януари 6, 2026януари 7, 2026

Каква бе 2025г. за гражданските организации в България?

Краят на всяка година е повод за различни равносметки – какво бе постигнато и пропуснато в различните сфери от обществения и политическия живот. Изминалата 2025г. за гражданските организации бе пълна с различни, дори противоречащи си тенденции – така както бе за цялото ни общество. Със сигурност може да сме убедени в поне две неща. От една страна, тенденциите, маркирали 2025, ще продължат и през следващата/ следващите години, защото нито една от тях не е приета с “безвъпросна яснота” и категоричност от основните политически фактори и от основните групи в обществото. От друга страна, случващото се с гражданските организации засяга все по-дълбоко все по-широки кръгове от граждани, дори и последните да не го осъзнават.

Няколко символични развития маркираха 2025г. за неправителствените организации:

Отхвърляне на проектозакона за регистрация на чуждестранните агенти (ЗРЧА): веднага следва да подчертаем, че то се случи не като финална точка относно този анти-демократичен проект на закон, а по-скоро като запетая с очаквано продължение на сагата.

ЗРЧА е пример как всеки акт, замислен като “атака” срещу НПО и медиите, може да засегне всеки български гражданин. Проектозаконът предвижда да регистрира като „чуждестранни агенти“ всички юридически и (обърнете внимание) физически лица, които са получили от чужбина повече от 1000 лева в рамките на 5 години. Така стотици хиляди и дори милиони български граждани ще се окажат „чуждестранни агенти“, защото получават средства от свои роднини (деца, съпрузи, братовчеди и др.), които живеят и работят в чужбина. От години българската диастора е най-големият чуждестранен инвеститор – стотици хиляди български граждани работят в Западна Европа, САЩ, Канада и други държави (броят им в Русия, Китай и др. държави от БРИКС е значително по-малък, дори привържениците им предпочитат да изпратят децата си да учат в Западна Европа, а не на Изток или на Юг) и изпращат част от спестяванията си в България, за да ремонтират своите къщи, да помагат на своите роднини и т.н. По този начин роднините на живеещи в чужбина българи (вероятно и ти, уважаеми читателю) ще се окажат чуждестранни агенти. Ромските махали, както и много други квартали, би следвало да бъдат обявени като средище на чуждестранни агенти.

Дали тази стъпка ще бъде последвана от облагане с данъци на всички средства, които идват от чужбина, вкл. от живеещите в чужбина българи – едва ли някой може да отговори на този въпрос. Но не е изключено именно това да бъде “окончателното решение” за попълването на перманентната дупка в държавния бюджет и приходите в него – “не вдигаме данъците, не въвеждаме нови, а просто събираме необлагани досега приходи …”

Разбира се, едва ли има съмнение, че основната цел на ЗРЧА са именно медиите и организациите, особено тези, които могат да критикуват политическия елит. Българският държавен бюджет категорично НЕ финансира гражданските организации. За разлика от повечето европейски държави (най-вече в Западна Европа), нашият държавен бюджет е повече от скромен по отношение на НПО. От години в бюджета има заложена твърде скромната сума от 1 млн. лева за подкрепа на проекти на граждански организации, която не се използва… Но със сигурност почти всеки български гражданин може да се окаже потърпевш – не само защото ще получи етикета “чуждестранен агент”, но и защото е много вероятно да му бъдат наложени допълнителни данъци.

Оставям настрани и безспорно негативния ефект, който този закон би имал върху българската демокрация като цяло. Не е случайно, че вдъхновителите му – държави като Русия, Грузия… и дори членовете на ЕС Унгария и Словакия не са “витрина на демокрацията”. От години евроскептичната и националистическа партия Възраждане предлага ЗРЧА в различни парламенти. Той бе отхвърлен и в последния пленарен ден на 50-тото НС, като бе предложен от същата партия веднага след сформирането на (все още) настоящия парламент. В началото на февруари 2025г. ЗРЧА бе отново отхвърлен. На пръв поглед това изглежда консенсусно: едва 38 от гласувалите 198 народни представители подкрепиха законопроекта. Останалите го отхвърлиха – 112 против и 48 въздържали се. Подкрепа демонстрираха единствено вносителите от Възраждане (34) и 4 депутати от социалистическата партия. Но по-детайлното вглеждане в гласуването по парламентарни групи подсказва, че при част от тях става дума преди всичко за гласуване според моментната конюнктура. ЗРЧА бе категорично отхвърлен от двете основни про-европейски коалиции – ГЕРБ – СДС и ПП-ДБ. ДПС на Пеевски също гласува монолитно „против“. Не така стояха нещата с три други партии, които подкрепяха тогавашното правителство. Има такъв народ (ИТН) единодушно се въздържаха: 17 въздържали се от 17 гласували. Другата партия в управляващата коалиция – Българската социалистическа партия – бе значително по-раздвоена: от гласувалите 10 социалисти 6 се въздържаха, а 4 дори подкрепиха законопроекта, като нито един не бе против него. ДПС – ДПС (известно като „ДПС Доган“), което също подкрепяше управляващата коалиция, не участва в гласуването или се въздържа – 7 въздържали се от 7 гласували. Единодушно с „въздържал се“ гласуваха и депутатите от опозиционната партия МЕЧ: 11 от 11.

