Каква бе 2025 г. за гражданските организации в България – съкратен анализ

2025 г. бе година на противоречиви и незавършени процеси за гражданските организации в България – тенденции, които не приключват с края на годината, а ще продължат да влияят и занапред. Развитието на гражданското общество все по-осезаемо засяга широки групи от граждани, включително такива, които не се самоопределят като активни или ангажирани с НПО сектора.

1. Законодателни заплахи и отхвърлянето на ЗРЧА

Едно от най-значимите събития през 2025 г. бе поредното отхвърляне на проектозакона за регистрация на „чуждестранните агенти“ (ЗРЧА). Това отхвърляне обаче не представлява окончателен край на инициативата, а по-скоро временна пауза в процес, който може да бъде възобновен.

Проектозаконът е показателен за това как атака, формално насочена срещу НПО и медии, би засегнала стотици хиляди обикновени граждани. Той предвиждаше регистрация като „чуждестранни агенти“ не само на организации, но и на физически лица, получили над 1000 лв. от чужбина в рамките на пет години – включително средства от роднини, работещи в чужбина. Така цели общности, включително ромски квартали и семейства на българската диаспора, биха могли да бъдат стигматизирани.

Макар ЗРЧА да бе отхвърлен с голямо мнозинство, гласуванията по парламентарни групи разкриха тревожна амбивалентност. Част от партиите, включително от управляващото мнозинство, избраха „въздържал се“ или дори подкрепа за закона. Това показва, че липсва стабилен и ценностен консенсус в защита на гражданските свободи, а позициите често се диктуват от моментна политическа конюнктура.

2. „Анти-Сорос“ комисията – институционализирана реторика срещу НПО

Втората ключова линия през 2025 г. бе опитът за създаване на временна парламентарна „анти-Сорос“ комисия, иницииран от ДПС – „Ново начало“. Макар първоначално комисията да не бе одобрена през февруари, последваха нови опити, като през октомври тя бе отхвърлена с минимална разлика, а през ноември – в крайна сметка одобрена.

Показателно е, че подкрепата за комисията дойде от идеологически разнороден, но обединен в недоверието си към НПО и независимите медии кръг партии, докато про-европейските формации останаха в изолация. Това ясно очерта нов тип политическо разделение, при което гражданското общество се превръща в удобна мишена.

Самият мандат на комисията – ограничен до периода след април 2025 г. – показа, че тя не цели реално изследване на историческата роля на фондации като „Отворено общество“, а обслужване на краткосрочни политически цели. На практика комисията така и не започна работа поради липса на кворум, а впоследствие бе предложено нейното закриване. Независимо от това, анти-НПО реториката, която тя легитимира, остава и може лесно да бъде активирана отново.

3. Ограничен достъп до европейско финансиране и позитивни алтернативи

Паралелно с политическия натиск, продължиха рестриктивните практики на управляващите органи по оперативните програми, които реално ограничават участието на НПО: липса на авансово финансиране, прилагане на de minimis, сложни административни изисквания. Това на практика изключва гражданските организации от „споделеното управление“ на европейските средства.

На този фон особено важни са програмите, управлявани директно от Европейската комисия или международни донори. През 2025 г. Програма CERV, Българо-Швейцарската програма и механизмите на ЕИП се утвърдиха като основен източник на реално финансиране за НПО, с ясни правила, аванси и висок интерес от страна на сектора.

4. Институционален диалог и Съветът за развитие на гражданското общество

През 2025 г. започна работа обновеният Съвет за развитие на гражданското общество (СРГО), в който чрез демократичен процес бяха избрани 14 НПО представители. Съветът стартира подготовката на Стратегия за развитие на гражданското общество и план за финансирането ѝ.

Въпреки позитивния старт, процесът остава уязвим от политическа нестабилност, чести смени на правителства и необходимостта НПО постоянно да „започват отначало“ диалога с институциите.

5. Образование, законодателни промени и активна гражданска реакция

2025 г. бе изключително динамична в сферата на образованието. Предложението за задължителен предмет „Добродетели и религии“ предизвика масирана гражданска реакция, което доведе до смекчаване на позицията на МОН и включване на НПО в подготовката на алтернативни програми.

Сходна бе ситуацията и при опита за мащабни промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Въпреки безпрецедентния брой предложения и активното участие на граждански организации, политическата криза прекъсна процеса.

6. Гражданска активност и младежко участие

Един от най-силните позитивни изводи за 2025 г. е безпрецедентната вълна на гражданска активност, кулминирала в протестите от декември, но подхранвана от целогодишната работа на хиляди доброволци и НПО.

Особено окуражаваща е високата ангажираност на младите хора, включително от уязвими общности. Данните показват устойчиво участие в доброволчески дейности, без значими разлики по етнически признак – силен аргумент срещу стереотипите и в подкрепа на инвестициите в младежко гражданско образование.

Годината за Център Амалипе:

• Продължихме да подкрепяме неформалната мрежа на образователните медиатори, която обхваща над 350 образователни медиатори. През 2025 беше учредена и Национална мрежа на образователните медиатори  като юридическо лице.
• Продължихме да развиваме мрежата училища “Всеки ученик ще бъде отличник” , която получи ново име: “Мисия Отличник: вдъхновени да успяваме” 
• Достигнахме до 44163 ученици в 256  училища
• В 56,95% от училищата няма нито един отпаднал ученик
• 99,16%  от завършващите 7 клас, продължават образованието си в гимназиална степен
• 86,47% от зрелостниците завършват 12 клас 
• 23,85 % от завършващите 12-класници  са решили да продължат образованието си и кандидатстват в университет
• Средният процентът на отпадащите ученици в мрежата, с която работим, е около 1,6% 
• увеличава се броят на средношколците, които успешно полагат ДЗИ/ матури: младежите, които участват в граждански доброволчески дейности, организирани от Амалипе, се справят с резултати по-високи от средните за страната. Средният резултат на училищата в Мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ е 3,05, а средната оценка на ДЗИ БЕЛ на учениците, които са издържали изпита е около 3,75 
• успяхме да помогнем за разрешаването или предотвратяването на над 260 случая на ранни бракове: активно работим за преодоляването на този проблем от години.

Заключение

2025 г. ясно показа, че гражданското общество в България е едновременно уязвимо и жизнено. Политическите атаки, реториката срещу НПО и институционалните бариери съжителстват с висока гражданска енергия, международна подкрепа и нарастващо младежко участие. От това дали тези позитивни процеси ще бъдат защитени и надградени, зависи не само бъдещето на сектора, но и качеството на българската демокрация като цяло.

 

Детайлна версия на анализа вижте тук

 

Автор: Деян Колев