Какво възпрепятства участието на НПО в програмите, съфинансирани от ЕСФ+? (резюме)
Контекст и наблюдения
Програма „Образование“ 2021–2027 стартира първата си грантова процедура „Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт“ с бюджет над 31 млн. лв. Въпреки това, интересът от страна на потенциалните бенефициенти е изненадващо нисък, особено от страна на неправителствени организации (НПО) и детски градини. В първия и втория краен срок са подадени съответно 50 и 23 проекта – далеч под очакванията, като много от тях са с компромисно качество. Докато общините и училищата демонстрират умерена активност, НПО и детските градини са слабо представени. Причините за това се различават, но при НПО става дума за системни бариери, създадени на национално ниво.
Основни бариери пред НПО
- Режимът „de minimis“
Налагането на режима на държавна помощ / de minimis върху проекти на НПО представлява една от най-сериозните пречки. Това ограничение:
- Налага таван от 300 000 евро в рамките на три години, което на практика ограничава възможността за участие на организация само в един проект;
- Противоречи на практиките на други държави-членки, където за образователни и социални дейности няма подобна интерпретация;
- Не е еднозначно наложен от Европейската комисия, а е резултат от решения и по-скоро от липсата на такива от страна на Управляващите органи и Министерството на финансите;
- Подкопава мотивацията на НПО, като ги поставя в неравностойно положение спрямо общините и училищата, за които подобни ограничения не важат.
- Липсата на аванс
Друга съществена бариера е липсата на възможност за получаване на авансово финансиране. По-рано се допускаше 20% аванс срещу запис на заповед. В настоящия програмен период обаче:
- Управляващият орган на ПО не приема запис на заповед като обезпечение;
- Изисква се банкова гаранция или застраховка – скъпа и често недостъпна за НПО;
- Това поставя организациите в ситуация, в която трябва да осигурят предварително целия необходим ресурс, да работят без аванс или да не кандидатстват като водещи бенефициенти, а само като партньори и да разчитат на добрата воля на партньор-община за частично финансиране.
Парадоксът
Макар НПО в България да имат капацитет и да проявяват интерес към участие, те масово се насочват към други донорски програми – CERV, ЕИП, Швейцарски принос – които:
- Не прилагат de minimis и други подобни ограничения;
- Осигуряват значителни аванси (до 80%);
- Целенасочено промотират гражданското участие/ участието на НПО.
Политическа отговорност и нужда от промяна
Настоящата ситуация е резултат от липса на политическа смелост. Промените, които биха могли да подобрят ситуацията, не изискват законови изменения, а воля за действие:
- Да се преосмисли и отмени прилагането на de minimis за проекти, които не са с икономическа насоченост: напр. проектите в образованието, ромската интеграция и други, за които няма реален пазар;
- Да се възстанови възможността за получаване на аванс чрез запис на заповед;
- Да се инвестира в развитието на капацитета на гражданските организации, които са ключов партньор в постигането на целите на ЕСФ+.
Заключение
Гражданските организации в България разполагат с потенциал и мотивация да допринасят за изпълнението на ЕС програмите, особено в сферите на образованието, интеграцията и социалното включване. Въпреки това, бюрократични и административни решения, взети на национално ниво, поставят изкуствени бариери пред тяхното участие. За да бъде реализиран пълният потенциал на ЕСФ+, е наложително да бъдат премахнати основните пречки, възпрепятстващи НПО, и да бъде възстановено доверието в процеса.
Photo by Nopparuj Lamaikul on Unsplash