Педагозите, които участваха в онлайн проучването на Център Амалипе “Нагласи за изучаването на религия в училище”, са умерено позитивни към възможността под някаква форма да се изучават теми, свързани с религиите, но са категорично против това да става под формата на вероучение (т.е. като конфесионална програма). Убедително преобладава разбирането, че религията в училище трябва да се изучава в културно-исторически и плуралистично-диалогичен план, дискутиращи богатството и взаимодопълняемостта на различните религии. Идеята за задължително обучение по религия среща малка подкрепа, като преобладават категорично вижданията за възможността това да става като занимания по интереси и факултативни учебни часове, както и за включване на теми в предметите литература, история, музика, философския цикъл и гражданско образование.
Това сочат данните от онлайн проучване, проведено на 22 и 23 април 2025 сред училищата от Мрежата на Център Амалипе. В него се включиха 136 респонденти. Това е над половината от училиата, участващи в Мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник”.
Запитани директно дали в училище трябва да се изучава религия, само 8% отговарят “категорично да, училището трябва да формира религиозни граждани”. На обратния полюс са 15,4%, които са категорично против и смятат, че “образованието трябва да остане светско, а религия да се научава в семейна среда или в неделни училища.” Значително повече са умерените виждания по въпроса, като близо 45 % са по-скоро “ЗА”, защото смятат, че “учениците трябва да се запознаят с основните религии”, а ¼ от отговорилите са по-скоро против, защото учениците могат да се запознаят с религиите, без това да е специфичен акцент от обучението.
Относно подходите за изучаване на религиите, прави впечатление, че едва 2,9% подкрепят конфесионалния подход или въвеждането на вероучение в класните стаи. Значително повече – 27,9% подкрепят религията да се изучава в културно-исторически аспект. Най-сериозна подкрепа – 33,8% събира плуралистично-диалогичния подход изискващ да се представят и дискутират приликите и разликите между отделните религии.
Запитани за конкретните форми, в които може да се изучава религия в училище, педагозите предпочитат избираеми часове/ занимания по интереси (36,8%), следвани от теми, които са включени в часовете по философия, гражданско образовние (29,4%), литература, история, музика и др. (27,9%). Близо 15% смятат, че религията категорично няма място в училище. “Задължителен предмет” получава подкрепата на близо 17%. Т.е. и тук е видно желанието на директори и учители да използват съществуващите възможности на образователната система, а не да залагат на нов задължителен предмет.
Анкетата постави и въпроси, свързани с актуалната по настоящем дискусия за въвеждането на нов задължителен предмет “Ценности и религии”. Малко над половината от отговорилите са против въвеждането на такъв предмет, като 13,2% са категорично против, а 37,5% смятат, че мястото на подобен предмет е в избираемите часове и заниманията по интереси. Над 18 % категорично подкрепят нов задължителен предмет, а 22% са по-скоро ЗА, но под друго име.
Педагозите очакват напрежения във връзка с въвеждането на задължителен предмет “Ценности и религии”. Близо 37% предвиждат такива, тъй като програмата е много натоварена и всеки нов задължителен предмет ще утежни учениците. Над 27% смятат, че част от родителите ще са против изучаването му. Почти всеки пети от отговорилите се опасява от напрежение между представителите на различни религии. Едва 7,4% не очакват напрежение.
С оглед на факта, че в голямата част от българските училища се обучават ученици от различни етноси, поставихме въпроса дали новият предмет ще засили междуетническото напрежение. Такова очакване има всеки четвърти от отговорилите. Това не бива да се подценява, тъй като запазването на междуетническия мир е едно от достойнствата на българския преход към демокрация, чиято устойчивост следва да се опазва постоянно.
Анкетата “Нагласи за изучаването на религия в училище” бе проведена в рамките на няколко дни, за да даде гледната точка и на училищата, които обучават ученици от различен етнически произход (макар и не само изцяло с деца от малцинствата; близо 40% от училищата, участвали в анкетата, са със смесен етнически състав) поради липсата на реален дебат, в които тези училища могат да изразят своята позиция. Много вероятно е отговорите на директори и учители от тези училища да са много подобни на техните колеги, обучаващи само ученици от мнозинството. Бързината, с която се пристъпва към въвеждането на задължителен предмет “Ценности и религии”, не е съпроводена с детайлни представителни проучвания на нагласите на педагози, родители и ученици. Сам по себе си този факт е притеснителен и иницииращите промените следва да проведат задълбочени дискусии и проучвания, преди да пристъпят към тази сериозна промяна.
Анкетата ясно очертава категорично мнозинство на педагозите, които смятат, че настоящата образователна система предоставя достатъчно и надеждни форми за представяне, изучаване и дискусии относно богатството на религиите и ценностите, които те възпитават – чрез избираеми часове, занимания по интереси и предметите от задължителната подготовка. Последното не означава, че настоящите форми са достатъчно съдържателни и включващи. Но идеята за въвеждането на нов, задължителен предмет не среща широка подкрепа, а възможността програмата му да е конфесионална (тип вероучение) – среща категорично неодобрение.
Не по-малко важно е очакването на мнозина, че този предмет ще доведе до напрежение, включително до междуетническо и междурелигиозно такова. Очевидно е, че предлагащите новия предмет трябва да намерят подходящи начини да отговорят на тези предизвикателства и да включат съдържателно в разговорите учители, директори, ученици и родители.