В края на 2025г. политическата конюнктура се промени кардинално. Предстоят избори за ново НС. Едва ли някой би се изненадал, ако ЗРЧА бъде внесен отново. Как ще гласуват партиите от настоящото НС, които намерят представителство в новия парламент, е въпрос с много неизвестни. Със сигурност не липсват поводи за притеснение.

Създаването на “анти-Сорос” парламентарна комисия

На 5.02.2025г. Народното събрание не одобри и създаването на „Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации на територията на Република България, финансиращи български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и установяване на свързаността им с политически партии, магистрати, образователни институции, медии, бизнес структури и органи на държавна власт“ (последният да затвори вратата). Предложението бе на ДПС-Ново начало. Тоест, ако читателят на текста по-горе си е помислил, че тази партия е срещу натиска върху медии и НПО, защото гласува срещу ЗРЧА, тук може да види обратното. Посочената партия пое на висок глас анти-Сорос реториката, както и свързаната с нея атака срещу частните медии (различни от медиите на председателя на партията), както и срещу организациите, финансирани от „Отворено общество“, от Фондация „Америка за България“ и т.н.

Въпреки че по това време политиците все още говореха за “санитарен кордон” срещу Пеевски, мнозина от тях се присъединиха към предложението. Комисията бе отхвърлена, но категорично против нея гласуваха едва 74 от 179 гласували. Други 43 бяха “въздържал се”, което в конкретния случай е срещу създаването на комисия, но все пак е важен политически сигнал. Комисията бе подкрепена от 62 народни представители, от които едва 29 бяха вносителите от ДПС-НН. Останалите подкрепили единодушно бяха от съ-управляващата ИТН, опозиционната МЕЧ, както и 5 депутати от съ-управляващите социалисти. Единствено отсъствието на депутатите от Възраждане, които напуснаха залата след отхвърлянето на ЗРЧА попречи на формирането на анти-Сорос комисията още през февруари. Очевидно бе, че недоверието към независимите медии и граждански организации при част от партиите бе по-силно от обявения “санитарен контрол”.

Последваха нови опити на ДПС НН за одобряване на тази комисия. В началото на октомври тя бе “на косъм”, като не достигнаха само два гласа – 105 народни представители подкрепиха, а 107 бяха против или въздържали се. Месец по-късно комисията все пак се случи с подкрепата на 111 депутати. Показателно е, че за нея в “братски съюз” се обявиха ДПС НН, Възраждане, МЕЧ, ИТН, БСП, а против или въздържали се бяха единствено про-европейските ППДБ и ГЕРБ-СДС. Т.е. въздържателите от февруари завъртяха своята подкрепа – опасност, която би могла да се случи и относно ЗРЧА в новия парламент.

Още при формирането на анти-Сорос комисията бе ясно, че тя няма какво да “произведе” като сензация. През първите десетилетия на прехода от казармен социализъм към демокрация, фондация Отворено общество бе един от най-мощните фактори, които допринесоха за демократичния и европейски път на България, както и за развитието на обществото. През най-кризисните години фондацията раздаваше хиляди стипендии на студенти и ученици (мнозина от анти-Сорос критиците също са получавали такава подкрепа), финансираше социални кухни за пенсионери и други бедни граждани и т.н. Всъщност, мандатът на комисията не бе да проучи подкрепата на Отворено общество ретроспективно, а от април 2025г. Ясно бе, че това обслужва преди всичко един политик и гравитиращи около него медии, а неясно остана защо получи подкрепата на толкова други политици… Със сигурност създаването на подобна комисия допринасяше и допринася за реториката срещу гражданското общество.

