Политици, посланици и граждански организации дискутираха предизвикателствата пред ромската интеграция
Вицепремиерът Атанас Зафиров, зам.-министърът на образованието Ем. Лазарова, народни представители, посланиците на Германия, Австрия и Дания, дипломати от посолствата на Франция, Великобритания, Нидерландия, Полша, Испания, Ирландия, Швейцария, Белгия, представители на Европейската комисия, граждански организации, учители-роми и ученически лидери дискутираха актуалните предизвикателства пред политиките за равенство, приобщаване и участие на ромите. Това стана по време на форума „Успешни практики и модели за преодоляване на дискриминацията в образованието“, организиран от Център Амалипе на 8 април (Международният ден на ромите) в София.
Конференцията започна с кратък клип, подготвен от младежи на Център Амалипе “Какво е за мен 8-ми април?”. Вижте го ТУК.
Модераторът на панела Мария Методиева от Тръста за социална алтернатива наблегна на ключовото значение, което има Международният ден на ромите, отбелязващ началото на международното ромско движение.
Правим конференцията с две основни послания, посочи в приветствените си думи председателят на Амалипе Деян Колев:
1. Ромската тема трябва да остане на челно място в дневния ред на европейско и национално ниво: постигнати са сериозни успехи, но остават още по-сериозни предизвикателства. Тревожи ни тенденцията на политици на национално и европейско ниво да се заблуждават, че постигнатото е достатъчно и ромската тема да се неглижира поради актуалните предизвикателства, свързани с войната в Украйна и необходимостта от по-активна намеса на ЕС.
2. Кохезионните фондове и тяхната подкрепа за ромските политики е ключова за България. Не може и не бива да се лишаваме от тази възможност. Д. Колев подчерта, че ромските организации са за силен Европейски съюз, вкл. за превъоръжаване на Европа, но това не бива да става за сметка на кохезионните фондове и тяхната подкрепа за ромската интеграция и за по-доброто образование.
В своето встъпление, председателят на Амалипе отправи няколко предложения за България: промяна в НССЕИВ, приемане на приложение към Националната ромска стратегическа рамка (НРСР) “План за действия срещу сегрегацията и дискриминацията срещу ромската общност”, приемане на НРСР с Решение на Народното събрание, целенасочени действия за създаване на благоприятна обществена среда за политиките за ромска интеграция, целенасочени действия за подкрепа за гражданските организации: финансова, институционална и публична. Презентацията на Д. Колев вижте ТУК.
В своето встъпление, председателят на Амалипе отправи няколко предложения за България: промяна в НССЕИВ, приемане на приложение към Националната ромска стратегическа рамка (НРСР) “План за действия срещу сегрегацията и дискриминацията срещу ромската общност”, приемане на НРСР с Решение на Народното събрание, целенасочени действия за създаване на благоприятна обществена среда за политиките за ромска интеграция, целенасочени действия за подкрепа за гражданските организации: финансова, институционална и публична. Презентацията на Д. Колев вижте ТУК.
Зам. Главният директор на ГД „Заетост“ на Европейската комисия Андриана Сукова подчерта, че през програмен период 2021-2027 г. в 15 държави членки са програмирани средства в размер на 1,5 млрд. евро от Европейския социален фонд плюс в мерки за социално включване. Образованието е първата стъпка към успешната реализация на всяко дете и води до равнопоставено включване на пазара на труда, допълни още тя. Андриана Сукова посочи, че Програма „Образование“ чрез мерките, които подкрепя, покрива всички образователни нива – от детската градина до университета и продължаващото образование. Тя подчерта, че ГД „Заетост“ отстоява продължаващата подкрепа на ЕСФ+ за ромските политики.
Н. Пр. Ирене Мария Планк, посланик на Германия и съпредседател на Посланическата група по ромските въпроси подчерта, че задача на групата от посланици е да гарантира, че ромската общност има заслужено място в определянето на политиките на европейско и на национално ниво. Ролята на гражданските организации е ключова, затова дипломатите подкрепят Амалипе и други застъпнически организации. Тя отново изрази увереността, че са постигнати много неща, но остават важни предизвикателства. Заедно институциите, гражданските организации и ромската общност могат да постигнат успех. Встъпителните бележки на Н. Пр. Планк може да видите ТУК.
Кристина де Бройн, представител на Уницеф за България подчерта, че правото на образование е фундаментално право за всяко дете. Законодателството в България адресира това по подходящ начин, но остават предизвикателства при неговото прилагане. Комитетът по правата на детето последователно отправя две ключови препоръки към България: да адресира неравенството в образователните постижения за големи групи деца (вкл. за ромските) и да се справи със сегрегацията в образованието на етническите малцинства. Г-жа де Бройн посочи насоките, в които Уницеф работи заедно с българското правителство, като е важно ангажирането и на гражданските организации. Бележките на представителя на Уницеф вижте ТУК.
Изказване направи и Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт “Отворено общество”, донор на проект “Права на човека: Образоваме, вдъхновяваме, променяме”. Той сподели резултатите от национално изследване, според което:
✅ 77% от българските граждани одобряват повече роми да стават студенти
✅ 62% са съгласни, че е добре да има повече роми, които да се реализират като учители и журналисти
✅ 80% подкрепят държавата да насърчава повече ромските ученици да се явяват на матури – ключ към висшето образование
Други данни, които г-н Стойчев представи бе за незавършването на средно образование: 1 от всеки 5 ученици, достигнали до 12 клас, не се дипломира – това са около 10 хиляди души годишно, за които вратата към висше образование остава затворена, заетостта и доходите им остават около два пъти по-ниски, а безработицата – два пъти по-висока.
В последващата дискусия се включиха народните представители Елисавета Белобрадова, Цветан Предов, представители на ромски и про-ромски организации, университетски преподаватели. Те наблягаха на необходимостта от преодоляване на образователната сегрегация, проявите на дискриминация в класната стая, ангажиране на законодателната власт с интеграционната политика. Общо бе посланието, че участието на толкова широк спектър заинтересовани страни – вицепремиер, представители на МОН и Управляващи органи на основните оперативни програми, посланици, ЕК, граждански организации, народни представители (от управляващите партии и от опозицията) дава надежда, че ромската интеграция ще остане на важно място в дневния ред на националните и на европейските институции.
Конференцията продължи с панел, посветен на приноса на Европейските фондове, Финансовия механизъм на ЕИП и Швейцарския принос за изпълнението на политиките за равенство, приобщаване и участие на ромите. Третият панел бе посветен на дискриминацията и сегрегацията в училищното образование, като в него участваха и десетки учители – роми от цялата страна.
Презентацията на Деян Колев вижте ТУК.
Встъпителните думи на Н. Пр. Планк вижте ТУК.
Встъпителните думи на Кристина де Бройн вижте ТУК.
Клипът “Какво е за мен 8-ми април?” вижте тук:
Вижте още:
Защо 8 април е Международен ден на ромите?
