеркултурното билингвално образование в Перу

В Перу функционират 26 000 интеркултурни билингвални училища, което е 32% процента от образователните институции там. Какво представляват те, как ги подпомага държавата, защо в някои части на Перу те са преобладаващите образователни институции, а в други части напълно отсъстват…? 

Какво е Интеркултурното билингвално образование?

Характеристики на модела. Моделът се реализира в две направления:

• ИБО за културно и езиково утвърждаване — за общности, в които майчиният език е все още жив и активно използван.
• ИБО за културно и езиково съживяване — за общности, в които майчиният език е застрашен или вече е преминал в пасивна употреба.

Моделът е насочен към ученици от коренното население, обхванати от системата на редовното образование в началнa, основнa и среднa степен. Реализира се в държавните и частни училища, като следва общообразователната програма с допълнението от часове на майчин език. Училище може да получи статут на ИБУ след като заяви такъв и при наличие на ученици, за които майчиният език или езикът в техните семейства не е испански. Важна особеност е, че не е задължително децата да са носители на езика, те може вече да не го говорят, но ако това е езикът на семейството, училището може да получи статута на ИБУ. Условие обаче е училището да разполага с квалифицирани билингвални учители. Това не носи на училището допълнителен финансов стандарт, а финансирането на тези учители трябва да дойде от общия бюджет и често то е за сметка на друг учител. Естествено това поражда конкуренция в училищата и е една от причините в големите градове, където колкото и да е голям броят на мигранти от Андите и Амазония, те са малко като процент, да има и малък брой билингвални училища. Така например в Лима то е само 1.

Към момента в страната функционират 26 397 начални, основни и средни училища, които обхващат 1 238 923 ученици в 24 региона на Перу. За тях отговаря специална дирекция в Министерство на образованието.

Социокултурни и езикови сценарии. Обособени са 5 сценария, в зависимост от нивото на владеене на майчиния език и официалния език (в случая испански)»

• Сценарий 1 — Учениците разбират и говорят свободно основно майчиния език. Малко от тях говорят испански.
• Сценарий 2 — Учениците разбират и говорят и двата езика (майчиния и испански), като местният преобладава в комуникацията.
• Сценарий 3 — Учениците говорят свободно испански и разбират ограничено местния/ майчин език, който се използва предимно от по-възрастните в общността. Много малка част от младежите говорят езика. Значителна част се срамуват да говорят езика и този процес често е придружен и от асимилация и загуба на идентичността
• Сценарий 4 — Учениците говорят изключително испански и познават само отделни изрази на местния език. В общността местният език вече не се използва, но част от културните практики са запазени.
• Сценарий 5 — Учениците произхождат от различни коренни народи, говорят различни местни езици и имат различни нива на двуезичност (многоезичен контекст).

Педагогически модел

Педагогическият модел включва четири основни елемента

• Развитие на интеркултурна учебна програма. Това покрива теми като отчитане на личната и колективна идентичност, развитие на критическо мислене за преодоляване на неравенствата и дискриминацията, включване на информация за културата и обичаите на коренните народи в учебната програма, насърчаване на толерантността чрез опознаване на културата и традициите на различните коренни народи
• Развитие на билингвално обучение: както усвояване на майчиния език, така и използване на майчиния език за подобряване усвояването на официалния език и за постигане на по-високи образователни резултати
• Различно използване на езика според спецификата и различните сценарии на обучение: използването на майчините езици за разработване на основните предмети, използването на испанския като втори чужд език или използването на местния език като втори чужд език, връзката межу двете и използването им за повишаване на езиковите компетенции. И двата езика се използвате като инструмент за обучение. При Сценарии 1 и 2 в началните класове местният език е основен инструмент на обучение, а испанският се въвежда като втори език по специализирана методология, след което постепенно се разширява ролята му. При Сценарии 3, 4 и 5 Испанският е основен език на обучение, а местният език се развива като втора езикова дисциплина по методология за чужди езици, с постепенно въвеждане в останалите предмети. Изключително важна е връзката между училището, семейството и общността.
• Насърчаване на диалога между различните култури като основа за изграждане на интеркултурна педагогика. При модела за утвърждаване на идентичността се задълбочават знанията и практиките на общността; при моделът за съживяване на културата се въвеждат отново традиционните културни ценности, като се поставят на съвременна основа. И двата варианта целят преодоляване на дискриминацията.

Оценяване на знанията: следва действащата учебна нормативна уредба като взема предвид нивото на двуезичност на учениците и техните собствени начини на учене.

Моделът за въвеждане на ИБО е изключително детайлно разработен в Перу с оглед на различния контекст, сценарии на владеене на езика, структура на управление на учебните заведения, оценяване и методическа подкрепа. За съжаление не всичко се прилага в идеален вид поради предизвикателствата, с които все още се бори перуанската образователна система, а именно липсата на достатъчно учители с подходяща квалификация, липса на интеркултурни училища в Лима и големите градове, подобряване достъпа до образование за всички деца.

Повече информация, вижте тук:

Интеркултурното образование отвъд граници: уроци от Перу (част 1)

Презентация за интеркултурните билингвални училища на Министерство на образованието – Перу