На практика създадената комисия така и не започна работа. На насроченото първо заседание не бе събран кворум, като то бе бойкотирано от про-европейските партии. Седмица по-късно започнаха и гражданските протести срещу бюджета, които прераснаха в оставка на правителството. През декември ГЕРБ обяви, че ще поиска закриване на комисията с аргументите, че Народното събрание няма правно основание да разследва частни лица или частни фондации, Парламентът не е разследващ орган, Комисията с такъв предмет подкопава гражданското общество и е несъвместима с принципите на парламентарната демокрация. Според вносителите, прекратяването на комисията би помогнало за възстановяване на общественото доверие и намаляване на поляризацията.

Много е вероятно предложението за закриване на комисията изобщо да не бъде гласувано поради предстоящия финал на 51-вото НС. Но е напълно възможно подобна „адхок комисия“ да бъде създадена отново. Със сигурност анти-НПО реториката, която се подхранва от нея, ще продължи да се развива. Приливът на гражданска енергия от декември 2025г. лесно може да предизвика анти-гражданска реакция: справка от 2013г. сочи, че след февруарските протести, които доведоха до оставка на първото правителство на Борисов, депутати от тогавашната партия РЗС (вероятно не помните, но имаше такава партия – с името Ред, Законност, Справедливост, която играеше ролята на „патерица“ на тогавашното управление) предложиха всички лица, които участват в Управителните съвети на НПО (вкл. училищни настоятелства, спортни клубове и др. – става дума за десетки хиляди граждани) да публикуват своите годишни данъчни декларации. Тогава това предложение бе отхвърлено в последния момент, но то показва докъде може да стигне анти-гражданската нагласа на част от политиците.

Продължиха рестриктивните практики на Управляващите органи по различни (оперативни) програми, които ефективно ограничават реалното използване на средства от ЕС от НПО: липсата на аванси за проекти, координирани от НПО, прилагането на де минимис, ако кандидатстват граждански организации и др.

В други анализи описах тези пречки, както и липсата на кандидатстващи организации по важни операции, като „Десегрегация…“, „Утвърждаване на интеркултурното образование…“. Така НПО на практика не могат да разчитат на финансиране от ЕС по механизма за „споделена отговорност“ (т.е. от оперативните програми, които се управляват на национално ниво).

Добре е, че през 2025г. Европейската комисия продължи практиката да децентрализира ресурси от Програма CERV (управляваната от Брюксел програма „Гражданство, равенство, права и ценности“) чрез избор на национални НПО оператори (към този момент с тази задача успешно се справят Институт Отворено общество, Българския фонд за жените, ФРГИ), които организират конкурси за тематични НПО проекти. По тях се предоставят достатъчен аванс, не се прилага де минимис и очаквано интересът е много голям – и през 2025г. по обявените конкурси кандидатстваха 200-300 организации .

Също толкова позитивен факт е, че Българо-Швейцарската програма за сътрудничество и Програмата на ЕИП също проведоха конкурси и ангажираха НПО оператори. През 2025г. Българо-Швейцарската програма стартира Механизъм за гражданска активност и прозрачност чрез три големи стратегически проекта и първата масова грантова процедура. На практика реалното финансиране на НПО през следващите 2-3 години ще се случва най-вече през посочените програми.

По инициатива на Център Амалипе НПО операторите на посочените програми и НПО представители в Комитетите за наблюдение на ЕСФ оперативните програми се срещнаха с вицепремиера Дончев, Управляващите органи и Министерство на финансите, за да предложат конкретни стъпки за преодоляване на пречките пред гражданското участие. Те получиха категоричната подкрепа на вицепремиера и пасивната съпротива на Управляващите органи, като започнаха конкретни разговори за дейности, чрез които пречките да бъдат преодолени. Правителствената оставка месец и половина по-късно вероятно ще забави намирането на конкретни решения.

Започна работата на обновения Съвет за развитие на гражданското общество (СРГО).

През март и април 150 организации участваха в избора на 14 НПО, представители в Съвета. Под ръководството на вицепремиера Зафиров СРГО започна активна работа, вкл. по подготовката на Стратегия за развитие на гражданското общество и план за финансирането му. Вероятно процесът ще има леко забавяне до сформирането на ново правителство и определянето на нов председател. Впрочем, гражданските организации от години се сблъскват с предизвикателството от бързата смяна на политическите лица и така много от предприетите действия трябва да бъдат повтаряни отново и отново…

5. В сферата на образованието 2025г. бе особено динамична. През април МОН оповести плановете си за въвеждане на задължителен предмет „Добродетели и религии“,

който срещна подкрепата на религиозни водачи (патриарх, главен мюфтия) и скептицизъм/ съпротива от множество граждански организации, родители и ученици. Министерството взе това под внимание и смекчи позицията си, обявявайки алтернативни конфесионални програми (Православие и Ислям) и неконфесионалната „Добродетели и етика“, като започна работа по подготовката им (включвайки и НПО представители).

