“Имам една мечта-да учим и живеем заедно”: Дискриминацията
През февруари Център Амалипе обяви ученически конкурс на тема “Имам една мечта – да учим и живеем заедно”. Получихме много есета – вдъхновяващи, искрени и истински. Поетапно ще ви представяме част от отличените от тях, а скоро очаквайте и призовите видеа в YouTube канала ни.
Представеното по долу есе е класирано в трета възрастова група – Категория есе, в рамките на конкурс “‘Имам една мечта – да учим и живеем заедно” на Център Амалипе.
Автор: Вирджиния Атанасова , 11 клас, ПГССХТ,гр.Шумен
„Имам една мечта-да учим и живеем заедно”
Дискриминацията
Мечтите са едни от най-важните неща за човека. Те го тласкат напред и го правят борбен. Мечтая някой ден да свалим бариерите помежду си и да бъдем по-добри! Да нямаме проблем като дискриминацията и да бъдем по-съпричастни към чуждите проблеми.
Всички живеем в този малък свят, изпълнен с толкова изненади. Толкова много хора! И толкова различни – по произход, етнос и религия. Може би е малко странно, че празнуваме различни празници, празнуваме по различен начин, че понякога чуваме непознат за нас език, откриваме, че има общности с различни от нашите ценности и култура… Но трябва да бъдем толерантни и да приемаме хората с техните различия. Всъщност радвам се, че сме различни и толкова уникални. Все пак, ако бяхме еднакви, нямаше да е интересно!
Всеки ден се сблъскваме с различията на хората и техните възгледи. И не винаги всичко е като бутилка шампанско и рози. Така е и в училище, защото дискриминацията продължава да бъде един от проблемите ни!
Вървейки в началото на мрачния коридор, отивайки към класната стаята, аз се разминавам с деца със специални образователни потребности. Мълчаливо навели глава. Като че живеят в друго измерение, точно като самотниците в клас, които седят на задните чинове, седейки, покрили главите с качулки, без да общуват, без да споделят… Ако ги попитаме “Хей, как си?”, може би ще споделят или обичайно ще си замълчат. Очаквайки нападки и подигравки, знаейки, че няма да бъдат разбрани. Аутсайдери, просто аутсайдери! Не си правим труда да ги опознаем. Тях и тяхната култура. Мислим, че са ни ясни като бял лист и няма какво повече да разберем за тях.
Влиза и момичето, заредено с много положителни емоции, прекрасна усмивка и толкова лъчезарна, ухаеща на нежно-сладникъв парфюм, нежен точно като нея. Престрашава се, скромно поздравява! В замяна ѝ се присмиват и подиграват. Никой не отвръща на поздрава с поздрав. Просто за да не го помислят за примитивен, за това, че поздравява “наивната” зубърка. В противен случай, следва да бъде прогонен от групичката на “готините”!
А хората в неравностойно положение…? В очите им – отчаяние. Бутайки колелата на количката си, изживяват чувство за малоценност към себе си, че дори и яд, събирайки погледите и нечие съжаление! Вместо да им се подиграваме и да ги подценяваме, че едва ли не не стават за нищо, държейки ги настрани от нас, можем да им подадем ръка.
Нека им помогнем да открият своите скрити таланти, защото всеки има такива, всеки е добър в нещо и има някакви умения! Да им покажем, че можем да бъдем толерантни и не ги подценяваме!
Никой не избира какъв да се роди, но всеки може да избере доброто пред злото. Аз го направих, направи го и ти!
Мечтаех и продължавам да мечтая! И така стигнах до класната стая, извървяла мрачния коридор, мислейки си, че някой ден можем да бъдем по-разбиращи се и по-човечни.
А просто бях тръгнала към класната стая….
Повече за конкурса вижте тук:
Център Амалипе обявява ученически конкурс на тема ‘Имам една мечта – да учим и живеем заедно’