април 11, 2025април 19, 2025

Дискусии за приноса на Европейските фондове и разговор с учители-роми на Международния ден на ромите 8 април

Подкрепата на Европейските фондове, финансовият механизъм на ЕИП и Швейцарският принос за по-доброто образование и за ромската интеграция бе дискутирана на втория панел от Националната конференция „Успешни практики и модели за преодоляване на дискриминацията в образованието“. Разговор с учители-роми за предизвикателствата пред тях и успешни модели за преодоляване на сегрегацията и дискриминацията бяха представени по време на третия панел. Какво казаха основните участници?

Националната конференция „Успешни практики и модели за преодоляване на дискриминацията в образованието“ бе организирана от Център Амалипе на Международния ден на ромите 8 април в София. Вицепремиерът Атанас Зафиров, народни представители, посланиците на Германия, Австрия и Дания, дипломати от посолствата на Франция, Великобритания, Нидерландия, Полша, Испания, Ирландия, Швейцария, Белгия, представители на Европейската комисия, граждански организации, дискутираха актуалните предизвикателства пред политиките за равенство, приобщаване и участие на ромите по време на първия панел от форума. Информация вижте ТУК.

Конференцията продължи с панел, представящ предизвикателствата пред гражданското участие в използването на средства от ЕС, Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария. Той бе модериран от Деян Колев. Председателят на Амалипе очерта предизвикателства, като:

– липсата на “мостово финансиране”, което изправя неправителствените организации (НПО) пред трудности при реализацията на дейностите, докато изчакват междинно плащане;

– ограниченията на де минимис;

– ниският капацитет на работещите на терен организации и липсата на инвестиция в този капацитет;

– ниските аванси.

Надя Шабани (Български център за нестопанско право) представи някои от успешните реформи, инициирани със средства от ЕС: деинституционализацията на домовете за деца, дългосрочната грижа, обмена на опит с други европейски държави. В същото време остават важни ограничения, които възпрепятстват ефективното участие на гражданите и на НПО:

– Ограниченията на ЕС финансирането за НПО – лимит, труден достъп, административна тежест

– Липса на ЕС финансирани на програми за гражданско участие, граждански мониторинг и капацитет

– Доколко и как се подкрепя партньорството и диалога между институциите и ГО

Презентацията на Н. Шабани вижте ТУК.

Отговор на тези въпроси и представяния направиха Иван Попов (Програма Образование), Наталия Илиева (Програма Развитие на човешките ресурси), Мария Вълова (МОН, оператор на Финансовия механизъм на ЕИП), Томас Щауфер (Швейцарски принос в България) и Ганчо Илиев (СНЦ „Свят без граници“, участващ в Комитетите за наблюдение на ПО и ПРЧР). Изказване направи и Андриана Сукова, зам. Главен директор на ГД „Заетост“ на Европейската комисия.

Участниците посочиха настоящи и бъдещи процедури за подкрепа на ромската интеграция и възможностите за участие на граждански организации, училища и детски градини. Стана ясно, че предстоят множество такива процедури. Например, Програма Образование в момента е отворила конкурси за проекти “Ограмотяване на възрастни” и “Комплексни мерски за десегрегация…”. Предстоят операции за подкрепа на достъпа до висше образование, подкрепа на Механизма за обхват и други. ПРЧР отваря конкурс за проекти на общини и НПО “Подкрепа на уязвими и маргинализирани общности” и т.н. Презентацията на Иван Попов вижте ТУК.

Силно впечатление направи изказването на Мария Вълова, която посочи, че по управляваните от МОН по Финансовия механизъм на ЕИП операции не се прилага де минимис и се предоставят аванси в размер, който е достатъчен за изпълнението на проектите. През изминаващия програмен период, чрез такива проекти са подпомогнати десетки детски градини и местни общности, като НПО са участвали във всички проекти. Подпомогнато е и създаването на Младежки центрове и ред други инициативи. Опорни точки от представянето вижте ТУК.

Томас Щауфер представи програми на Швейцарския принос, насочени към по-доброто образование и здравеопазване на ромите. Той подчерта, че част от инициативите, започнати през Швейцарския принос вече са устойчиви национални политики, напр. дуалното образование и др.

Ганчо Илиев посочи трудностите, пред които са изправени гражданските организации, които изпълняват проекти по различните програми. Основните от тях са ниските аванси, липсата на финансиране за административни разходи и повишаване на капацитета на работещите в общността НПО и др. Той подчерта, че на много места гражданските организации вършат това, което институциите не могат или не желаят да свършат.

Зам.-министърът на образованието Емилия Лазарова, изпълнителният директор на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ), учители-роми от цялата страна и представители на РУО и училищни екипи с успешни практики за преодоляване на сегрегацията и дискриминацията в класната стая участваха в третия панел на конференцията. От 2013г. Център Амалипе организира среща на учители-роми с министър / зам.-министър на образованието, за да покаже увеличаващия се брой на педагозите от ромската общност и техните идеи за промени в образователната система.

Проведеният разговор-дискусия за пореден път показа, че учителите-роми се вълнуват от предизвикателствата, които срещат всички други педагози: необходимостта от промяна в учебните програми, нуждата от практически ориентирано образование и ред други. Те поискаха повече теми от гражданското и интеркултурното образование да бъдат заложени във всички предмети от задължителната подготовка и предложиха работна група да оцени наличието на знания за приноса на етническите малцинства в историята, литературата и културата на България. Също така отново поставиха въпроса за сегрегацията в образованието. Освен наличните „ромски“ училища в големите ромски квартали, непрекъснато се увеличават вторично сегрегираните училища, т.е. такива, които до скоро са били етнически смесени, но българските родители са записали децата си в други учебни заведения, за да не се обучават заедно с ромски деца. Голям е и броят на сегрегираните паралелки в етнически смесените училища, въпреки че това е в нарушение с чл.99, ал.4 на Закона за предучилищното и училищното образование. Учителите поставиха и въпроса за случаите на дискриминация в класната стая – от страна на съученици, а понякога дори на други колеги учители и директори.

Зам.-министър Лазарова се съгласи с идеята за формиране на работна група, която да оцени наличието на интеркултурни знания в учебните програми. Тя посочи, че процесът на изработване на нови програми ще отнеме дълго време. РУО и МОН ще следят внимателно за сегрегирани паралелки и за дискриминация в класната стая, като директорите на образователните институции носят отговорност за недопускането на такива случаи.

Организаторите от Център Амалипе връчиха специални плакети на директорите на училища, в които има назначени повече от двама учители-роми. Такива са училищата в Никола Козлево, Михалич, Долни Цибър, Добролево, Ковачица, Търнак, Медковец и Котел. Директорите посочиха, че педагозите-роми са с висше образование, били са назначени след конкурс и са много добре приети от ученици и родители. Техните усилия, както и усилията на образователните медиатори, допринасят за пълния обхват на всички деца във възраст, подлежаща за задължително обучение. Нещо повече, те допринасят за по-голямото доверие на местните общности към образователните институции.

За своя път от ромската махала към училището, като учител и директор, а след това като служител на МОН и накрая като професор във Великотърновския университет, разказа проф. Йосиф Нунев. Историята му провокира множество изказвания и споделяне на личен опит от други участници.