През май МОН предложи, а през юли Министерският съвет внесе в парламента предложение за изменения в основния образователен закон. Те включваха текстове по близо 20 теми, вкл. десегрегация, езикова подкрепа, повтаряне на първи клас, въвеждане на задължителен предмет Добродетели и религии и т.н. Очаквано стотици организации, учители, образователни експерти, институции и граждани направиха коментари и предложения към предложения от МОН текст – над 750 предложения, което е своеобразен рекорд. „Внезапната смърт“ (ако използваме термина от спорта) на 51-вото НС ще доведе до провал на тази инициатива – ЗИД на ЗПУО бе приет на първо четене, бяха направени предложения за второ четене, но няма да има време те да бъдат гласувани (и по-важно – по тях определено няма консенсус). Все пак някои от защитаваните позиции вероятно ще намерят място и при последващи дискусии

През изминалата година гражданските организации защитаваха активно приемането на Закон за доброволчеството (годината за пореден път показа колко е важно доброволчеството за цялото общество), текстове към Закона за прозрачност в управлението (известен като Закон за лобизма, така че той да не приравнява застъпничеството за граждански каузи към лобизма за определени частни интереси) и др. Те постигнаха напредък по тези инициативи, но той ще трябва да бъде отново повторен в следващия парламент.
Особено важно за 2025г. е безпрецедентната вълна на гражданска активност. Тя намери израз не само в масовите протести от декември, но и в целогодишните кампании и дейности на доброволци и представители на НПО. Последните често остават незабелязани и дори подценявани, но те са една от сигурните предпоставки за безконфликтното и хармонично развитие на обществото, както и на българската демокрация и про-европейски път.

Активността на младите граждани (често наричани „Gen Z“, „милениуми“, „поколение алфа“… – предпочитам да избягвам тези твърде генерализиращи и неточни понятия) може само да ни радва и изпълва с оптимизъм. Работещите на терен организации я наблюдаваме и култивираме от години, като тя се случва във всички региони и сред представители на всички етноси. Проучване на Отворено общество и Център Амалипе сред близо 2000 младежи от уязвими училищни общности през 2022г. показа, че 48% от тях участват в доброволчески дейности и кампании. Две години по-късно аналогичното проучване включи 4000 гимназисти, като резултатите бяха аналогични и не се различаваха според етноса на анкетираните.

Каква бе 2025 за Център Амалипе

Амалипе е ромска организация, която работи за по-доброто образование и овластяването на ромската общност с 259 училища в цялата страна, мрежа от стотици образователни медиатори, с активно младежи и местни общности. Нямаме претенциите, че нашата дейност е единствена по рода си, напротив – убедени сме, че много други НПО работят и постигат резултати, които облагодетелстват цялото общество.

През изминалата 2025:

