Защо 8 април е Международен ден на ромите?
Годината има 365дни (през четири години- дори 366) и всеки от тях си струва да бъде празнуван – всеки нов изгрев ни дава нови надежди, както и шанса да извършим нови дела. Но в хоризонталния низ от дни има и такива, които рязко изпъкват и организират останалите около себе си. Именно тези дни превръщат астрономичните години в историческо време, което маркира ,,ставането“/пробуждането на конкретния човек, общност и държава. Смисловата наситеност на определени дати е част от формирането на конкретната идентичност – била тя лична или общностна. Осми април е такава наситена, формираща идентичност дата за ромската общност в целия свят. Защо точно 8ми април? Какво е значението и какъв е смисълът на този ден?
На 8ми април отбелязваме провеждането на първия Международен ромски конгрес, започнал именно на тази дата през 
1971г. в Лондон. Той приема няколко ключови за съвременната ромска идентичност символи:
- ромското знаме: днес то е добре известно – синята и зелената ленти (символизиращи синьото небе и зелената трева) и червеното индийско колело ,,чакра“ (символизираща индийския произход на ромите и дългия път до Европа). Именно участниците в Първия международен ромски конгрес решават, че това ще бъде ромското знаме ( преди това са използвани и други варианти);
- химнът на ромите: песента ,,Джелем, джелем“ (,,Бродих, бродих“). Песента е добре известна на ромите на Балканите ( популярна е и в България) много преди конгресът в Лондон. Един от неговите организатори, сръбският ром Жарко Йованович, авторизира/ променя текста, за да включи в него спомена за ,,Черните ескадрони“ и времената на Холокоста, както и отварянето на пътищата пред съвременното ромско движение. Именно този текст е приет като ромски химн;
- апелът към всички правителства, държави и организации да използват името ,,роми“ вместо ,,цигани“, ,,gypsies” и т.н. Всъщност името ,,роми“ буквално е ,,избрано“, тъй като и тогава, и днес в Европа живеят множество ромски групи, някои от които използват други самонаименования (синти, кало, беаши/рудари и ред други). Това е важна особеност на съвременната ромска идентичност – тя не отрича, а включва множеството идентичности на различните ромски групи. Затова Европейската комисия, Съветът на Европа и множество други международни организации използват името ,,роми“ като събирателно (umbrella term);
- призивът “Opre Roma” се превръща в универсален апел на ромското движение, чийто превод не би следвало да е буквален, а по-скоро да е “Събудете се, роми“.
Опитите на ромите в отделните държави, както и на европейско/ международно ниво, да се самоорганизират започват много преди 1971г; а България е една от първите държави, в която ромите създават организация – още на 19 декември 1905г. като реакция срещу отнемането на избирателните им права през 1901г. След Втората световна война, тези усилия стават по-интензивни и добиват пан-европейски характер. Основната причина е Холокоста срещу ромите по време на нацисткия режим: поне 500 000 роми са избити в Лагерите на смъртта, от Черните ескадрони, нацистките военни и паравоенни формирования. Така ромското население в Германия, Франция, Чехия, Румъния, Югославия и ред други окупирани от нацистите държави, става обект на системно преследване и унищожение. Почти три десетилетия след това, ромският холокост (Пораймос) бива премълчаван и непризнаван. Това допълнително ускорява стремежите на ромите да създадат модерно ромско движение, да получат признание за своята идентичност и култура. Първият световен ромски конгрес в Лондон е естествен резултат от тези усилия. Ромите се събират, за да кажат ,,Нас ни има, тук сме, гордеем се със своя език, култура и идентичност и ще бъдем фактор за нашите общества!”
Ромското движение не започва на 8 април 1971г, но това е ключова дата и именно затова 8ми април е Международен ден на ромите. Тъй като спомена за Ромския Холокост и усилията за неговото признаване е един от важните фактори, довел до конгреса в Лондон, на 8ми април почитаме и паметта на избитите половин милион роми по време на Втората световна война. Всъщност, 2 август е официално признат от Европейския парламент като Ден за възпоменание на ромския холокост (European Roma Holocaust Memorial Day), но е прието почит да се отдава и на 8ми април.
Много пъти са ми задавали въпроса дали трябва да отбелязваме толкова тържествено осми април, след като в семейна среда малцина са ромите, които празнуват този ден. Винаги съм отговарял, че е нужно! Всъщност, Осми април отбелязва Ромското Пробуждане. В историята на всеки народ наблюдаваме един много важен преход – от традиционност, патриархалност към модерност. Наричаме ,,традиционни/патриархални” общности тези, в които разширеното семейство решава всичко за своите членове, а отделната личност получава като предзададени основните модели на поведение и социален живот. Това продължава десетки и дори стотици поколения… Наричаме ,,пробуждане” времето, в което патриархалността се пречупва и личността става активна, определяйки моделите на поведение и социален живот за себе си и за своите общности. Стотици поколения роми са следвали и възпроизвеждали едни и същи модели на живот, част от които са били и дискриминацията, стереотипите, предразсъдъците, опитите за асимилация от страна на мнозинството. Подчиненото положение се е било интериоризирало за голямата част от ромите и за общността. Първият световен ромски конгрес къса с тази ,,традиция” и се превръща в символ на ромското Пробуждане. Затова е важно да отбелязваме този ден, да организираме широк спектър от събития, чрез които да почитаме паметта на избитите по време на Холокоста, да отдаваме признание на ромските активисти, които пробуждаха и пробуждат общността, да строим мостове към мнозинството, да не допуснем никога вече геноцид, Холокост, омраза… И да веем гордо синьо-зеленото знаме на толерантността, ромската идентичност и пробуждане.
Не е случайно, че 8-ми април се отбелязва от всички или почти всички ромски организации в целия свят, от Европейския съюз, Съвета на Европа, множество други международни организации и национални правителства. От Център Амалипе всяка година отбелязваме 8-ми април със стотици събития в цялата страна. Защото този ден е ключов за модерната ромска идентичност.
Другият важен празник, който отбелязваме ежегодно, е Василица, която честваме като Ден на ромската култура. И за него има много въпроси: доколко следва да бъде празнуван, след като при някои ромски групи той не е познат, а при други – вече е забравен… Смислово натоварените и консистентни дни са именно такива – те изграждат идентичност и затова организират останалите дни около себе си, превръщат ни в създатели на смисъл и събития, в създатели на своето битие!
Деян Колев
В кампанията “Пробудените хора променят света” ще се включат десетки училища и медиатори от цялата страна. За това как ще отбележим 8 април в цялата страна, вижте тук
За инициативата Посланик на толерантността на 12 април – следете тук
Защо Василица и Кампанията “Да възстановим мостовете помежду си”