Продължихме да подкрепя неформалната мрежа на образователните медиатори , която обхваща над 350 образователни медиатори. През 2025 беше учредена и Национална мрежа на обраозвателните медиатори като юридическо лице.
Продължихме да развиваме мрежата училища “Всеки ученик ще бъде отличник” , която получи ново име: “Мисия Отличник: вдъхновени да успяваме”
Достигнахме до 44163 ученици в 256 училища
В 56,95% от училищата няма нито един отпаднал ученик
99,16% от завършващите 7 клас , продължават образованието си в гимназиална степен
86,47% от зрелостниците завършват 12 клас
23,85 % от завършващите 12-класници са решили да продължат образованието си и кандидатстват в университет
Средният процентът на отпадащите ученици в мрежата, с която работим, е около 1,6%
увеличава се броят на средношколците, които успешно полагат ДЗИ/ матури: младежите, които участват в граждански доброволчески дейности, организирани от Амалипе, се справят с резултати по-високи от средните за страната. Средният резултат на училищата в Мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ е 3,05 , а средната оценка на ДЗИ БЕЛ на учениците, които са издържали изпита е около 3,75
успяхме да помогнем за разрешаването или предотвратяването на над 260 случая на ранни браков е: активно работим за преодоляването на този проблем от години. През 2025 проведохме проучване за състоянието на проблема (https://amalipe.bg/wp-content/uploads/2025/12/Doklad_Ranni-brakove_Amalipepdf ), а младежи подготвиха клипове и други материали.
Започнахме активни дейности, като обучения на връстници, дискусии с младежи и родители за преодоляване на ранните бракове и агресията сред младите хора, разговори с родители и други заинтересовани страни за превенция на ранните бракове и разрешаването на такива случаи. Реализираме тази инициатива съвместно с МТСП, ДАЗД и други институции на национално и на местно ниво.
Продължихме дейностите за устойчивост на професията “образователен медиатор“. Неформалната мрежа от медиатори, с които работим, надхвърли 400 професионалисти.
През юли подпомогнахме създаването и регистрацията на Национална мрежа на образователните медиатори (https://amalipe.bg/uchredena-e-nacionalna-mreja-na-obrazovatelnite-mediatori/ ).
Участвахме в изработването на държавен стандарт „Образователна медиация“.
Подпомогнахме десетки училища в усилието да получат финансиране за назначаване на образователни медиатори чрез държавния бюджет, Наредба за финансирането. И през 2025 съвместно с МОН организирахме церемонията „Образователен медиатор на 2024“. Ежедневно подпомагаме образователните медиатори от цялата страна да изпълняват своите задължения;
По наше предложение бе направена промяна в наредбата за финансирането, която предоставя допълнителни средства за институция с концентрация на деца и ученици от уязвими групи. Това предоставя допълнително финансиране на училищата и детските градини, които обучават деца и ученици от уязвими групи.
продължихме застъпническите усилия за активни политики за равенство, приобщаване и участие на ромите, за по-добро образование и образователна интеграция. Посланици, вицепремиери, министри, народни представители и други политици се включиха в събития, които организирахме по повод Ромската Нова година – Василица (https://amalipe.bg/parliament-vasilitsa-2025/ ), Международния ден на ромите – 8 април (https://amalipe.bg/national-conference-2025-1/ ), откриването на новата учебна година (https://amalipe.bg/new-school-year-2025-2026/ ) и ред други.
включихме се активно в усилията за запазване и развитие на гражданското общество: публикувахме анализи по всички теми, отнасящи се до заплахите спрямо НПО; Амалипе бе избрана за една от организациите в СРГО (https://amalipe.bg/srgo-ms/ ), в групата по подготовка на Стратегията за развитие на гражданското общество, участвахме в подготовката на основните становища на СРГО и гражданския сектор;
участвахме активно в дебатите по въвеждането на задължителния предмет „Добродетели и религии“: проведохме експресно проучване сред учители и директори (https://amalipe.bg/regilion-survey-2025/ ), участваме в групата по подготовка на светската програма „Добродетели и етика“ (https://amalipe.bg/rabotna-grupa-dobrodeteli/ ), застъпвайки се за теми като толерантност, ценности при различните етноси и т.н. От октомври инициирахме въвеждането на теми за добродетелите в часовете по „Фолклор на етносите – ромски фолклор“;
активно участвахме в дебатите по промени на основния образователен закон, застъпвайки се за текстове за десегрегация, образователна интеграция, езикова подкрепа и др. Нашите предложения често бяха коректив на грешки, допускани от институциите. Много от тях намериха подкрепа, като ще продължим усилията и за останалите ни предложения (https://amalipe.bg/zpuo2/ ).
предприехме разнообразни усилия за преодоляване на пречките пред участието на НПО в използването на средствата от ЕС: наш анализ (https://amalipe.bg/ngo-barriers-bg/ ) очерта основните пречки, представихме ги в комитетите за наблюдение, пред националните и европейските институции. Инициирахме среща с вицепремиерът Дончев и управляващите органи на основните оперативни програми, след която започнаха конкретни разговори за намиране на решения. Ще продължим тези усилия, докато „отворим“ програмите на ЕС за реално гражданско участие;
и през 2025 Амалипе бе търсен партньор не само на националните, но и на европейските институции: участвахме в Европейската ромска платформа, експертната група на ЕК по ромските въпроси, гражданския диалог на еврокомисаря по равноправието и други (https://amalipe.bg/roma-dialogue/ ).

В своите дейности организацията намира подкрепата на стотици училища, учители, образователни медиатори, младежки активисти и лидери на местни общности. Заедно работим за по-доброто бъдеще както на ромската общност, така и на цялото общество.

Автор: Деян Колев